Активности на СЕК

Писмо № 18/27.07.2010 г.

2010-08-04T11:46:17Z

Относно: Обществено обсъждане на Проект на Закон за хазарта

До
Г-н Калоян Кръстев
Председател
Държавна комисия по хазарта

Уважаеми г-н Кръстев,

На 05.07.2010 г. на сайта на Държавната комисия по хазарта (ДКХ, Комисията) бе публикуван проект за нов Закон за хазарта (ЗХ) (Проекта), като бе отправена покана до всички заинтересовани лица да предоставят на Комисията своите предложения и становища, както и да участват в срещи за дискутиране на Проекта. Наред с правилата относно организирането на хазартни игри, игралното оборудване и държавния контрол върху тях, Проектът съдържа и правила, пряко касаещи предоставянето на определени услуги на информационното общество, като предвижда правомощия за секторния регулаторен орган – ДКХ, да взема решения и да налага задължения във връзка с предоставянето на тези услуги. Сдружението за електронни комуникации (СЕК) е организация, обединяваща предприятия, доставчици на електронни съобщителни услуги, включително услуги на информационното общество по смисъла на Закона за електронната търговия (ЗЕТ) и защитаваща интересите на бъдещите адресати на част от предвидените с Проекта законови изменения. Сред членовете на СЕК са някои от най-големите Интернет доставчици в страната като „Евроком Кабел Мениджмънт България” ЕООД, „Кейбълтел” ЕАД, „Спектър Нет” АД, „Вестител БГ” АД, „Транс Телеком” АД, „Ай Ти Ди Нетуърк” АД, „Нетера” ЕООД, „Еволинк” АД и др.

Във връзка с предоставената ни в рамките на общественото обсъждане възможност за изразяване на становище по засегнатите от Проекта въпроси, както и с оглед проведения телефонен разговор относно участие на СЕК в среща по обсъждане на Проекта с настоящото представяме конкретните си забележки и предложения по него:

1. Най-значима за доставчиците на услуги на информационното общество разпоредба на Проекта е тази на чл. 22, т. 12 от него, която гласи:
„Държавната комисия по хазарта: … взема решения за филтриране на сайтове на организатори на хазартни игри, които не са получили разрешения по този закон, както и за ограничаване достъпа на Интернет потребители до такива сайтове.”

От цитирания текст може да се направи извод, че законодателната идея включва предвиждане на правомощие за ДКХ да налага задължения на доставчиците на услуги на информационното общество във връзка с предоставяните от тях услуги по достъп до и пренос на данни. Считаме за нецелесъобразно включването на подобна разпоредба в Проекта, като предложената мярка се явява непропорционална на преследваните цели, ненужна и потенциално неефективна.

Възможността в следствие на разпореждане на държавен орган да бъде контролиран трафикът от и към конкретни интернет сайтове противоречи на принципа за неутралност на мрежата, съгласно който доставчиците на услуги по достъп до и пренос на информация са длъжни да не ограничават и да не дават преимущество на определени видове трафик, независимо дали става въпрос за трафик от и към дадени сайтове, от и към определена географска област и дефиниран чрез други критерии трафик. Логиката зад принципа за неутралност на мрежата е същата, съгласно която доставчиците на телефонни услуги например, не избират дали, кога и с какво качество да пренесат дадено повикване – те предоставят еднаквата неутрална възможност на всеки потребител да осъществи повикване. Този принцип е основополагащ за предоставянето на тези видове услуги, защото произтича от самата им същност – предоставяне само на техническите средства и възможност за обмен на информация между крайните потребители, като видът на тази информация и дейността на потребителите във връзка с нея, са изцяло извън контрола на доставчиците, които са длъжни да предоставят услугите при еднакви условия за всички. Ако някой от крайните потребители използва дадена услугата, за да извърши нарушение, то това не е в контрола на доставчика, а нарушението следва да бъде идентифицирано и отстранено чрез съответно въздействие върху субекта, който го извършва. Ето защо СЕК застава на позицията, че следенето и контрола на интернет трафика, свързани с неговото филтриране, противоречат и изкривяват самата същност на предоставяната услуга и не трябва да бъдат вменявани в задължение на доставчиците, доколкото веднъж приети, те лесно могат да се превърнат в средство за злоупотреби и ограничаване на правата на гражданите в различни сфери – нещо недопустимо за едно демократично общество. Като примери за държави, възприели широко практиката за филтриране на съдържание в интернет в различни насоки, могат да се посочат държави като Китай, Саудитска Арабия, Йемен, Афганистан и др.

2. Изложената логика стои в основата и на съществуващата уредба на предоставянето на услуги на информационното общество на европейско ниво, поради което включването на подобна разпоредба в бъдещия Закон за хазарта и предоставянето на такива правомощия на секторния регулатор на хазартната дейност би било противоречащо както на съществуващия режим за предоставяне на услуги на информационното общество, така и на Директива 2000/31/ЕО от 8 юни 2000 относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, в частност електронната търговия, във вътрешния пазар (Директива 2000/31/ЕО, Директивата).
Понастоящем режимът за предоставяне на услуги на информационното общество е уреден в Закона за електронната търговия (ЗЕТ). Съгласно закона, единствените случаи, в които за доставчик на такива услуги възниква задължение да преустанови достъпа до дадена информация при получено нареждане от компетентен орган, са тези, при които информацията се съхранява от доставчика – било при кеширане (чл. 15, т. 5 от ЗЕТ), било като част от предоставянето на хостинг услуга (чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗЕТ). При услуги по достъп до и пренос на данни такова задължение липсва, което е в пълно съответствие с принципите и изискванията на Директива 2000/31/ЕО и по-точно с чл. 12 от нея. В противоречие с тези положения, предвижданият текст на чл. 22, т. 12 от Проекта създава възможност за налагане на задължения, подобни на съществуващите във връзка с услугите по съхраняване на информация, по отношение на услугите по достъп до и пренос на информация. По този начин предлаганият текст би нарушил общата забрана за вменяване на задължение на доставчиците да следят информацията, която предават през своите електронни съобщителни мрежи, заложена в чл. 15, т. 1 на Директива 2000/31/ЕО:

„Член 15
Отсъствие на общо задължение за контрол
1. Държавите-членки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на услугите по членове 12, 13 и 14 да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност.

В противоречие на цитирания текст, при получаване на разпореждане от ДКХ да бъде филтриран определен сайт или да бъде ограничен достъпът на потребителите до него, доставчикът ще трябва да следи целия трафик през оперираната от него електронна съобщителна мрежа, за да установи опит за осъществяване на достъп до съответния сайт и да го предотврати, като по този начин изпълни възложеното му задължение. Поради това приемането на предвижданата с Проекта възможност ДКХ да взема решения за филтриране на определени сайтове би било в противоречие със забраната за налагане на задължение за контрол на трафика съгласно чл. 15 от Директивата.

Предвид на изложеното, при установяване на незаконосъобразна дейност – организиране на хазартни игри от разстояние без разрешение, проблемът следва да бъде разрешен не като се ограничава достъпа на крайните потребители чрез контрол и филтриране на трафика, а като се отстрани нарушението, което в случая е самото съществуване и поддържане на организирания в противоречие с правилата на ЗХ сайт. В тази посока националното и европейското законодателство, както и международните договори, по които Република България е страна, предвиждат достатъчно механизми за преустановяване на подобни нарушения.

3. Не на последно място, предвижданият текст на чл. 22, т. 12 от Проекта би съставлявал основа за накърняване и на основни права и свободи на гражданите, които Република България им гарантира както с Конституцията, така и с поети международни задължения по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), по която България е страна и Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), която е задължителна за България като страна-членка на Европейския съюз от момента на влизане в сила на Лисабонския договор (01.12.2009 г.) Правото на достъп до информация, свободата на словото, и свободата на разпространяване на информация, установени с чл. 39 и чл. 41 от Конституцията, чл. 10 от ЕКПЧ и чл. 11 от ХОПЕС, биха били сериозно засегнати, особено в случай, че бъде постановено филтриране на сайтове, които не са изцяло незаконосъобразни, а съдържат и напълно законна информация. Ограничаването на тези права би било оправдано единствено за целите на предотвратяване на закононарушения, изразяващи се в накърняване на друго, по-ценно човешко право. Този принцип е изрично изведен в чл. 10 от ЕКПЧ, съгласно който свободата на изразяване, включваща правото да се осъществява достъп до и да се разпространява информация, може да бъде ограничавана само с оглед защитата на изчерпателно изброени ценности, сред които обществената безопасност, здравето, националната сигурност и др.

Съответстващата разпоредба на Конституцията на Република България е чл. 41, ал. 1 от ЗЕС, която гласи:

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Ограничаването на достъпа на Интернет потребителите до определени сайтове несъмнено би накърнило правото на гражданите да търсят и получават информация. Ограничаването на достъпа до сайтове на определени организатори на хазартни игри не би могло да бъде обосновано с предвидените от ЕКПЧ и Конституцията на Република България изключения. Подобни сайтове не биха могли да съдържат информация, която сама по себе си да накърнява някакви по-висши ценности (добро име на трети лица, морал, национална сигурност и пр.). Чрез тези сайтове би могла да се осъществява противозаконна дейност (организиране на хазартни игри без разрешение), но получаването на информация за подобна дейност само по себе си не е неправомерно. Ето защо лишаването на голяма категория (или всички) потребители от възможност изобщо да осъществят достъп до подобни сайтове представлява непропорционална мярка на ограничаване на основните човешки права на гражданите, която не е оправдана с оглед постигане на целите на закона. Тези цели (а именно – преустановяване на незаконната дейност) много по-адекватно и ефикасно биха били постигнати чрез въздействие спрямо лицата, които осъществяват или подпомагат извършването на нарушението.

Не на последно място следва да се отбележи, че при наличие на повече от 600 предприятия, уведомили Комисията за регулиране на съобщенията за предоставяне на услугата достъп до интернет, практическото приложение на чл. 22, т. 12 от проекта изглежда изключително трудно, дори невъзможно, което пък означава, че предвидената мярка е и неефективна. Дори всички предприятия да бъдат посочени като адресати и да бъдат уведомени едновременно за всяко едно решение на ДКХ за ограничаване на достъпа на потребителите до определени сайтове, от това задължение няма да бъдат обвързани предприятията, които впоследствие ще започнат да осъществяват дейност по предоставяне на достъп до Интернет. Така потребителите на отделните предприятия, както и самите предприятия помежду си, ще бъдат поставени в неравнопоставено положение, доколкото някои потребителите ще имат ограничение на достъпа до съответните сайтове, а други - не.

Предвид на всичко изложено считаме, че приемането на текста на чл. 22, т. 12 от Проекта би представлявало отклонение на Република България от задължението й за осигуряване на определени законови условия, вменено с Директива 2000/31/ЕО, и нарушаване от страна на България на поети с Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) задължения, както и на ЕКПЧ. Ето защо считаме за наложително посоченият текст от Проекта да отпадне.

4. Наред с изложените съображения, следва да се изтъкне и че обсъжданата разпоредба е твърде неточно формулирана.

4.1. Формулировката „сайтове на организатори на хазартни игри” поставя акцента върху това кой създава и поддържа съответен сайт, а не с какво съдържание е той или каква дейност се осъществява чрез него. Всяко лице – организатор на хазартни игри, независимо дали притежава разрешение за тази дейност, или не, би могло да поддържа многобройни сайтове, без те непременно да са свързани с осъществяване на дейност, за която да се изисква разрешение по ЗХ или по друг закон. При стриктно прилагане на посочения текст обаче, би се стигнало до възможност за ДКХ да взема решения за филтриране на всякакви сайтове, независимо от тяхното съдържание, стига те да принадлежат на организатор на хазартни игри, който не е получил разрешение по ЗХ.

4.2. На следващо място, от формулировката на текста може да се направи изводът, че понятията „филтриране” и „ограничаване достъпа на Интернет потребители” представляват алтернативни мерки, които ДКХ може да наложи, но не може да се направи извод нито за тяхната същност, нито за това в какво се състои разликата между тях. По този начин остава неясно в както точно се състоят правомощията на ДКХ. Не са предвидени и никакви механизми за предоставяне на възможност на засегнатите лица (огранизатори на хазартни игри и интернет потребители) да предоставят становище по подготвяните мерки, да възразят срещу тях или да защитят правата си. Считаме подобно положение за недопустимо, доколкото създава възможност за разширително тълкуване на разпоредбата и заобикаляне на принципа, че държавните органи могат да действат само в рамките на изрично предоставените им от закона правомощия.

4.3. От предложения текст не става ясно и какъв е характерът на решението на ДКХ и какви задължения би създало то за интернет доставчиците. При всички случаи не е ясно и какъв би бил конкретният механизъм за осъществяване на филтрирането и ограничаването на достъпа потребителите, нито с какви технически средства ще се извършват. Не са предвидени и никакви гаранции за защита на личния живот и данни на потребителите, спрямо които биха били наложени ограничителните мерки; за тях не е налице и никакъв механизъм за защита на накърнените им права, доколкото те са адресати на решенията на ДКХ и не биват информирани за наложените ограничения.

4.4. Неясно е и при каква процедура и с какъв акт ДКХ ще установи, че определен сайт нарушава българското законодателство и достъпът до него следва да бъде ограничен. Обсъжданата разпоредба на чл. 22, т. 12 от проекта не предвижда никаква възможност за съдебен контрол на подобен акт, което би представлявало съществено нарушение на правата на собствениците на сайтове.

Считаме, че изложените по-горе неясноти и несъвършенства на текста на чл. 22, т. 12 от Проекта оставят широки възможности за действия от страна на администрацията и налагане на задължения и ограничаване на правата на различни правни субекти, без да са налице ясни правила и граници на правомощията на регулаторния орган. Ето защо считаме за наложително 22, т. 12 от Проекта да отпадне.

5. Не на последно място, бихме искали да изтъкнем и една обща забележка по отношение на част от използваната в Проекта терминология. Считаме, че макар и придобили известна популярност, понятия като „сайт” и „Интернет” би следвало да получат своите легални дефиниции за целите на ЗХ, тъй като в противен случай биха се създали възможности за заобикаляне на изискванията на уредбата и правни спорове относно характера на някои видове услуги. Съществуват редица възможности за предоставяне на хазартни игри по електронен път, които при едно по-тясно тълкуване на понятието „интернет” биха се оказали извън обхвата на законовата регулация. Като пример могат да се посочат всички не-IP базирани технологии. С оглед ограничаване на възможностите за заобикаляне на законовите изисквания и възникване на правни спорове, породени от разностранни тълкувания на използваните понятия, предлагаме в допълнителната разпоредба на Проекта да бъдат предвидени съответни дефиниции.

Като се надяваме изложените аргументи да бъдат взети под внимание в процедурата по обществено обсъждане и изготвяне на окончателния проект на Закон за хазарта, и в очакване на покана за участие в среща за обсъждане на проекта, оставаме

С уважение,

Невен Дилков
Председател на Управителния съвет
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” № 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Георгиева (Секретар на СЕК)
e-mail: info@bgsec.org

Писмо № 17/21.07.2010 г.

2010-08-04T11:54:26Z

Относно: Обществено обсъждане на Проект на Стратегия за електронно управление в Република България 2010-2015 г.

До
Г-н Александър Цветков
Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Копие
г-н Валери Борисов
Директор в дирекция „Електронно управление”
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Уважаеми г-н министър,
Уважаеми г-н Борисов,

На 08.07.2010 г. на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) бе публикуван Проект на Стратегия за електронно управление в Република България 2010-2015 г. (Проекта, Стратегията), като на заинтересованите страни бе предоставена възможност за представяне на мнения и коментари по Проекта, с цел постигане на по голяма ефективност на регулацията. Сдружение за електронни комуникации (СЕК) е организация на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, работеща за развитието на сектора както от гледна точка на интересите на бизнеса, така и с оглед интересите на крайните потребители. Ето защо и доколкото Стратегията за електронно управление в Република България е основополагащ документ за принципите и насоките на развитие на сектор, тясно свързан с осъществяването на електронни съобщения от предприятията и използването на електронни услуги от потребителите, с настоящото използваме предоставената в рамките на общественото обсъждане възможност за изразяване на становище по Проекта, като конкретните ни коментари и предложения са изложени по-долу.

Приветстваме залегналите в Стратегията принципи за насоките на развитие на електронното управление и по-конкретно идеята за неговото развитие в услуга на обществото при повсеместно осигуряване и достъп до електронни услуги. Несъмнено въвеждането на електронно управление следва да има за основна цел именно зачитане на интересите и улесняване на получаването на административни услуги от гражданите. За постигането на тази цел е необходима готовност не само от страна на администрацията, а и на потребителите, които да могат реално да използват предлаганите електронни административни услуги. В тази връзка подкрепяме поставената от Стратегията цел „всеки български гражданин и бизнес … да разполага с е-подпис”1, доколкото неговото наличие е абсолютна предпоставка за използване тези услуги и функционирането на електронното управление.
Единственото, което Стратегията предвижда с оглед реализиране на тази цел обаче, е „промяна в законодателството, позволяваща … електронна идентификация, подписване на документи и юридическа равнопоставеност на подписания електронен документ.” Считаме, че макар да е необходима, тази мярка сама по себе си не би била достатъчна за масовото разпространение и използване на електронните подписи от гражданите и бизнеса, тъй като в момента пред този процес са налице пречки не само от юридическо, а и от практическо естество. Независимо, че Стратегията отчита нуждата от стимулиране на гражданите и бизнеса да използват електронните услуги чрез „подходящи форми”2, и поставя като конкретна практическа цел „минимум 40 % от гражданите и 95 % от бизнес организациите да използват електронен подпис”3, тя не предвижда никакви конкретни мерки или насоки, които да доведат до постигането на тези резултати. Ето защо считаме за целесъобразно Проектът да бъде допълнен с мерки за преодоляване на съществуващите практически спънки пред разпространението на електронните подписи, като така се гарантира тяхното установяване на законово и подзаконово равнище в рамките на обхванатия от Стратегията период. По този начин ще бъде налице цялостна политическа рамка и по-голяма яснота за развитието на електронното управление през следващите пет години.
Към настоящия момент обективен фактор, спъващ разпространението на електронните подписи, особено сред физическите лица, е цената за издаване и поддръжка на такъв подпис, която за голяма част от потребителите се явява твърде висока. Към момента цените за издаване на универсален електронен подпис за физическо лице със срок на валидност една година варират от 24 до 38 лева с ДДС, като за ежегодното продължаване на действието на подписа всеки път се заплаща допълнителна такса в размер между 18 и 32 лева с ДДС4. Наред с това, процедурата по подновяване на сертификата и удължаване на срока на действието му е свързана в голяма част от случаите с необходимост от лично явяване на потребителя при съответния доставчик или негов партньор, което представлява допълнително неудобство при поддържане на издадения веднъж електронен подпис. За преодоляването на тези проблеми от практическо естество предлагаме в Стратегията да бъдат предвидени мерки в няколко насоки.

1. На първо място, възможно решение на проблема с ниското ниво на разпространение на електронните подписи, спъващо развитието на електронното управление, би могъл да се разреши трайно като се последва примера на държавите, въвели вграждане на чип в личните идентификационни карти на гражданите си5. В България подобно решение не би довело до значително изменение на вида и размера на картите, тъй като той и по настоящем позволява както вграждането на чип, така и разчитането му с помощта на стандартни четци. Въвеждането на такива документи за самоличност не би било свързано със значителни затруднения или инвестиции, особено с оглед на резултата от това, а именно – в рамките на периода на валидност на личните документи да се осигури възможност за ползване на електронен подпис от почти цялото население, а оттам и значителен напредък за процеса по въвеждане и ефективно използване на услугите на електронното управление.
Вграденият чип би могъл да съдържа или да не съдържа6 удостоверение за електронен подпис (УЕП). Във втория случай ще остане нуждата от допълнително закупуване на сертификат от съответните доставчици, но потребителите ще бъдат улеснени при ползването на електронния подпис от факта, че се намира на един носител с картата за самоличност, при което цената за издаване на личната карта ще бъде завишена минимално, а тази за издаване на самия подпис – намалена. Същевременно, подобно решение би довело до минимално влияние върху конкуренцията на пазара на удостоверителни услуги. При първата възможност удобството за потребителите ще е по-голямо, тъй като те ще получават своя електронен подпис едновременно с издаването на документ за самоличност и без да се налага да полагат каквито и да било допълнителни усилия. Този вариант би могъл да бъде свързан с по-голямо оскъпяване на услугата, което обаче със сигурност би било по-малко от разходите, които се налага да правят потребителите в момента. При евентуалното предвиждане на този вариант би следвало да се отчитат и последиците, които въвеждането му би имало върху конкуренцията на пазара на предоставяне на удостоверителни услуги и да се предвидят мерки за нейната защита.

2. Друга възможност за стимулиране на разпространението и използването на електронни подписи в България, а оттам и развитието на електронното управление в страната, е държавата да предприеме мерки, пряко насочени към това издаването и ползването на УЕП да стане по-достъпно за всички или за определени групи потребители в по-уязвимо положение. Това би могло да се осъществи чрез предвиждане на средства за компенсиране на част от разходите на доставчиците на удостоверителни услуги.
Осигуряването на достъпност на УЕП за всички граждани, без да се накърнява конкуренцията между предприятията – участници на пазара на предоставяне на удостоверителни услуги, може да се постигне чрез създаване на механизъм за облекчения за финансово уязвими потребители (учащи, пенсионери, социално слаби и пр.), за които цената за издаване и поддържане на електронен подпис е по-силно възпиращ фактор. Примерен механизъм за въвеждане на подобни облекчения би бил на съответните потребители да бъдат предоставяни от определена държавна институция ваучери или други документи, които удостоверяват право за получаване на необходимите смарт карта, карточетящо устройство и удостоверение за електронен подпис без заплащане или с намалено заплащане, като за съответния потребител остава възможността да избере на кого от доставчиците да го представи, за да получи съответната услуга, а впоследствие доставчикът да може при ползване на съответния финансов механизъм да получи парите за предоставените устройства и услуги.
Що се отнася до средствата, необходими за реализиране на предложените мерки, те биха могли да бъдат осигурени било от републиканския бюджет, било от съответен европейски фонд за финансиране развитието на електронното управление. Възможности в тази насока би могло да предостави финансирането по Оперативна програма „Административен капацитет”, чието значение за реализацията на електронното управление е изтъкнато и в самата Стратегия7.

Считаме, че изложените по-горе мерки биха дали възможност за широко разпространение на електронните подписи в кратък срок като елиминират съществуващите обективни пречки за това, и така осигурят наличието на една от важните предпоставки за реалното предоставяне и ползване на електронните административни услуги, поради което намираме за целесъобразно те да залегнат като възможни насоки за реализиране на Стратегията при нейното приемане.

3. Не на последно място стои въпросът за периода на валидност на издаваните електронни подписи и свързаната с него необходимост от неговото продължаване. Краткият срок, за който обичайно се издават УЕП (една година) твърде често е свързан с нежелани неудобства за потребителите. Сред тях, освен свързаното с продължаването на срока плащане към доставчика, следва да се спомене и фактът, че понастоящем по-голямата част от доставчиците изискват лично явяване на потребителя при съответния доставчик или негов партньор, за да може да бъде извършено записването на новата информация в чипа, съдържащ удостоверението за електронен подпис на потребителя. Съществува обаче и възможност за предоставяне на тази услуга дистанционно посредством съответни интернет приложения, осигурявани от доставчиците, чрез които потребителят може сам да извърши необходимите промени при осигурено нужното ниво на сигурност. Доколкото, макар да не елиминира напълно неудобствата, свързани с изтичането на срока на удостоверението, едно такова решение значително ги ограничава, то считаме за целесъобразно Стратегията да предвиди съответни законови изменения, свързани с налагане на задължение на доставчиците на удостоверителни услуги да осигурят възможност за дистанционна смяна на сертификатите и удължаване на срока на тяхното действие, във всички случаи.

Като се надяваме изложените аргументи да бъдат взети под внимание в процедурата по обществено обсъждане и изготвяне на окончателното предложение до Министерски съвет за Стратегия за електронно управление в Република България 2010-2015 г., оставаме

С уважение,

Невен Дилков
Председател на Управителния съвет
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Писмо № 16/19.07.2010 г.

2010-07-20T06:45:53Z

Относно: Обществено обсъждане на проект на Решение за изменение на Функционалните спецификации за преносимост на географски номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски национален код за направление

До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6

Копие
Г-н Никола Колев
Зам.-председател, КРС

Г-жа Десислава Преображенска
Член, КРС

Г-жа Ирина Романска
Член, КРС

Г-н Константин Тилев
Член, КРС

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

С Решение № 683 от 17.06.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС, Комисията) бе открита процедура за провеждане на обществено обсъждане на проект на Решение за изменение на Функционалните спецификации за преносимост на географски номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски национален код за направление (Функционалните спецификации, ФС) (Проекта). С настоящото използваме предоставената ни възможност да изразим становището на членовете на Сдружение за електронни комуникации (СЕК) относно Проекта, като конкретните ни забележки и предложения са следните:

1. На първо място бихме искали да отбележим една редакционна неточност. В заглавието на Проекта е изписано „Решение № … от ……… 2010 г. За изменение на Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга…” Считаме, че е налице техническа грешка, доколкото както от текста на Решение № 683 от 17.06.2010 г. на КРС и съобщението за откриване на процедура за обществено обсъждане на интернет страницата на КРС, така и от посоченaтa в самия Проект дата на обнародване на ФС в Държавен вестник, става ясно, че се касае за изменение не на Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга, а на Функционалните спецификации за преносимост на географски номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски национален код за направление.
2. По същество на предвиденото изменение, бихме искали да изразим своята подкрепа за Проекта. СЕК неведнъж е изразявало позицията си, че § 3 от ФС следва да бъде изцяло отменен, доколкото е в явно противоречие с принципа за равнопоставеност на предприятията, заложен в чл. 4, ал. 1, т. 2, б. „в” на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), както и с разпоредбата на чл. 134 от ЗЕС, еднозначно предвиждаща задължение за всички предприятия, предоставящи обществена фиксирана телефонна услуга да осигуряват правото на абонатите и потребителите да запазват номерата си при посочените във Функционалните спецификации условия. Ето защо подкрепяме решението на КРС да отмени тази дискриминационна спрямо алтернативните доставчици и крайните потребители разпоредба.
Същевременно, считаме, че предлаганото от КРС изменение не е достатъчно за постигане на целите, заложени в Приложение I, част C към Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива 2002/22) и в чл. 134 от ЗЕС, а именно – възможност да запазят номера си при смяна на доставчика на обществена телефонна услуга да имат всички крайни потребители.
Това е така поради наличието във ФС на текстове, които спъват развитието на преносимостта по такъв начин, че независимо от отмяната на § 3 на ФС на практика отново ще бъде налице невъзможност за използването на фиксираната преносимост от голяма част от крайните потребители, в противоречие със заложените в ЗЕС и Директива 2002/22 цели. По-конкретно това са разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 от ФС, които въвеждат изискване за доставчиците, които желаят да осъществяват преносимост на географски номера, да притежават първично предоставени такива номера в рамките на географските кодове за съответния район, в който искат да предоставя преносимост, както и изискване спрямо тези предприятия да предлагат обществени телефонни услуги в този район.
2.1. Посочените изисквания на чл. 9 и чл. 10 от ФС ограничават конкуренцията и препятстват възможността на алтернативните предприятия да привличат абонати в райони, в които нямат и не желаят да имат блокове от собствени географски номера и в райони с недостатъчен номерационен капацитет. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 1 юли 2008 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена, за фиксирани електронни съобщителни мрежи предприятията могат да получат най-малко 100 абонатни номера след съответния географски код за направление. Това означава, че за да може да обслужва един или два абоната в едно населено място, които желаят да пренесат номерата си в мрежата на алтернативно предприятие, това предприятие е принудено да поиска и получи от КРС минимална група от 100 абонатни номера, за които, макар и в голямата си част неизползвани, да заплаща и съответната годишна такса за ползване.
2.2. Освен негативните последици за самите предприятия, които заплащат такса за номера, които не използват на практика, наличието на посоченото изискване води и до изкуствено създаване на условия за недостиг на номерационен ресурс в някои райони, тъй като поне по 100 номера трябва да бъдат блокирани от всеки доставчик от домейна на преносимост в рамките на всеки географски код, само за се осигури принципната възможност за предоставяне на преносимост от всеки от тях в рамките на съответния географски код. В районите с четири- и пет-цифрен географски код за направление това изискване води до блокиране на относително големи части от наличния номерационен ресурс, който от една страна не се ползва ефективно и изцяло от предприятията, на които е предоставен, а от друга – се оказва недостатъчен, в случай, че повече предприятия поискат да осъществяват преносимост или да предоставят обществена телефонна услуга в един и същи район. Този недостиг на свой ред води до фактическо блокиране на преносимостта в такива райони поради невъзможността дадено предприятие да получи номерационен капацитет, тъй като в конкретния регион той е ограничен или изчерпан.
2.3. Изискванията на чл. 9 и чл. 10 и произтичащият от тях недостиг на номерационен ресурс в някои райони, водят до негативни отражения и по отношение на възможностите на алтернативните предприятия да кандидатстват за различни обществени поръчки, свързани с предоставяне на фиксирана телефонна услуга. Трудностите произтичат от факта, че изпълнението на условията по такива обществени поръчки най-често е свързано с нужда от пренасяне в мрежата на спечелилия обществената поръчка участник на всички действащи телефонни номера на възложителя, които често са в рамките на различни национални географски кодове за направление. Това означава, че за да може да участва в процедура по възлагане на такава обществена поръчка, предприятие, което не притежава номера в някой от районите, където възложителят има такива, трябва първо да поиска от КРС да му предостави поне 100 номера, да заплати съответни такси, да получи разрешение и едва след това да кандидатства за поръчката. В случай, че сроковете за подаване на документи за кандидатстване изтекат преди получаването на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, или в случай, че предприятието не спечели обществената поръчка, заплатените такси ще се окажат ненужен разход за предприятието. Полученият номерационен ресурс също ще бъде ненужен за предприятието, докато в същото време други предприятия, които биха искали да получат номера в дадения район биха били затруднени, особено в райони, определени от четири- и пет-цифрени географски кодове за направление. Що се отнася до случаите, в които възложителят има номера в райони с вече изчерпан номерационен ресурс, то отнапред е ясно, че нито едно предприятие, освен тези, които вече са получили номера в съответния район, не би могло да изпълни условията на поръчката. Считаме, че описаната ситуация представлява още една посока на ограничаване на ефективната конкуренция на пазара на фиксирани телефонни услуги в страната, от което може да произтече само вреда по отношение както на алтернативните предприятия, така и на крайните потребители.
2.4. Следва да се посочи, че не са налице причини нито от технологично, нито от пазарно естество, които да изискват преносимост на географски номера да се осъществява само в райони с географски кодове, където приемащият доставчик има първично предоставени географски номера. Посоченото изискване по никакъв начин не е определящо за наличието на технологична възможност за осъществяване на преносимост, най-малкото защото самата същност на тази услуга е свързана със запазване на същия номер. Следва да се изтъкне, че и в момента съществуват множество населени места, където предприятията нямат точки на взаимно свързване, но това по никакъв начин не препятства възможността за осъществяване на повиквания между абонатите на тези предприятия. Ето защо всички описани неудобства и пречки пред осъществяването на преносимостта на географски номера, произтичащи от изискванията на чл. 9 и чл. 10 от ФС, представляват не резултат от целесъобразна, макар и несъвършена уредба, а от безцелни и ненужни изисквания. Описаната ситуация е пример за неефективно използване на ограничен ресурс и поставяне на изкуствена пречка от регулаторно и финансово естество пред конкуренцията в малките населени места, които в резултат остават във фактическия монопол на историческия оператор.
Ето защо считаме, че най-логичният и целесъобразен подход би бил премахването на изискванията на чл. 9 и чл. 10 от ФС предприятията да имат собствени номера и да осъществяват самостоятелно обществени телефонни услуги в населеното място, където искат да осъществяват преносимост.
2.5. Следва да се отбележи, че предлаганото решение ще отстрани и една от основните причини за възникване на недостиг на номерационен ресурс, който би могъл да създаде сериозни проблеми както пред осъществяването на преносимостта, в случай, че посочените изисквания не отпаднат, така и пред цялостното развитие на конкуренцията пазара на фиксирани телефонни услуги във вреда и на предприятията, и на крайните потребители.

Като се надяваме изложените аргументи да бъда взети под внимание в процедурата по обществено обсъждане и изготвяне на окончателното решение за изменение на Функционалните спецификации за преносимост на географски номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски национален код за направление, оставаме

С уважение,

Асен Тотин
Зам.-председател на Управителния съвет
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Писмо № 15/05.07.2010 г.

2010-07-07T09:07:05Z

Относно: Обществено обсъждане на проект за Решение за даване на задължителни указания за изменение на Общите условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули и Общите условия за ползването на подземната канална мрежа на “Българска Телекомуникационна Компания” АД

До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6

Копие
Г-н Никола Колев
Зам.-председател, КРС

Г-жа Десислава Преображенска
Член, КРС

Г-жа Ирина Романска
Член, КРС

Г-н Константин Тилев
Член, КРС

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

С Решение № 578 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС, Комисията) бе открита процедура за провеждане на обществено обсъждане на Позиция на КРС по чл. 37, ал. 3 във връзка с чл. 163 и § 7 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), съдържаща проект на Решение за даване на задължителни указания за изменение на Общите условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули (ОУСППСК) и Общите условия за ползването на подземната канална мрежа (ОУКМ) на “Българска Телекомуникационна Компания” АД (БТК), съгласно приложение към него (Приложението). С настоящото използваме предоставената ни възможност да изразим становището на членовете на Сдружение за електронни комуникации (СЕК) относно проекта. Конкретните ни забележки и предложения по указанията, изложени в Приложението са следните:

По ОУКМ (Раздел I на Приложението):

По т. 3.2. от ОУКМ (т. 2 от Приложението):
Считаме предлаганото уточнение за уместно, като освен това бихме искали да предложим и друго изменение на текста на т. 3.2. от ОУКМ, а именно:
„3.2. Чрез предоставената от БТК Услуга, на предприятието се дава правото да ползва канална тръба в която да положи кабели в (със или без защитна тръба, когато наличието й не е задължително), по трасета, договорени между предприятието и БТК. Всяко трасе се определя от крайна точка 1 до крайна точка 2, както е посочено в Приложение 1 към Общите условия. Операторът може да заяви ползването на трасе, преминаващо през определени от него междинни точки, като в този случай може да приложи към заявлението за ползване на Услугата карта на желаното трасе или да посочи конкретни междинни точки, през които желае да премине трасето.”
Считаме за целесъобразно да бъде предвидена възможност за определяне на конкретни междинни точки, през които да преминава трасето. Това е така, тъй като при изграждане на конкретно трасе операторите не целят единствено свързване на две крайни точки, а изграждане на част от цялостна мрежа, която да им помогне да достигнат до максимален брой абонати. Ето защо за оператора е нужно да съобрази пътя, по който ще бъде изградено трасето с наличието на друга своя инфраструктура, с бизнес плановете и интересите си за предоставяне на услуги в определени райони, както и с други фактори, които биха могли да обусловят наличието на интерес у него за изграждане на подземно трасе, което да преминава по точно определен път. С предвиждане на възможност за посочване на междинни точки и следователно изграждане наведнъж на трасе, покриващо в максимална степен нуждите на операторите, би се стигнало и до намаляване на техните разходи по проучване, проектиране, и изготвяне на множество работни проекти, което би било необходимо, ако вместо едно по-дълго трасе с определени междинни точки се изградят множество по-кратки отделни трасета. Прилагането в такива случаи към заявлението за ползване на услугата на БТК на карта на желаното трасе, считаме за най-лесен и ефективен метод за установяване на желанието на оператора при минимален риск от неясноти и грешки относно заявеното трасе. Разбира се, изискването за предоставяне от страна на алтернативните предприятия на карта на желаното трасе се предпоставя от наличието и достъпността на цялостна и актуална карта на подземната канална мрежа на БТК, което следва да бъде отговорност и задължение на историческия оператор.
Предлаганото изменение следва да бъде съпроводено и със съответно изменение на Приложение 1 към ОУКМ, доколкото съществуващата в момента бланка за заявление дава възможност за заявяване само на начална и крайна точка на трасето.

По т. 3.2.2. от ОУКМ:
Съгласно т. 3.2.2 от ОУКМ възможност за изтегляне на кабели без защитна тръба съществува само за „защитени с полиетиленова обвивка коаксиални и симетрични кабели“. В същото време, преобладаващото количество кабели, които предприятията полагат и биха положили в каналната мрежа на БТК, са кабели с оптични влакна. Доколкото тяхната вътрешна структура е сложна и зависи от броя съдържащи се влакна, те не попадат пряко под дефиницията нито за „коаксиални“, нито за „симетрични“ кабели и при стриктно спазване на съществуващото правило на т. 3.2.2. те не биха могли да бъдат полагани в канална тръба от мрежата на БТК без допълнителна защитна тръба. Следва да се подчертае, обаче, че основният фактор за допустимост на полагането без защитна тръба е външната обвивка на полагания кабел, а не неговото съдържание. Ето защо не съществуват никакви технически или логически съображения, които да обусловят резултат, при който защитени с полиетиленова обвивка оптични кабели да не могат да бъдат полагани в каналната мрежа без защитна тръба. Поради това и с оглед избягване на съмнения в тази насока, считаме за полезно от текста на т. 3.2.2. да отпаднат думите „коаксиални и симетрични“.

По т. 3.8.1. от ОУКМ:
Предлагаме посоченият текст да включи възможност за присъствие, при изявено желание, на представител на оператора при извършване на техническото проучване на трасето, заявено за съответния оператор за ползване. Считаме, че подобна възможност ще даде възможност на операторите да придобият представа за цялостното състояние на заявеното трасе като съобразят последващите си заявления с получената информация за липсата или наличието на възможност за изтегляне на кабели в определени участъци. Подобна възможност освен това ще намали и риска от неправомерни откази за предоставяне на достъп до каналната мрежа поради липса на техническа възможност от страната на БТК.

По т. 4.3. от ОУКМ:
Комисията не е взела становище по срока, указан в т. 4.3 от ОУКМ. Считаме, че този срок следва да бъде съществено намален, а именно от 30 на не повече от 10 дни. Мотивите ни за това са свързани с факта, че доколкото каналната мрежа принадлежи на БТК, то дружеството следва да разполага с пълната информация за всички нейни част и макар за всеки отделен случай да е необходима конкретизация, съществуващият срок от 30 дни е твърде продължителен за проверка дали отделно трасе, рядко с дължина повече от 1-2 километра, може да бъде изградено. Освен това, следва да се отбележи и че толкова дълъг срок дава на БТК необосновано конкурентно предимство пред останалите предприятия, тъй като й дава възможност да предложи по-кратки срокове за проучване и изграждане на трасе, отколкото могат останалите предприятия, които не биха могли да предвидят в предложенията и договорите си по-кратък от максимално възможния срок за отговор от страна на БТК.

По т. 4.5. от ОУКМ:
Подкрепяме предвижданото изменение на т. 4.4. от ОУКМ в посока удължаване на срока за представяне на изработен проект от страна на предприятието. Същевременно сме на мнение, че срокът, определен в т. 4.5. от ОУКМ, а именно 10 дни, е неоправдано голям, доколкото той е необходим единствено с оглед извършването на вътрешно съгласуване на дейностите по изготвения от предприятието, заявило ползване на каналната мрежа, проект. Доколкото тази дейност е сравнително малка по обем, предлагаме срокът по т. 4.5. от ОУКМ да бъде намален, като се предвиди срок от най-много 5 дни.

По т. 5.2.1. от ОУКМ:
В т. 5.2.1. i) от Общите условия за ползване на каналната мрежа на БТК е уредено правилото, че „при всяко отваряне на капак на шахта за дадена конкретна цел присъства представител на БТК”. Считаме, че е налице необходимост от прецизиране на това правило, като то се измени по следния начин:
„i) При всяко отваряне на капак на шахта за дадена конкретна цел, с изключение на случаите по т. 5.1.3., присъства представител на БТК;”
В случаите по т. 5.1.3. от ОУКМ, а именно при извършване от страна на предприятията на ремонтни работи в извънредни ситуации, изискването за присъствие на служител на БТК би довело до забавяне на тези ремонтни дейности, доколкото те се поставят в зависимост от наличието на свободни служители на БТК и вътрешната координация на тяхната заетост. Считаме важността на навременното извършване на ремонтни дейности за безспорна, тъй като от него зависи и надлежното изпълнение от страна на предприятията на договорните им задължения към техните абонати. Нуждата от бърза реакция в случай на повреда е отчетена от КРС във връзка с направеното от нея в т. 14 от Приложението предложение в т. 5.1.2. от ОУКМ да се уточни, че става дума само за планиран достъп, именно защото в случай на кабелна повреда следва да се реагира максимално бързо. Ето защо считаме за целесъобразно в т. 5.2.1 i) от ОУКМ да бъде уточнено, че това се отнася само за случаите на планови дейности и не включва дейностите, извършвани по реда на т. 5.1.3 от ОУКМ.

По т. 5.3.2. от ОУКМ:
Предлагаме т. 5.3.2. от ОУКМ да отпадне. Съображенията ни съвпадат с изложените от Комисията аргументи в подкрепа на предложеното от нея отпадане на т. 5.2.16 от ОУКМ (т. 19 от Приложението). Доколкото още в рамките на процедурата по заявяване и предоставяне на Услугата, БТК получава изчерпателна информация относно разположението и техническата спецификация на кабелите, полагани от предприятията, няма никаква логика да й бъде предоставяно право по-късно отново да изисква такава информация от предприятията. Подобно правило не само че не води до никакви положителни последици за БТК или насрещната страна по договора, а и създава възможност за злоупотреби и затормозяване на дейността на операторите чрез неоправдани искания.

По т. 5.3.10 от ОУКМ (т. 21 от Приложението):
Предлагаме отпадане на заложената в т. 5.3.10. от ОУКМ възможност за отказ от страна на БТК да извърши необходимите ремонтни дейности по каналната си мрежа и предлагане на алтернативно трасе, в случай, че „не е налице техническа и физическа възможност за извършване на ремонта”. Такива случаи биха били изключително редки на практика и дори когато са налице, те би следвало да се считат за случаи на непреодолима сила и въпросът да се решава по правилата на т. 11 от ОУКМ. Наличието на отделни разпоредби за случаите на ремонт на деформирани тръби създава впечатление, че в тези случаи не е нужно да са налице общите изисквания за непреодолима сила, и така отваря възможност за многобройни откази от страната на БТК да извърши нужни поправки с обяснението, че не е налице възможност, когато в действителност е налице известно затруднение за извършване на ремонта. Предлагането на алтернативно трасе не би могло да се приеме за задоволителна мярка в такива случаи, защото това трасе в повечето случаи би се оказало по-дълго и би довело до заплащане на по-високи суми от страна на предприятията. При всички случаи такова алтернативно трасе не би могло да обслужи интереса на предприятието така оптимално, както първоначално заявеното от него.
Считаме, че доколкото за предоставянето на достъп до каналната мрежа е задължение на БТК и за използването на тази канална мрежа се дължи съответно заплащане, то задължение на БТК е във всички случаи да прави необходимото, за да осигури възможността за ползване на всички свои трасета. Към момента БТК не винаги полага нужните грижи за поддържането на каналната мрежа в пълна изправност, особено на места, където не я използва или я използва само частично, като по този начин се лишават и останалите предприятия от възможността да използват съответните части от каналната мрежа. Налице са и случаи, в които за да направят ползването на каналната мрежа и предоставянето на услугите си в дадени райони възможно, предприятията се виждат принудени сами и за своя сметка да извършват необходимите ремонти, след което да започнат, или съответно да продължат, да плащат на БТК дължимата за съответното трасе наемна цена. С оглед на изложеното считаме, че възможностите за неизпълнението на задължението на БТК за ремонт и поддръжка на каналната мрежа следва да се ограничи единствено до случаите на непреодолима сила.

По т. 5.4.2. от ОУКМ (т. 23 от Приложението):
С т. 23 от Раздел I на Приложението се предлага изменение на посочения текст от ОУКМ, съгласно което Услугата следва да се предоставя от БТК винаги по възможно най-краткото трасе. Предлагаме при формулиране на това изменение да бъде взето предложението ни по т. 3.2. по-горе, при което текстът на т. 5.4.2. от ОУКМ би могъл да придобие следния вид:
„5.4.2. Да предоставя Услугата, съгласно тези Условия и Договора, като я предлага по възможно най-краткото трасе, при съобразяване с искането на оператора по т. 3.2., изр. 2 от настоящите Условия.”
Намираме за ограничаваща евентуална разпоредба в Общите условия, която да предвижда предоставяне на Услугата от страна на БТК по най-краткото възможно трасе в абсолютно всички случаи. Както бе посочено в аргументите към предложението ни по т. 2 по-горе, при изграждане на конкретно трасе операторите не целят само свързване на две крайни точки, а изграждане на част от цялостна мрежа, в съответствие с техните бизнес планове и интереси. Ето защо в случаите, в които е в интерес на оператора да заяви по-дълго трасе, той трябва да има възможност за това, като изключение от принципа, че услугата се предоставя по възможно най-краткото трасе. Считаме, че ако изключението по т. 3.2. не бъде посочено изрично в текста на т. 5.4.2. от ОУКМ, ще бъде налице противоречие между двата текста на ОУКМ, което може да блокира практическото прилагане на възможността по т. 3.2. поради откази от страна на БТК да предоставя услугата в противоречие с изискването за най-кратко трасе. В такъв случай възможността за използване на конкретно заявено трасе би се оказала блокирана и на операторите би се налагало да подават отделни заявления и съответно да заплащат отделни такси за няколко кратки трасета, с които да обхванат желаната от тях площ, вместо едно заявление за по-дълго трасе, което не свързва крайните си точки по най-прекия път.

По т. 5.4.6. от ОУКМ (т. 25 от Приложението):
С т. 25 от Приложението се предлага изменение на срока за уведомяване на предприятията за запланувани ремонти, превантивни дейности и реконструкции от 48 часа на 10 дни. Напълно подкрепяме предвижданото увеличаване на срока, което ще доведе до значителна предвидимост и улеснение на дейността на предприятията. С оглед избягването на недоразумения обаче, считаме за нужно текстът на т. 5.4.6. да посочва и дали посоченият срок е определен в календарни или работни дни. Предвид на факта, че срокът се отнася до планирани дейности, и че дейността на предприятията, включително тази на БТК, се осъществява нормално през работните дни, считаме за логично и срокът да бъде определен като 10 работни дни.

По т. 5.4.7. от ОУКМ:
Подкрепяме изложеното в т. 21 от Приложението становище на Комисията, съгласно което извършването на ремонт на деформирани канални тръби, който представлява част от дейността по поддържане в изправност на каналната мрежа, следва да бъде изрично вменен на БТК като задължение. Считаме за целесъобразно това да бъде извършено със съответно изменение на текста на т. 5.4.7 от ОУКМ, който би могъл да придобие следния вид:
„5.4.7. Да поправя в срок до 48 часа повреди по Подземната канална мрежа, включително да извършва ремонт на деформирани канални тръби, при наличие на повреда и/или при наличие на писмено искане от страна на предприятието, освен ако не са причинени в резултат на действие или пропуск на предприятието.”
Предложението ни включва и въвеждане на конкретен срок за извършване на дължимите ремонтни дейности, тъй като декларирането само на задължение без срок представлява предпоставка за постоянно отлагане и забавяне на изпълнението.

По Приложение № 1.1. от ОУКМ (т. 34 от Приложението):
Бихме искали да представим съображенията си по повод описания в мотивите към т. 34 от Приложението метод за калкулиране на разходите, свързани с изграждането и поддържането на каналната мрежа на БТК, а от там и на цените за предоставяне на различните услуги, свързани с нейното ползване, както и по повод конкретните размери и начин на определяне на цените за отделни услуги.
Подкрепяме изразеното от КРС становище, че анализът и оценката на разходоориентираността на цените следва да се основат на специфичен „bottom-up” модел, което е в съответствие с европейската регулаторна практика, както и че крайните резултати от прилагането на такъв модел следва да бъдат съпоставяни с цените на същите или аналогични услуги, прилагани в държавите-членки на ЕС, доколкото се касае за сходни по своята същност услуги.
Същевременно, намираме за нелогично и противоречащо на принципа за разходоориентираност на цените, извършваното от БТК разпределение на разходите за каналната мрежа върху две канални тръби, с мотива, че третата е резервна. Следва да се подчертае, че доколкото т. 3.5.1. от ОУКМ на БТК предвижда резервиране на една тръба за „аварийни нужди на БТК“, то не можем да се съгласим с твърдението на Комисията, че е допустимо разпределянето на разходите, необходими за изграждане и поддържане на цялата канална мрежа на БТК да се извършва само върху останалите две тръби. При такъв начин на разпределяне разходите, необходими за поддържането на канална тръба, която е изцяло предназначена за нужди на БТК и никога не би могла да бъде използвана от останалите предприятия, директно се вменяват в тежест на алтернативните предприятия, желаещи да ползват други части на каналната мрежа – резултат, който намираме за недопустим.
По отношение на броя на тръбите, следва да се отбележи, че не отговаря на истината твърдението, че каналната мрежа на БТК е изградена навсякъде с три тръби, от които се използват две. Първичната канална мрежа на БТК се състои от много повече тръби (на места до 16 канални тръби), и макар действително голяма част от мрежата, а именно вторичната мрежа, да се състои от по-малко тръби, то при определяне на цената за ползване на една тръба, разпределянето на разходите следва да бъде извършено не механично върху два или, в случай че горните забележки бъдат взети предвид – три броя тръби, а върху среден за цялата мрежа брой тръби, който ще отчита наличието и ще зависи от разпространението и на трасета с повече на брой канални тръби.
Предвид на изложеното и с оглед избягване на прехвърлянето на финансова тежест за поддръжка на тръбите, предназначени изцяло за нужди на БТК върху алтернативните предприятия, предлагаме или разходите за каналната мрежа да бъдат разпределени върху съответния усреднен за цялата мрежа брой тръби, или съответна част от разходите бъде разпределена върху броя тръби, които могат да бъдат използвани от алтернативните предприятия.
На следващо място, бихме искали да отбележим несъгласието си с подхода на Комисията по отношение на цените за дейности и материали, използвани от БТК за изчисляване на разходите по изграждане и поддържане на каналната мрежа на дружеството. Считаме за неприемливо използването при определяне на тези разходи на „актуални цени за дейности и материали, съгласно договори за изграждане на канална мрежа за 8 проекта за периода 2008-2009 г.”, тъй като каналната мрежа на БТК в голямата си част е градена далеч преди 2008 г., дори далеч преди каналната мрежа да бъде предадена в собственост на БТК АД. Ето защо да се използват по отношение на цялата канална мрежа цени, прилагани по отделни проекти за периода 2008 – 2009 г. води до значително изкривяване на крайния резултат във вреда на предприятията, ползващи каналната мрежа под наем. Считаме, че вместо това разходите по изграждане на мрежата, които дори не са осъществени от сега съществуващото акционерно дружество БТК, следва да се калкулират по цени към момента на изграждането й. Цени от 2008 – 2009 г. следва да бъдат прилагани само в степен, съответстваща на съотношението на участъците, изградени или обновени по такива цени, към цялата мрежа.
Фактът, че от изграждането на по-голямата част от мрежата на БТК е изминал значителен период от време, е от значение не само за абсолютната сума на разходите по изграждането, а и във връзка с възможността за части от нея да е изтекъл определеният от действащото законодателство период на амортизация, поради което за тях изобщо да не се начисляват разходи за амортизации. Такива разходи би следвало да се начисляват единствено за новоизградените участъци от каналната мрежа на БТК, за които съответният амортизационен период още не е изтекъл. Ето защо считаме, че при определяне на разходоориентираните цени за отдаване по наем на каналната мрежа, амортизациите трябва да се изчисляват не на база разходите за изграждане на цялата мрежа, а само на тази част от нея, за която все още се извършват съответни отчисления.
На следващо място, считаме, че представеният от БТК и приет от Комисията ценообразуващ компонент „разходи за инвентаризиране на каналната мрежа“ не следва да бъде включван в определянето разходите, от които зависи цената за ползване на каналната мрежа. Инвентаризацията е еднократен акт при встъпване във владение на нова собственост, което БТК е извършила по отношение на каналната си мрежа преди повече от 5 години. Поради това логически и икономически необосновано е калкулирането в цените за предоставяне на каналната мрежа под наем за в бъдеще. Нещо повече, за БТК този разход би бил един и същ независимо дали БТК отдава каналната си мрежа под наем или я ползва само за свои цели, поради което прехвърлянето му в тежест на ползвателите на каналната мрежа по никакъв начин не е свързано с и не произтича от характера на предоставеното им ползване или осъществяваната от тях дейност. Ето защо предлагаме размерът на разходите, използван като основа за изчисляване на цените за ползване на каналната мрежа на БТК, да бъде намален с размера на изчислените от БТК разходи за инвентаризиране на каналната мрежа.

Предвид на всичко изложено, бихме искали да изтъкнем съображенията си по отношение на конкретните посочени в Приложение 1.1. към ОУКМ на БТК цени за различни услуги, свързани с ползването на каналната мрежа на БТК, както следва:
По т. 1 от Приложение 1.1.
Във връзка с цените за първоначални услуги, необходими във връзка с ползването на каналната мрежа на БТК, бихме искали да отбележим, че начинът на определянето им към момента, а именно – определянето на два ценови прага за техническо проучване на подадени заявления и осигуряване на възможност за достъп и контрол за трасета до и над 3 км., не е напълно съобразен с икономическата логика на ползването и предоставянето на тези услуги. Не отричаме принципната необходимост от наличието на такива прагове, а считаме, че предвид най-честите условия, при които се използва каналната мрежа е целесъобразно да се въведе още един такъв праг. Съображенията ни са свързани с факта, че в градска среда, за каквато се отнасят огромният брой заявления за ползване на каналната мрежа на БТК, най-често се иска ползване на малки по размер участъци, които рядко надвишават 3 км. На практика това води до икономическа неравнопоставеност на случаите, когато се заявява за ползване трасе от близо 3 км и трасе от 1 или по-малко км., като по този начин се нарушава и принципът за разходоориентираност на посочените цени, доколкото разходите за предоставянето им за трасе от 1 км. при всички случаи са по-малки от тези за предоставянето им за трасе от 3 км. Ето защо предлагаме да бъде предвидено изменение на т. 1 от Приложение 1.1. към ОУКМ като се създадат отделни нови цени за услугите „Техническо проучване на подадено заявление” и „Цена за достъп и контрол при полагане на кабели” за трасета с дължина до 1 км. Намираме за логично и оправдано конкретните размери на тези цени бъдат определени въз основа на съществуващите разходоориентирани цени, а именно – в размер на 33 лв. за техническо проучване и 25 лв. за осигуряване на възможност за достъп и контрол.
По т. 2 от Приложение 1.1.
Предвид на изложеното по отношение на разходите, които следва да бъдат взети предвид при калкулиране на разходоориентираните цени за ползване на каналната мрежа, и приемайки, че предложените с т. 34 от Приложението изменения в т. 2 на Приложение 1.1. към ОУКМ отразяват напълно използваната от Комисията методика, считаме, че предложените от КРС цени за месечен абонамент за ползване на трасе от каналната мрежа следва да претърпят съответна корекция в посока тяхното намаляване. Доколкото точните разчети са търговска тайна на БТК, не бихме могли да посочим точна цифра, но само първият от изложените по-горе аргументи, касаещ включването в разпределението на разходите по каналната мрежа на тръбата за аварийни нужди на БТК, или алтернативно – намаляването на размера на използваните за образуване на цените разходи с част съответна на частта от каналната мрежа, която тази тръба представлява, предполага намаляване на упоменатите цени поне с частта, която се полага за аварийната тръба, която, при възприемане на предложения от БТК модел на канална мрежа с три тръби, би била 1/3. Така намалените цени следва да претърпят и допълнително редуциране, налагащо се във връзка с изложените по-горе съображения относно цените за дейности и материали, използвани при изграждането на по-голямата част от мрежата, изтеклите амортизационни периоди за части от нея, както и нуждата от отпадане на разходите за инвентаризация като ценообразуващ компонент.
Наред с посоченото, предлагаме и още едно изменение на предвидените цени за ползване на трасета от каналната мрежа на БТК, изразяващо се в предвиждане на диференцирани цени за ползване на канална тръба при положен(и) кабел(и) в защитна тръба (т. 2.2. от Приложение 1.1.) за различните размери защитни тръби. Предложението ни е свързано с факта, че различните размери защитни тръби заемат различно място в каналната тръба и съответно използват различна част от ресурса, за който БТК извършва ценообразуващите разходи. Така например, съгласно предложения от БТК модел на каналната мрежа, в една канална тръба могат да бъдат изтеглени до три защитни тръби ø 40 мм., но за тръби ø 32 мм. и ø 25 мм. този брой ще бъде по-голям. При еднакви цени за изтегляне на защитни тръби независимо от размера, би се стигнало до ситуация, при която ако се използват тръби с по-малък диаметър БТК ще получи по-голяма наемна цена в случай, че бъде напълнена цялата канална тръба, отколкото, ако бъдат използвани защитни тръби с по-голям диаметър. Това обаче не би било в съответствие с принципа за разходоориентираност, тъй като разходите на БТК за поддържане на каналната мрежа по никакъв начин не биха се повлияли нито от това дали тръбите полагани в нея са с по-малък или по-голям диаметър, нито от техния брой. Ето защо считаме за логично да бъдат определени различни цени за различните размери защитни тръби, като размерът на цените бъде съотнесен с броя тръби от даден вид, които могат да се изтеглят в една канална тръба, и с цената за наемане на цяла канална тръба. Предвид на изложеното, считаме, че предложената от КРС цена за защитна тръба, след като бъде намалена във връзка с изложените по-горе съображения относно броя канални тръби, върху които следва да се разпределят ценообразуващите разходи, цените на използваните материали и дейности при изграждане на мрежата, изтеклите амортизации и липсата на текущи разходи за инвентаризация, трябва да бъде възприета като цена за защитна тръба ø 40, а за тръбите с по-малък диаметър да бъдат определени съответни по-ниски цени.
По т. 3 от Приложение 1.1.
Наред с всичко изложено по-горе, предлагаме да бъде изменен начинът за начисляване на цените за услугите „Осигуряване на достъп до подземната канална мрежа с присъствие на служител на БТК АД в работно време” и „Осигуряване на достъп до подземната канална мрежа с присъствие на служител на БТК АД в извънработно време”, определени в т. 3.1. и т. 3.2. от Приложение 1.1. към ОУКМ. Към момента и двете цени се определят за присъствие на един служител за цял работен ден. На практика обаче в редки случаи се налага присъствието на служител на БТК за цял ден. Независимо от това, поради определения начин за начисляване на цените, винаги, когато такова присъствие бъде заявено, за това се заплаща съответната такса по т. 3 за целия ден. След освобождаването на служителя, за БТК няма никаква пречка отново да предостави услугите му на друг оператор срещу ново заплащане на такса за целия ден. Липсата на предварителна яснота относно броя и заетостта на служителите също е фактор, благоприятстващ подобна практика. Ето защо с оглед избягване на възможността за злоупотреби и предвид на логиката за една услуга да бъде заплащано дотолкова доколкото тя бъде реално предоставена, предлагаме цената за осигуряване на достъп до каналната мрежа с присъствие на служител на БТК да бъде определена на час. Конкретният размер на цената считаме, че следва да се определи като съществуващите цени за тази услуга за цял ден бъдат разделени на 8, колкото е стандартният брой на работните часове в един работен ден. С оглед оптимизиране на работата и на операторите, и на служителите на БТК би било целесъобразно да се въведе и система за предоставяне на актуална информация относно постъпили заявки за ползване на служители на БТК за определени райони, въз основа на която предприятията да планират работата и разходите си във връзка с ползването на съответните услуги от БТК.

По ОУСППСК (Раздел II на Приложението):

Във връзка с предложенията за изменение на ОУСППСК на БТК изразяваме някои общи съображения относно целесъобразността на изразената от КРС позиция, а именно:
Предвидените в Раздел II на Приложението указания са недостатъчни с оглед постигането на целите, залегнали в чл. 4 от ЗЕС и не съответстват в пълна степен на принципите на закона, визирани в чл. 5 от ЗЕС. На първо място, ОУ на историческия оператор трябва да създават възможност на останалите участници на пазара на електронни съобщителни услуги да разполагат съвместно с него елементи на своите мрежи, с оглед предоставянето на качествени и конкурентни услуги, като по този начин се създадат условия на пазарна конкуренция между тях в полза на потребителите. На второ място, съвместното ползване на помещенията, кулите и съоръженията трябва да става при максимална прозрачност, ясни и конкретни процедури и срокове и най-важното – при доказано разходоориентирани цени. В този смисъл считаме, че указанията на КРС, изразени в Позицията, са недостатъчни, не водят до постигането на целите на закона и не кореспондират с принципите, заложени в него.
По отношение на цените:
В момента много от алтернативните оператори ползват услугите на БТК за съвместно ползване на помещения, кули и съоръжения по силата на действащи договори, подписани преди публикуването на ОУСППСК на БТК. Цените по тях в много случаи се различават чувствително, а често и в пъти, от предложените в ОУ. Това навежда на извода, че или в продължение на години БТК е предоставяло тези услуги под себестойност, което едва ли е вярно, или предложените в ОУСППСК цени на БТК са силно и необосновано завишени. Считаме, че втората възможност е логически по-приемлива. Поради това настояваме ОУСППСК на БТК да не се прилагат до момента, в който не бъдат одобрени разходоориентирани цени въз основа на изменената Система за определяне на разходи съгласно проекто-решението на КРС, прието с Решение № 767 от 23.07.2009 г. Като алтернатива на това предложение в случай, че то не бъде прието, предлагаме КРС да предприеме необходимите действия за значителна и адекватна промяна на цените, съответстваща на реалните пазарни ценови равнища и историческите цени.
По отношение на определените в ОУСППСК на БТК процедури и срокове:
Залегналите в ОУСППСК общи срокове сумарно определят един период от приблизително между три и половина и пет месеца за документалната част на процедурите. Като се добавят и необходимите технологични срокове за монтаж, строителство, тестове и т.н. съвместното ползване е осъществимо след период от шест месеца до година. Нашето становище е, че сумарният срок за проучване, изготвяне на проекти, набавяне на документи и подписване на договор не следва да е по-дълъг от 40, максимум 60 дни, като следва в случая КРС да наложи съществени промени с оглед създаването на оптимална, удобна и работеща процедура за ползване на услугите по съвместно ползване.
ОУ съдържат и множество други несправедливи условия за търговия и ограничаване на пазара и технологичното развитие във вреда на потребителите. Считаме за неоправдани и недопустими, освен заложените дълги срокове за разглеждане на заявления и предвидените ограничителни клаузи, и основанията за отказ за предоставяне на достъп и процедурите по осигуряване на достъп и одобряване на техническите документи. Тяхното прилагане към заварените случаи за използване на помещенията, съоръженията и кулите на БТК ще доведе до влошаване на конюнктурата на пазара и намаляване на конкуренцията в сектора на електронните съобщителни услуги.
В Общите условия са предвидени и редица други клаузи, които са в изключителна полза на БТК, и които ограничават или биха могли да препятстват необосновано дейността на другите оператори. По отношение на тези клаузи ще се спрем по-подробно в изложението относно конкретните бележки по текстовете на Общите условия.

По отношение т. 1.2.2. от ОУСППСК:
В т. 1.2.2. от Раздел № 1 - „Общи положения”, изр. последно, е предвидено, че „заплатените от Обществения оператор (ОП) месечни суми за съвместно ползване ще бъдат възстановени от БТК, в случай че въвеждането в експлоатация на съответния строеж не се е сбъднало поради виновно поведение от страна на БТК”. Необходимо е предвидената клауза да се доразвие и разшири, визирайки хипотезите на евентуално виновно поведение от страна на БТК, на негови служители, както и начинът на констатиране от страните на такива случаи, вкл. да се предвиди и обезщетение от страна на БТК на вредите, които е претърпял алтернативният оператор от това виновно поведение.

По отношение т. 1.4., т. 1.6. и т. 1.8. от ОУСППСК:
От предвидените в т. 1.4., т. 1.6. и т. 1.8. от „Общите положения” текстове се налага изводът, че Общите условия влизат в сила от датата на тяхното публикуване (вкл. относно цените и ценовите условия – Приложение № 2.1.) по отношение на тези оператори, които имат сключени договори с БТК за колокация преди влизане в сила на ОУСППСК. С други думи – на публикуваните Общи условия и цените по тях се придава обратна сила. Не сме съгласни и не считаме за правилно с обратна сила да се предвиждат и уреждат значително по-неблагоприятни условия за съвместно ползване (вкл. и ценови), отколкото са сега съществуващите съгласно действащите договори между операторите и БТК.

По отношение т. 1.8.1. от ОУСППСК:
В т. 1.8.1. е посочено изискване за алтернативния оператор в срок от 30 календарни дни от влизане в сила на ОУ да представи всички документи, разрешения и лицензии, необходими за законосъобразното ползване на инфраструктурата на БТК. Считаме за крайно недостатъчен посоченият срок. Освен това, предвиденото изискване ще доведе до съществени затруднения за операторите, при положение, че съществена част от тази информация може да бъде налична единствено у БТК на базата на сключени договори и подписани от нейните служители документи по въвеждане в експлоатация, одобрение на проекти и пр.
С т. 1.4.2. от проекто-решението на Комисията, прието с Решение № 767 от 23.07.2009 г., „Българска телекомуникационна компания” АД се задължава да извърши пълна ревизия на наличната пасивна инфраструктура и да представи на КРС, в срок до шест месеца от приемане на настоящото решение, детайлна информация за брой, разположение и капацитет на наличните съоръжения, година на изграждане, степен на запълване/свободен ресурс, дължина в километри на каналната мрежа, наличие на система за наблюдение и охрана, както и друга относима информация.“ Включването на задължение в Общите условия за алтернативните оператори да предоставят цялата информация и документи по сключените преди влизане в сила на Общите условия договори с БТК за ползваните обекти означава, че се прехвърля задължението (и то от страна на БТК), предвидено по отношение на БТК съгласно т. 1.4.2. от проекто-решението на КРС, в тежест на трети лица.
На практика, от една страна предоставеният на предприятията срок т. 1.8.1. от ОУСППСК от 30 дни е прекомерно кратък, а от друга, задължението за пълна ревизия на документите и актуализацията им по отношение на пасивната инфраструктура на БТК е вменено като задължение именно на БТК с проекто-решение на КРС, прието с Решение № 767 от 23.07.2009 г. С оглед на посоченото, категорично не можем да се съгласим с предвиденото в т. 1.8.1. Причина за това е, че за да бъдат издадени отново или подновени документите на предприятията, следва БТК от своя страна също да им предостави редица документи, които да бъдат използвани пред държавните органи за легализиране на обектите, използвани за колокиране. Такова задължение не е предвидено в текстовете на ОУ. С оглед на това настояваме да се включи изрично текст, който задължава БТК да оказва нужното съдействие, включително и като предоставя заверени копия или оригинали на необходимите и поискани от предприятията документи.
Предвид на гореизложеното, предлагаме т. 1.8.1. от ОУСППСК да отпадне или в нея да бъде предвиден по-дълъг срок, съобразен със сроковете по Закона за устройство на територията (ЗУТ) и съответните подзаконови нормативни актове, както и да бъде включен текст, задължаващ БТК да оказва необходимото съдействие по набавяне на документите, съгласно описаното по-горе.

По отношение т. 1.8.2. от ОУСППСК:
Съгласни сме с предвидената от КРС промяна на текста на изречение второ на т. 1.8.2. от ОУ. Правилно е преценено, че БТК може да прекрати съвместното ползване, само ако е налице влязло в сила решение за нарушаване на правата му от страна на алтернативното предприятие.
Предвидената промяна в т. 1.8.2., изр. първо от ОУСППСК, считаме за правилна, само в случай че се прецени това изречение да се запази. Становището ни е, че в т. 1.8.2., изр. първо от ОУ е предвидена още една неблагоприятна клауза за алтернативните предприятия, а именно – ако те не представят изискуемите документи в срок (т.е. 30 дни), БТК да има право да прекрати незабавно съвместното ползване и да демонтира за сметка на оператора инсталираното оборудване. В случая се касае за обекти, в които е разполагано оборудване, в някои случаи от преди десет години и повече до настоящия момент, и е необходимо технологично време от една страна за събиране на документите, а от друга – да бъдат подновени или издадени отново някои от тях, което е свързано с процедури, независещи единствено от средствата и персонала на алтернативния оператор, а свързани и с дейностите и компетенциите на държавни органи и институции. (Виж изложеното по т. 1.8.1. по-горе.)

По отношение т. 1.9. от ОУСППСК:
В т. 1.9. от ОУ е предвидено индивидуалният договор да се изготвя по образец на БТК. Нашето становище е, че договорът представлява двустранно съглашение между страните и не се налага едностранно въз основа на бланка или образец от една от страните. Напротив, клаузите в него са резултат от преговори между страните, като крайният вариант на индивидуалния договор включва клаузите, такива каквито са с оглед на постигнатите договорености и взаимни компромиси. Предвид на това, предлагаме изр. първо на т. 1.9. от ОУСППСК да придобие следната редакция:
„Индивидуалният договор с приложенията към него влизат в сила от дата на подписването им от страните.”

По отношение т. 2.1. от ОУСППСК:
Съгласно т. 2.1. от ОУСППСК, изр. второ, „При осъществяване на повече от една далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия съвместно ползване може да се предостави от БТК за всяка далекосъобщителна дейност поотделно”. Считаме, че посочената клауза поставя необосновано затруднение спрямо ползването на услугата „съвместно ползване” от страна на алтернативния оператор. Когато последният осъществява няколко различни електронни съобщителни дейности, БТК ще му предостави съвместно ползване за всяка дейност поотделно. Тук следва да се има предвид фактът, че често пъти операторите предоставят повече от една електронни съобщителни услуги, за които са уведомили КРС, през една интегрирана собствена мрежа. От съществуващата редакция на т. 2.1. от ОУСППСК би могъл да се направи извод, че за всяка различна дейност, за която операторът е подал уведомление до КРС, той трябва да сключи нов договор с БТК по нова процедура, независимо, че се касае за една единствена мрежа, чиито компоненти са разположени в обекти на БТК. Това би означавало, че алтернативният оператор трябва да премине повторно, а дори и повече пъти, по дългата процедура на подаване на заявления, одобрението им или връщане за доработване на проектите, представяне на допълнителни документи и т.н., което е лишено от всякакъв смисъл и основание. Предвид на това настояваме второто изречение на т. 2.1. от ОУ да отпадне.

По отношение т. 2.6. от ОУСППСК:
Предлагаме в разпоредбата на т. 2.6. от ОУ да се предвиди текст, с който, в случай, че БТК е ограничило едностранно съвместното ползване на съответните помещения, съоръжения и кули от страна на алтернативния оператор до уреждане на възникнал спор, БТК ще заплати обезщетение за претърпените от оператора вреди, ако спорът бъде решен в полза на последния, тъй като в тези случаи ще е налице неправомерно ограничаване на ползването на услугата „съвместно ползване” от страна на БТК. Мотивите за това предложение са свързани с факта, че при ограничаване на услугата от страна на БТК алтернативният оператор ще търпи вреди, и следва да се уреди хипотеза на заплащане на обезщетение в негова полза.

По отношение т. 2.7. от ОУСППСК:
Видно от разпоредбата на т. 2.7. от ОУСППСК, предприятието следва да предостави изискуемите документи, свързани с извършването и ползването на строежа, като БТК следва да окаже съдействие. Смятаме, че следва да се включи текст, съгласно който това съдействие ще се отнася и до предоставяне на всички необходими документи от страна на БТК. Съгласно разпоредбите на ЗУТ, за легализиране на строежа са необходими документи, скици, чертежи и др., притежавани от и намиращи се единствено у собственика на обекта, в случая – БТК.

По отношение т. 3.1, т. 3.2. и т. 3.3. от ОУСППСК:
Считаме предвидените в горецитираните точки от проекта за правилни с оглед конкретизирането и прецизирането на обхвата на услугите по съвместно ползване.

По отношение т. 4.9. от ОУСППСК:
Освен общите съображения, изложени по-горе по отношение на сроковете, са налице и други проблеми, произтичащи от текстовете на ОУСППСК. Така например, в разпоредбата на т. 4.9. от ОУСППСК е посочено, че всички срокове по отношение на процедурата по предоставяне на съвместно ползване са преклузивни, като при тяхното изтичане процедурата се прекратява. Нова такава се стартира с подаване на нова заявка. Становището ни е, че предвидените срокове по предоставяне на документи или тяхното изменяне следва да имат препоръчителен характер, като в случай, че не бъдат спазени, да не следва незабавно прекратяване на процедурата, а по отношение на всеки отделен случай между страните да се уговаря с протокол допълнителен срок за предоставяне на необходимите документи, като едва след изтичането му процедурата да се прекратява.

По отношение т. 5.1.1. от ОУСППСК:
СЕК намира за адекватна предложената от КРС промяна в т. 5.1.1. за изчерпателно изброяване на изискуемите при подписване на договор документи, с оглед превенция срещу недобросъвестни действия и шиканиране на процедурата по ползване на услугите по съвместно ползване, чрез изискване на различен вид документи от страна на историческия оператор за различните случаи.

По отношение т. 6.4.6. от ОУСППСК:
Съгласно т. 6.4.6. от ОУ „БТК има право да спре предоставянето на съвместното ползване и да деинсталира съоръжения на ОП при виновно негово неизпълнение на ОУ и на индивидуалния договор...”. Считаме за правилна предвидената от КРС промяна след думата „виновно” да се добави и „съществено”. Същевременно с това сме на мнение, че предвидената от КРС дефиниция за „съществено нарушение” в т. 20 „Определения” създава възможности за разширително тълкуване, като по този начин като съществени се приемат доста широк кръг от нарушения. Нашето предложение е да бъдат посочени конкретно разпоредбите от ОУ, чието нарушаване ще се счита за „съществено” нарушение, за да се избегнат недоразумения и спорове между предприятията в следствие на недобросъвестно тълкуване.

По отношение т. 12.1. от ОУСППСК:
Съгласно разпоредбата на т. 12.1. от ОУСППСК, БТК може да преустанови временно ползването на достъпа от страна на алтернативния оператор до обектите на БТК при неизпълнение на съществени задължения по ОУСППСК и индивидуалния договор. Във връзка с изложеното в предходната точка на становището ни, и с цел постигане на по-голяма яснота и избягване на неоснователно преустановяване на достъпа от страна на БТК, предлагаме да бъдат изрично посочени кои задължения на алтернативния оператор се считат за „съществени”, и при неизпълнение само на такива задължения да се стига до предвидената в ОУСППСК санкция, свързана с преустановяване на достъпа.

По отношение т. 12.3. от ОУСППСК:
В т. 12.3. на ОУСППСК е предвидена възможността за прекратяване на договора от страна на БТК без предизвестие при забава на плащане с повече от 30 дни. Считаме, че това е много крайно решение и следва да бъде предвидено прекратяването да се извърши след отправяне на 14-дневно предизвестие, в рамките на което операторът да може да отстрани нарушението. Това е така, тъй като често пъти размерът на дължимото плащане е несъизмерим с направените от алтернативното предприятие разходи по проектиране, съгласуване, строителство и пр. за съответния обект и прекратяването на договора би се явило несъразмерна на посоченото нарушение санкция.

По отношение т. 12.5. от ОУСППСК:
Съгласни сме с предвидената от КРС промяна на срока на предизвестие за прекратяване на договора в т. 12.5. от 10 на 14 дни.

На последно място, но не и по важност, е необходимо да се обърне внимание на следния факт: със създаването на ново юридическо лице, собственост на БТК, с наименование „НУРТС България” ЕАД, част от обектите, в които се предоставят услуги по съвместно ползване, като помещения, мачти, кули и др., са преминали в патримониума на новосъздаденото дружество. Макар и, видно от Решение № 655 от 10.06.2010 г. на КРС, Комисията и БТК (а и „НУРТС България” ЕАД), да считат, че наложените специфични задължения по съвместно ползване продължават да действат по отношение на новосъздаденото дружество, изразяваме нашите опасения, че голяма част от ползваните към момента от алтернативните предприятия обекти за колокация са собственост на юридическо лице, на което трудно могат да бъдат вменени специфичните задължения, както по отношение на услугата съвместно ползване въобще, така и в частност по отношение на регулираните цени, по силата на параграф 7 от ПЗР на ЗЕС, без това юридическо лице да е обявено за предприятие със значително въздействие върху пазара. Считаме, че изложеното в Решение № 655 от 10.06.2010 г. по отношение на преминаването на специфичните задължения към „НУРТС България” ЕАД, е стъпка в правилната посока, но с него не са гарантирани изцяло интересите на останалите предприятия, както по отношение на съществуващите договори, така и относно бъдещи такива. Ето защо КРС следва неотложно да предприеме необходимите мерки, с които да гарантира продължаването на действието на специфичните задължения, наложени на БТК относно съвместното ползване въобще и в частност на регулираните цени, по отношение на обектите и имотите, включени в патримониума на новосъздаденото дружество. Горното се отнася най-вече за прехвърлените в активите на „НУРТС България” ЕАД помещения, кули, мачти и съоръжения.

Като се надяваме изложените аргументи да бъда взети под внимание в процедурата по обществено обсъждане и изготвяне на крайната позиция на Комисията, оставаме

С уважение,

Невен Дилков
Председател на Управителния съвет
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Писмо № 09/03.06.2010 г.

2010-06-30T08:11:43Z

Относно: Обществено обсъждане на Проект за Политика в електронните съобщения на Република България (Проекта, Политиката)

ДО
Г-н Александър Цветков
Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

КОПИЕ
Г-н Първан Русинов
Заместник-министър на
транспорта, информационните технологии и съобщения

Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми г-н Заместник-министър,
На 03.05.2010 г. на интернет страницата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) бе публикуван за обществено обсъждане Проект за Политика в електронните съобщения на Република България, която да бъде приета от Министерски съвет в съответствие а чл. 7, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). В определения едномесечен срок за представяне на становища по Проекта Сдружение за електронни комуникации (СЕК) излага позицията на своите членове по основни въпроси, засегнати в обособени части от Проекта, както следва:

По Раздел II. Цел и дейности
Сдружението за електронни комуникации подкрепя основните набелязани с проекта за Политика цели и преди всичко постигането и поддържането на условия за свободна и ефективна конкуренция, доколкото тя несъмнено е основният двигател на развитието както на отделните пазари на предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги, така и на сектора на електронните съобщения като цяло. Особеният приоритет, който трябва да се отдаде на тази цел, произтича не само от характеристиките на конкуренцията като условие за развитие на електронните съобщения, а и от последните данни от проучвания, отразяващи изключително слабата степен на развитие на българските пазари на електронни съобщителни услуги. В тази връзка следва да се посочат Докладът на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на единния европейски пазар на електронни съобщения през 2009 г.1 (15-ти доклад) и Докладът за 2009 г. на Европейската конкурентна телекомуникационна асоциация (ЕКТА)2, които недвусмислено показват необходимостта от подобряване на конкурентната среда както със законодателни, така и с регулаторни мерки.
Към момента в съобщителната инфраструктура на България има съществени елементи, които са недоразвити, включително инфраструктурата в слабо населени и отдалечени райони, и чието развитие на частна основа среща значителни трудности, някои от които не са от икономически характер. Ето защо подкрепяме изтъкването като основно средство за постигане на целта на Политиката на развитието на съвременната електрона съобщителна инфраструктура, доколкото то не само е условие за преодоляване на съществуващи проблеми в тази насока, а е и от ключовото значение за изпълнение на целите, поставени от новата европейска Регулаторна рамка 2009, особено с оглед развитието и внедряването на нови услуги и технологии.
СЕК застава зад изложената с Проекта позиция относно нуждата от ефективно управление на ограничените ресурси, доколкото последното е предпоставка за наличието на ефективна конкуренция на пазарите на предоставяне на услуги, за които е нужно използване на такива ресурси. В тази връзка считаме, че важен инструмент, който може и следва да се използва за постигане на тяхното ефективно управление, е да се задейства комплексен и задълбочен анализ, който да доведе до идентифициране на причините за недостиг на ресурси, като в резултат се стигне до трайното му преодоляване чрез тяхното отстраняване. Считаме, че в този процес регулаторните органи трябва по-смело и активно да подкрепят усилията за преодоляване на недостига на ресурси, дори когато това е свързано с по-сериозна промяна на принципите и политиките в областта на съобщенията.
Не на последно място бихме искали да изразим подкрепата си за включването на принципа на неутралност по отношение на използваните технологии и свързаните с тях услуги като основно средство за постигане на набелязаната с Политиката цел. Като изхождаме от практиката по прилагане на нормативната уредба в областта до момента, считаме, че макар и закрепен в европейското право, този принцип се нуждае от недвусмислена регламентация и у нас, която ясно да дефинира периметрите на отговорност на отделните пазарни сегменти и да им гарантира устойчиво развитие, като ги предпази от опити за конюнктурни промени.

По Раздел III. Развитие на правната и регулаторна рамка
т. 2. Регулиране на електронните съобщения
Националният номерационен план (ННП) е основополагащ документ за управлението на номерата за предоставяне на телефонни (фиксирани и мобилни) услуги. Сега действащият план почива на принципи, разработени преди повече от десетилетие. Макар тогава те да са били обусловени от технологичните дадености, днес те се превръщат в спънка за развитие на пазара. Едно преразглеждане на принципите на ННП би отворило вратите за създаване и навлизане на нови услуги, от което ще спечели и икономиката, и крайният потребител, а също и би спомогнало за преодоляване на недостига на номерационен ресурс, който се наблюдава в момента.
Проектът предвижда въвеждането в съответствие с новата европейска регулаторна рамка на нов инструмент за ex ante пазарно регулиране от страна на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), а именно – функционално разделяне. При все че подкрепяме въвеждането на този инструмент, бихме искали да подчертаем, че при изготвянето на конкретните, свързани с функционалното разделение правила, следва да се проведе задълбочено изследване и сериозен обществен дебат, тъй като до настоящият момент липсва общовалидна европейска практика по неговото прилагане, която да служи като ориентир за възможните практически проблеми при имплементиране на тази мярка, начините за тяхното преодоляване и добри практики. В тази насока следва да се има предвид, че макар функционалното разделение само по себе си да се отразява положително на състоянието на конкуренцията, опитът от други сектори, за които е характерно наличието на фактически монополни структури (например при енергоразпределението), показва, че самото разделяне не е достатъчно условие за възникване на ефективна конкуренция. Ето защо при изготвянето на нормативната уредба касаеща фукционалното разделяне е необходимо да се подходи по начин, който да избегне обезсмислянето му като осигури постигане във възможно най-голяма степен на благоприятните му за конкуренцията последици, като въвеждането му бъде съпроводено с гаранции, че то няма да замени един монопол с набор от свързани монополи, а ще допринесе за реално развитие на конкурентната среда. В тази връзка считаме за целесъобразно конкретните правила, касаещи съдържанието, начина на налагане и контрол върху изпълнението на задълженията, свързани с този нов инструмент за ex-ante регулиране да бъдат приети след провеждане на широки обществени дебати, в рамките на които да се установи най-подходящия подход с оглед развитието на сектора и постигане на заложените в Политиката и другите релевантни актове цели.

По Раздел IV. Развитие на пазара на електронни съобщения
т.1. Използване на ограничените ресурси
т. 1.3. Номера
Въпросът с националния номерационен план е от съществено значение за начина, по който ще се развива пазарът на телефонни услуги (фиксирани и мобилни). Опитът от последните няколко години сочи, че при една очаквана експанзия на броя играчи на този пазар, за ННП ще става все по-трудно да отговори на изискванията, които се предявяват към него. Доколкото към 2010 г. вече не съществува нито едно от сериозните технологични ограничения, наложили съществуването на ННП в сегашния му вид, следва сериозно да бъде поставен въпросът за възможна промяна на принципите, на които се опира той. Основна цел следва да бъде осигуряване на такова функциониране на ННП, което да гарантира неговата жизнеспособност поне в средносрочен аспект (10 години) – така, както разработения в края на 90-те години ННП послужи на заложените принципи повече от едно десетилетие. Поради това, както и с оглед отчитане на интересите на потребителите, които с голяма вероятност биха били засегнати при промяна на ННП, подкрепяме позицията, че такава промяна следва да бъде детайлно анализирана и широко обсъдена с всички заинтересовани страни.
Във връзка с изложените в Политиката вероятни насоки на бъдещите изменения, бихме искали да изложим следните съображения:
Преминаването към закрит номерационен план, заложено като възможност в Политиката, би имало за резултат известно увеличаване на съществуващия номерационен ресурс, но възможностите за такова увеличаване са ограничени и поради това ефектът би бил краткотраен, тъй като при увеличаване на нуждите от номерационен ресурс на участниците на пазара и на навлизане на него на нови предприятия, максимално постижимото чрез въвеждане на закрито номеронабиране управление на ресурса ще бъде бързо изчерпано и ще се наложат нови промени. Считаме за по-целесъобразен подход такъв, водещ до отстраняване на недостига на номера чрез отстраняване на пораждащите го причини, което би имало дълготраен ефект. Една от причините за недостиг на номерационен ресурс е свързана с настоящия режим на преносимостта на номерата, аргументи за изменението на който излагане подробно като съображения по Раздел V. Защита на интересите на потребителите, т. 2 Защита на интересите на крайните потребители, Преносимост на номерата по-долу.
Друга причина за недостиг е неравномерното разпределение на номерата и съществуването на райони, определени от четирицифрени и петцифрени географски кодове, което води до недостиг на този ресурс в тези региони. Считаме, че най-подходящата мярка за отстраняване на този ефект би била намаляване на дължината на географските кодове чрез преминаването към четирицифрен географски код за направление за всички селища с петцифрен код, което би довело до увеличаване на броя налични номера след него 10 пъти.
Описаните подходи намираме за подходящи и защото биха имали минимално отражение по отношение както на операторите, които ще трябва да извършат еднократна настройка на мрежите си, така и най-вече по отношение на потребителите, които ще трябва да съобразят поведението си с новостите само при междуселищни повиквания към районите с променени кодове.

По отношение на предвидената с Политиката възможност за изменение на ННП чрез въвеждане на девет разрядна дължина на национално значимите номера, считаме, че то би осигурило значително по-голям ресурс, но с цената на значително по-големи неудобства както за предприятията, така и за крайните потребители. Ето защо считаме за необходимо Проектът изрично да предвиди, че към такова изменение на ННП ще се предприема само, когато всички възможности по текущата дължина на номерата са използвани. Така например, преди да се премине към девет разрядна дължина, следва да е била разгледана възможността за изменение дължината на географския код, евентуалната възможност за сливане на съседни населени места под един същи географски код. Последното би довело до освобождаване на номерата след географски кодове, определени за населени места, където нуждите от номерационен ресурс са малки и биха могли да бъдат поети от ресурса, определен за друго близко населено място

Считаме, че при изготвяне на Политика за развитието на сектора следва да се имат предвид и средносрочните и дългосрочни тенденции за развитие на пазара, особено що се отнася до изменения в ННП, които биха засегнали всички крайни потребители. Поради това намираме за целесъобразно в Проекта да бъдат включени и възможности за евентуално по-сериозно изменение на ННП, което да осигури по-продължителното му действие във времето чрез обезпечаване предоставянето на нови услуги, които в следващото десетилетие пазарът може да поиска. Такива изменения биха могли да включват въвеждане на номера с различна дължина зад един и същи код за направление, отказ от географски кодове за направление и преминаване към кодове на мрежите, предвиждане на възможност за преносимост на номера от мобилни във фиксиран и мрежи и обратно и др. Не на последно място трябва да се спомене и осигуряването на условия за по-активно вторично предлагане на номерационен капацитет от едно предприятие към друго и развитие на либерален вторичен пазар, което ще се яви стилен стимул за навлизане на нови играчи в момент, в който сегментираният доскоро пазар претърпява неизбежно окрупняване.

Същевременно, управлението на номерата не бива да се разглежда само като развитие на ННП. Други съществени въпроси, имащи пряко отношение към пазара, които според нас Политиката трябва да засегне, са:
Създаването и функционирането на централизирана база данни за пренесени номера, доколкото досегашните опити за създаване на такава не срещат очаквания успех;
Създаването на възможност за достъп на български предприятия, респ. техните абонати, до общоевропейски услуги, като например международните номера за безплатен достъп след код 00800, които се очаква да претърпят значително развитие в близките няколко години.

По т. 2. Уведомителна и разрешителна дейност
Приветстваме насоките за развитие на уредбата на уведомителния и разрешителния режим за осъществяване на електронни съобщителни мрежи и услуги. Считаме обаче, че е необходимо в близко бъдеще да се обърне повече внимание на подобряване на механизмите за отчетност на предприятията от сектора. Сред сега съществуващите проблеми в това отношение трябва да се отбележи изискванията за различни отчети за отделните предоставяни от предприятията услуги, които често включват припокриваща се информация, както и честите изменения по отношение на типа информация, чието предоставяне се изисква. Ето защо предлагаме в Политиката да бъде заложено развитие на уредбата в краткосрочен план и в следните насоки:
Избягване на дублирането на исканата информация;
Създаване на унифицирани механизми за отчетност, които да съкратят труда и времето необходимите за отчитане от страна на предприятия, предоставящи повече от един вид услуга;
Създаване на устойчиви във времето форми на отчетност, които да не търпят необосновани промени.

В допълнение към предвиденото в Проекта относно уредбата на дължимите от предприятията административни такси, считаме за целесъобразно да се предвиди и развитие в посока постигане, от една страна, максимална прозрачност, а от друга – разработване на липсващите в момента адекватни принципи за определяне на параметрите на това финансиране.

По т. 3.1. Достъп и т. 3.2. Съвместно ползване
Едни от най-съществените въпроси, касаещи пряко качеството и развитието на съобщителните мрежи, е въпросът за достъп до инфраструктура. Този въпрос в България беше решен по начин, който към днешна дата създава сериозни затруднения на редица предприятия, желаещи да развиват сектора, неефективна конкуренция и следователно – по-малко, по-лоши и по-скъпи услуги за крайния потребител. Затова считаме, че следва да се обърне сериозно внимание на мерките, нужни за развитие на инфраструктурата и достъпа до нея, като след конкретните насоки, на които считаме, че следва да се обърне внимание са:
Разработване на прост, лесен и икономически обоснован механизъм за достъп до съществуващата подземна инфраструктура; и
Възприемане на единни национални стандарти за разрешаване и контролиране на изграждането на инфраструктура.
Първото ни предложение е наложително с оглед избягване на необходимостта от преповтаряне на съществуваща инфраструктура чрез изграждане от различни предприятия на собствени канални мрежи в едни и същи участъци, както и на алтернативния подход, свързан с изграждане на въздушни кабелни мрежи, предприеман от някои предприятия поради невъзможността, въпреки отправени заявки, да получат достъп до подземна инфраструктура от конкурентно предприятие. По отношение на нуждата от икономическа обоснованост на условията за такъв достъп намираме, че е необходимо да се изхожда от принципа на разходоориентираност, като считаме, че предложената в Проекта във връзка с регулирането на условията за взаимно свързване методика Bottom-Up LRIC би била подходящото средство за икономически анализ на дейностите по изграждане и експлоатиране на подземна канална мрежа и за отчитане на разходите, свързани с предоставяне на достъп до нея.
Доколкото физическата инфраструктура е лесно проследима, считаме, че именно тя може да бъде и отправната точка за изпитване на методите и средствата за прилагане на функционалното разделяне, в случай, че предпоставките за неговото прилагане са налице.

По т. 3.3. Взаимно свързване
Въпросите около взаимното свързване на съобщителните мрежи на отделните предприятия са от основно значение за това крайните потребители да получават качествени услуги на достъпна цена. Макар у нас да е постигнато много в това направление, виждаме и нови предизвикателства, на които трябва да се отговори своевременно. Основните ни идеи в тази насока касаят:
Възприемане на пазарно-ориентиран и недискриминиращ метод на ценообразуване при терминиране на трафик.
Завършване на процеса по регламентиране на взаимното свързване за всички видове услуги чрез създаване на условия за взаимно свързване при предоставяне на услуги с добавена стойност.
Подкрепяме предвидените с Политиката мерки, свързани с изравняване на цените за терминиране във фиксирани и мобилни мрежи и гарантиране спазването на принципа за разходоориентираност. В тази връзка намираме за необходимо скорошното прилагане на методиката Bottom-Up LRIC като подход за моделиране, който да се използва при регулиране на цените за терминиране. В по-далечна перспектива считаме че е необходимо задълбочено обсъждане и на въвеждането на bill & keep подход за определяне на цените между предприятията.
Що се отнася до второто ни предложение, намираме, че взаимното свързване при предоставяне на услуги с добавена стойност ще доведе до възможност за предоставяне на такива услуги до по-широк кръг от потребители и при условията на активна конкуренция между предприятията, която ще доведе и до съответни положителни резултати по отношение на качеството на услугите. Въпросът е особено съществен и в светлината на очакваната скоро преносимост на негеографски номера, която иначе ще остане блокирана и неработеща в сегмента на услугите с добавена стойност.

По т. 5. Стандартизация
Предприятията, осъществяващи дейност в сектора на електронните съобщения по разбираеми технически причини са сред онези, които са най-тясно обвързани със съблюдаването на такива международни стандарти. Съгласни сме с изложените съображения относно проблемите пред точното въвеждане на международните стандарти в областта на комуникациите на нормативно ниво и считаме, че възприемането на кой да е от двата предложени с Проекта подхода за решаването им ще направи стандартизационната рамка по-достъпна и разбираема за предприятията в бранша, а оттам ще увеличи техния технологичен капацитет и възможности, поради което подкрепяме направеното предложение.
Същевременно намираме, че доколкото технологичните стандарти са сред условията за оптимално осъществяване на дейността на предприятията, разрешаването на съществуващите около въвеждането им неточности е подходящо да се осъществи възможно най-скоро. Ето защо предлагаме който и от двата подхода да се възприеме, конкретните действия по осъществяването му да бъдат предвидени в Политиката като мерки относно развитието на сектора в краткосрочен – до 2012 г., а не в средносрочен – до 2015 г., план.

По т. 6. Насърчаване на мрежите от следващо поколение
Без съмнение мрежите от ново поколение (Next Generation Networks – NGN) ще бъдат основен двигател за технологичното развитие на сектора в средносрочен, а твърде вероятно и в дългосрочен план. Тази констатация се подкрепя и от факта, че много исторически предприятия постепенно реогранизират мрежите си по начин, позволяващ вътрешната им структура да се възползва от максимално от предимствата, които дават NGN. В тази връзка, насърчаването на развитието на такива мрежи, по начин който да гарантира равнопоставеността и избягване на предоставяне на предимства на конкретни предприятия, е особено важно, тъй като разпространението на тези мрежи и предоставяните чрез тях услуги, очертава плоскостта, на която ще се развиват основните конкурентни сблъсъци в бъдеще. Доколкото съгласно Доклада на Европейската комисията за напредъка на единния европейски пазар на електронни съобщения през 2009 г.3 (Доклада на ЕК) проникването на широколентов достъп в България, въпреки силната конкуренция между различните технологии, продължава да бъде най-ниското в ЕС (13%), считаме, че предприемането на мерки за наваксване на това изоставане трябва да стане в близко бъдеще.
Доколкото уреждането на свързаните с развитието на NGN въпроси едва ли може да стане с еднократен акт, то е важно Политиката за развитие на сектора да постави общите принципи, около които да се хармонично да се осъществи регулацията. Сред основните моменти, които считаме, че трябва да залегнат в Проекта са:
Опростяване и по-добро регламентиране на условията за изграждане и функциониране на мрежи от ново поколение; и
Създаване на регулаторен режим, който насърчава навлизането на нови играчи на пазара и устойчивост на развитието на правната рамка.
Считаме, че регулаторната рамка за насърчаване и развитие на мрежите и услугите от следващо поколение трябва да предвиди необходими за тяхното бързо навлизане изменения на рамката на самите електронни съобщения и по отношение на уредбата на различните видове услуги на информационното общество. С оглед осигуряване на липса на спънки пред изграждането на мрежите от следващо поколение от практическа гледна точка и избягване на съществуващите към момента проблеми на местно ниво при изграждане на електронни съобщителни кабелни мрежи, считаме за удачно Проектът да предвиди и навременно уреждане на унифицирани за цялата страна правила, касаещи физическото изграждане на такива мрежи в населени места и извън тях. По-конкретно, считаме за целесъобразно с Политиката да се предвидят следните мерки за насърчаване развитието на мрежите от следващо поколение и свързаните с тях широколентови услуги:
Изготвяне на бази данни и карти на всички съществуващи мрежи (както линейни, така и за безжичен достъп) и мрежи в строеж, които да бъдат достъпни за всички предприятия, така че операторите да знаят чия вече съществуваща инфраструктура могат да използват за изграждане на собствените си мрежи. Тази мярка ще доведе до значително улеснение, което ще насърчи изграждането на нова инфраструктура, тъй като ще изясни положението на вече изградената и съществуваща такава и ще се установи доколко тя може да бъде използвана съвместно от няколко предприятия. Описаната мярка трябва да се вземе своевременно, доколкото резултатите от нея са само предпоставка за ефективно изграждане на NGN. Доколкото Проектът предвижда нейното изпълнение да стане едва след 2012 г., считаме, че с оглед наваксване на изоставането на България в проникването на широколентовите услуги, е наложително Политиката да бъде изменена така, че да предвиди осъществяването на мярката в краткосрочен план – до 2012 г.
Въвеждане на механизъм, който да насърчава съвместното изграждане не само на съобщителна, но и на всички видове инфраструктура. Предложението ни се изразява в създаване на централизиран регистър, в който всеки ремонт или изграждане на нов пътен или железопътен участък, на тръбопровод или газопровод, да бъде обществено обявяван като на заинтересованите предприятия се предостави възможност срещу заплащане на част от разходите да положат своя инфраструктура едновременно с тази на основния инвеститор. По този начин не само ще се ускори изграждането на NGN инфраструктура, а и значително ще се намалят необходимите за това разходи.
Предприемане на мерки за практическото реализиране на съвместно ползване на вече изградената селищна тръбна мрежа – собственост на БТК при разходоориентирани цени. Ползването на каналната мрежа на БТК, която е най-развита и е със значителен териториален обхват, е съществен фактор за незабавното изграждане на широколентови мрежи. Съвместното ползване на съществуващите селищни тръбни мрежи от повече от едно предприятие следва да се осъществява при ясни и подробно разписани правила, които да не дискриминират отделните кандидати за достъп до такава инфраструктура. Съгласно цитирания по-горе Доклад на ЕК за 2009 г. настоящите условия на историческия оператор за предоставяне на достъп на алтернативните оператори до каналната си мрежа (одобрени от КРС през 2007 г. и в сила от 2009 г.), предвиждат по-високи цени за наем (на база разположен кабел) от предходните споразумения. Докладът изтъква нуждата от ефективни регулаторни мерки за достъп до пасивната инфраструктура на историческия оператор. Поради това е необходимо Политиката да предвиди предприемане на съответни изменения на нормативната уредба, които да подпомогнат решаването на описания проблем, паралелно с извършването от КРС на анализ на пазара за достъп до каналната мрежа и достъпа до съоръженията и кулите като част от пазара на предоставяне на (физически) (включително напълно необвързан и споделен достъп) – пазар 4 от Препоръката на ЕК за съответните продуктови пазари от 2007 г. и налагане на необходимите специфични задължения на БТК като предприятие със съществено въздействие на пазара.
Предвиждането на изрична възможност на законово ниво за гарантиран безвъзмезден достъп на предприятията до общите части на сградите в режим на етажна собственост за инсталирането на разпределителни кутии и кабели до отделните апартаменти. Предложената мярка намираме за необходима, защото към момента съществен проблем, с който се сблъскват доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги, е прокарването на връзката между входа на съответната сграда и апартамента на отделния абонат. Липсват ясни правила, регламентиращи достъпа до сградните инсталации, които да гарантират на всеки собственик на имот в дадена сграда свободен избор на доставчик на електронни съобщителни услуги при запазване на конституционно закрепените принципи за неприкосновеност на частната собственост. След съответна уредба считаме, че един от сериозните проблеми пред развитието на електронната съобщителна инфраструктура, а следователно и на мрежите и услугите от следващо поколение, ще бъде решен.
Изготвяне на единни национални стандарти и такси за разрешаване и контролиране на изграждането на инфраструктура. Предложението ни е продиктувано от трудностите, срещани от предприятията при изграждане на мрежите им и свързани с липсата на прозрачност и съдействие, поставяне на ненужни изисквания и определяне на произволни, понякога необосновано високи такси, от страна на местни органи на властта. Наличието на общи стандарти ще освободи предприятията от необоснована зависимост от такива органи и ще създаде еднакви условия за развитие на територията на цялата държава, което от своя страна би довело до позитивни последици за конкуренцията.

По Раздел V. Защита на интересите на потребителите
По т. 1 Универсална услуга
Политиката предвижда в средносрочен план преразглеждане на обхвата на универсалната услуга, както и евентуалното включване на широколентовия достъп в него. Считаме, че решението по този въпрос трябва да се вземе след преценка на отражението му върху потребителите и върху конкурентните предприятия. В тази връзка искаме да подчертаем, че не би било целесъобразно евентуалното включване на широколентовите услуги в обхвата на универсалната услуга, особено ако това означава развитието на широколентовите мрежи да бъде финансирано от конкурентите на предоставящото универсална услуга предприятие. Самата концепция за универсалната услуга е свързана с предоставянето на традиционни гласови телефонни услуги и не е адекватна и приложима за услугите на дигиталната ера. В допълнение, практиката от останалите страни-членки на ЕС показва, че използването на механизми за компенсация от конкурентните оператори на финансиране на дейността на предоставящото универсална услуга предприятие е изключително неефективно. Ето защо считаме, че за осигуряване на широкото разпространение на широколентовите услуги е необходимо не включването им в обхвата на универсалната услуга, а създаването на благоприятна регулаторна и конкурентна среда, комбинирана с предоставяне на позволено финансиране от публични фондове, в съответствие с приетите Насоки на Европейската комисия.

т. 2 Защита на интересите на крайните потребители, Преносимост на номерата
Във връзка с режима на преносимост на номерата, считаме, че е подходящо в Политиката да се включи предвиждане за изменение на действащия режим за преносимост на географските номера, в посока на неговото опростяване и разширяване на възможностите за осъществяване на преносимост от повече предприятия в повече райони. Към момента Функционалните спецификации за преносимост на географски номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски национален код за направление (Функционалните спецификации) изискват операторите от домейна на преносимост да разполагат с номера в рамките на всеки от географските кодове, в които желаят да осъществяват преносимост. Същевременно, съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 1 юли 2008 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (Наредба № 7, Наредбата) за фиксирани електронни съобщителни мрежи предприятията могат да получат най-малко 100 абонатни номера след съответния географски код за направление. Това означава, че поне по толкова номера трябва да бъдат блокирани от всеки доставчик от домейна на преносимост в рамките на всеки географски код, само за се осигури принципната възможност за предоставяне на преносимост от всеки от тях в рамките на съответния географски код. Съществуването на недостиг на номерационен ресурс в някои райони, обаче, лишава предприятията от възможността за осъществяват преносимост в тях, доколкото предпоставка за това е получаването на разрешение за ползване на номера там. Ето защо и доколкото посоченото изискване по никакъв начин не е определящо за наличието на технологична възможност за осъществяване на преносимост, предлагаме в Проекта да залегне идеята за изменения на действащите правила в посока към отпадане на посоченото във Функционалните спецификации изискване операторите от домейна на преносимост да разполагат с номера в рамките на всеки от географските кодове, в които желаят да осъществяват преносимост.

Като се надяваме забележките и предложенията ни да бъдат взети предвид при обсъждане и изготвяне на окончателния вариант на Политиката в електронните съобщения на Република България, оставаме

С уважение,

Невен Дилков,
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 421 42 01
факс: (+359 2) 421 42 02
лице за контакт: Пламена Георгиева (Секретар на СЕК)
e-mail: info@bgsec.org

Писмо № 08/02.06.2010 г.

2010-06-30T08:10:26Z

Относно: Обществено обсъждане на Позиция на КРС относно промяна на начина на номеронабиране на географски номера в Република България, чрез въвеждане на закрито номеронабиране (Позицията)

До
Д-р Веселин Божков,
Председател,
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. „Гурко” № 6

Копие
Г-н Валентин Хараламбов,
Заместник-председател,
КРС
Г-жа Десислава Преображенска
Член, КРС
Г-н Петър Рендов
Член, КРС
Г-н Тодор Костурски
Член, КРС

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

На 18.05.2010 г. на интернет страницата на КРС бе публикувано с Решение № 526 от 05.05.2010 г., с което е приета Позиция на КРС относно промяна на начина на номеронабиране на географски номера в Република България, чрез въвеждане на закрито номеронабиране, като бе предоставен двуседмичен срок за представяне на становища.
С настоящото използваме предоставената ни в рамките на общественото обсъждане възможност, като излагаме следните съображения, поради които сме на мнение, че предлаганото въвеждане на закрито номеронабиране не е ефективно средство за решаване на описаните от КРС проблеми, свързани с недостиг на номерационния ресурс в някои райони:

1. В Позицията си КРС разглежда съществуващи проблеми, поради които въпреки значителния теоретичен номерационен ресурс на Република България, съществуват райони, в които той е недостатъчен. Сред основните причини, водещи до увеличаване на нуждата от свободен номерационен ресурс, КРС изтъква „разширяването на преносимостта на географски номера”. Считаме, че действителната причина за тези увеличени нужди е не самият процес на преносимост в неговата същност, а свързаното с него изискване на Функционалните спецификации за преносимост на географски номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски национален код за направление (Функционалните спецификации) операторите от домейна на преносимост да разполагат с номера в рамките на всеки от географските кодове, в които желаят да предоставят преносимост. Доколкото съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 1 юли 2008 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (Наредба № 7, Наредбата) за фиксирани електронни съобщителни мрежи предприятията могат да получат най-малко 100 абонатни номера след съответния географски код за направление, това означава, че поне по толкова номера трябва да бъдат блокирани от всеки доставчик от домейна на преносимост в рамките на всеки географски код, само за се осигури принципната възможност за предоставяне на преносимост от всеки от тях в рамките на съответния географски код. Считаме, че именно това изискване на Функционалните спецификации, а не технологичните или други характеристики на преносимостта на фиксирани номера стои в основата на разширената нужда от номерационен ресурс в районите с четирицифрени и петцифрени географски кодове. Същевременно, посоченото изискване по никакъв начин не е определящо за наличието на технологична възможност за осъществяване на преносимост, най-малкото защото самата същност на тази услуга е свързана със запазване на същия номер. Поради това намираме, че доколкото изискването предприятието да има собствени номера в населеното място, където иска да пренесе номер, е напълно ненужно от гледна точка на преносимостта, а същевременно създава предпоставки за недостиг на номерационния ресурс, то най-логичното средство за разрешаване на този проблем би било премахването на това изискване. Подобно решение значително ще намали нуждите от свободен номерационен ресурс без да води до свързаните с въвеждането на закрито номеронабиране неудобства и без по какъвто и да било начин да се отрази на доставчиците или на крайните потребители. Следва да се посочи и че предлаганото решение ще отстрани една от причините за възникване на недостиг на номерационен ресурс, която в противен случай, дори временно да бъде разрешен въпросът за този недостиг, отново би възникнала при навлизане на пазара на фиксирани телефонни услуги на нови предприятия, желаещи да предоставят преносимост.
Наред с изложеното, бихме искали да отбележим, че ако все пак бъде въведено закрито номеронабиране, то това не би довело до постигане на целите на КРС, доколкото то може да доведе до най-много 25% увеличение на наличните номера в следствие на добавяне на възможността за ползване за абонатни номера с първи цифри „0” и „1” след географския код във всяко населено място. Същевременно, цитираното по-горе изискване всяко предприятие, пренасящо номера, да има номера в населеното място, където осъществява преносимост, ще доведе до скоростно изчерпване и на тези нови номера. Като пример може да се посочи ситуация, при която в населено място с петцифрен географски код има само 800 налични селищни номера. След въвеждане на закрито номеронабиране те биха се увеличили до 1000, но дори и при това положение, ако 20 предприятия от домейна на преносимост поискат минималния съгласно Наредба № 7 брой номера, това би надвишило два пъти общия наличен ресурс. Видно е, че при това положение трудно би могъл да се намери критерий за справедливо разпределяне на съществуващите и бъдещите свободни номера, доколкото към момента от тяхното разпределение би зависело кой от операторите ще може да осъществява преносимост в рамките на съответния географски код и кой не и на практика конкуренцията между предприятията ще бъде повлияна от това кое от тях първо ще заяви желание за ползване на ресурса, доколкото такъв изобщо е налице.

2. Наред с изложеното, не бива да подценява и фактът, че в действителност изводът, че закритото номеронабиране ще увеличи с 25% разполагаемия капацитет във всяко населено място не е съвсем точен, доколкото, за да се осигури набирането на номера като 112, 150, 160, 166 и др., ще трябва да продължи блокирането на големи серии номера. В София, например, само един такъв трицифрен номер ще блокира 10,000 номера зад себе си.

3. Сред причините за недостиг на номерационния ресурс, изтъкнати от КРС, е и фактът, че „свободният ресурс от номера е неравномерно разпределен и съществуват региони, определени от четирицифрени и петцифрени географски кодове”. Намираме обаче, че въвеждането на закрито номеронабиране с цел решаване на описания проблем, не е най-подходящата възможна мярка. Считаме за целесъобразно проблемът, свързан с недостиг на номерационен ресурс в посочените райони, да бъде решен като бъде отстранена пораждащата го причина, а именно – чрез скъсяване, където е нужно, на географския код за направление с една цифра, което би довело до увеличаване на броя налични номера след него 10 пъти. Доколкото в България има общо около 5,000 населени места, то намаляването на броя на кодовете - преминаването към четирицифрен географски код за направление за всички селища с петцифрен код е възможно и не би създало никакви затруднения, тъй като дори без използването на кодове, започващи с „0”, „1” и „2”, остават 7,000 възможни четирицифрени кода, а след изваждане и на областните градове с двуцифрен префикс, остават 4,000 възможни четирицифрени кода.
Считаме че описаният подход ще има минимално отражение по отношение на операторите, които ще трябва да извършат еднократна настройка на мрежите си, и най-вече по отношение на потребителите, които ще трябва да съобразят поведението си с новостите само при междуселищни повиквания към районите с променени кодове, които са значително по-малко на брой от повикванията, които се осъществяват в рамките на същите тези райони и върху извършването на които промяната на кода няма да има никакво отражение. Нещо повече – преминаването към четирицифрени географски кодове за направление по никакъв начин няма да засегне начина на номеронабиране и във всички останали населени места, за разлика от преминаването към закрито номеронабиране, при което промяна ще настъпи за огромна част от осъществяваните повиквания във всички райони.
Следва да се подчертае, че предлаганата мярка не би могла да доведе до решаване на проблема с недостига на номерационен ресурс сама по себе си или в комбинация със закрито номеронабиране. Това е така, тъй като дори да се премине изцяло към четирицифрени географски кодове, не могат да се преодолеят ограниченията на закритото номеронабиране като средство за увеличаване на номерационния ресурс. Така например, ако селище с такъв код има общо 8,000 номера, от които вече са изчерпани над 70%, т.е. има свободни само 2,400 номера и населеното място е в списъка на тези с ограничени ресурси, то дори да се въведе закрито номеронабиране, в следствие на което ще възникнат нови 2,000 номера, те едва ще стигнат да покрият минималните нужди на предприятията-участници в домейна на преносимост и особен ръст отново няма да е възможен. Това означава, че проблемът ще бъде решен само краткосрочно и в бъдеще, при навлизане на нови участници на пазара или при увеличаване на нуждите на действащите в съответното населено място предприятия, отново ще възникне недостиг на номерационния ресурс. Ето защо считаме, че преминаването към четирицифрен географски код за направление за местата с петцифрен код би имало максимален положителен ефект и следва да се предприеме едновременно с предложението ни по т. 1 по-горе за отпадане на изискването предприятието да има собствени номера в населеното място, където иска да осъществи преносимост на клиентски номер.

4. На следващо място, КРС изтъква като сериозен проблем, който да бъде разрешен чрез въвеждането на закрито номеронабиране „невъзможността на абонатите обслужвани от аналогови централи да осъществят правото да запазят абонатния си номер при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга.” Следва да се подчертае, че изтъкнатият проблем не би следвало да бъде във фокуса на регулаторната дейност на Комисията. Единствената причина все още да са налице райони, обслужвани от аналогови телефонни централи е фактът, че „Българска телекомуникационна компания” АД (БТК) все още не е изпълнила задължението си да завърши цифровизацията на мрежата си. Техническите ограничения при осъществяване на преносимост на географски номера в регионите обслужвани от аналогови централи следва да бъдат преодолени именно чрез изграждането на цифрови централи от страна на БТК в изпълнение на наложените й от регулатора задължения, а не чрез непропорционална и необоснована регулаторна намеса в дейността на всички предприятия.
Следва да се отбележи и че видно от публикувано на сайта на Върховния административен съд (http://www.sac.government.bg) Решение № 5096 от 19.04.2010г по адм. д. № 15277/2009, съгласно т. 2.3. и т. 2.4 от издадено от КРС на БТК Разрешение № 01577/25.09.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа и предоставяне на фиксирана телефонна услуга, за 2010 г. степента на цифровизация на мрежата на БТК трябва да достигне 100%. Същевременно с Позицията си КРС предвижда въвеждането на закрито номеронабиране също да се извърши до края на 2010 г. Това означава, че към момента, в който закритото номеронабиране стане факт, една от изтъкваните причини за неговото въвеждане вече ще е била отпаднала. Следва да се подчертае, че дори цифровизацията на мрежата на БТК да не бъде завършена до края на 2010 г., това следва да бъде повод за ангажиране от страна на регулатора на съответната отговорност на това дружество, а не за регулаторна намеса, насочена към отстраняване на негативните последици от неизпълненото задължение на един от участниците на пазара, която обаче да засегне чувствително както останалите предприятия предоставящи фиксирана телефонна услуга, така и потребителите.

Тъй като основната цел на закриване на плана е намаляване на броя на NDC, което обаче не се предлага в позицията на КРС считаме, че въпросът следва да се преразгледа в тази посока. При подходящи условия, затваряне на плана може да доведе до:
• единна, опростена процедура за набиране;
• единни дължини и формат на номерата, което да опрости номеронабирането.
От позицията на Комисията обаче остава неизяснен въпросът относно промяната на дължината и формата на номерата.
Тъй като закриването води до невъзможност за селищно номеронабиране и необходимоста потребителя да набере повече цифри, включвайки кода при избиране на градски номера, загубата на селищно набиране може да доведе и до загуба на информацията за потребителите. В тази връзка следва да бъде отчетено дали промяната в номеронабирането ще се отрази на начина на заплащане на услигите от страна на останалите предприятия и съответно от страна на потребителите.

Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията, поради изложените по-горе съображения намираме, че предлаганото въвеждане на закрито номеронабиране не е най-удачната мярка срещу недостига на номерационен ресурс, доколкото би имало краткотраен и ограничен ефект и би било свързано със значителни неудобства за крайните потребители. Срещу проблема следва да се подходи по начин, който да гарантира неговото дългосрочно разрешаване чрез отстраняване на пораждащите го причини и при минимални неудобства за предприятията и потребителите. Ето защо предлагаме вместо въвеждане на закрито номеронабиране към проблема да бъде подходено чрез:
премахване на изискването предприятията да притежават номера в рамките на всеки географски код, в който желаят да осъществяват преносимост;
намаляване на дължината на географските кодове чрез преминаването към четирицифрен географски код за направление за всички селища с петцифрен код;
контрол за изпълнение на наложеното с Разрешение № 01577/25.09.2009 г. задължение на БТК за цифровизация на цялата му мрежа до края на 2010 г.
Като се надяваме забележките и предложенията ни да бъдат взети предвид при оценката на въздействието на предложените промени върху сектора и крайните потребители, оставаме

С уважение,

Невен Дилков,
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Очаквано и отрезвяващо: България на опашката на телекомуникационния пазар в Европа

2010-06-03T13:57:57Z

Неефективна регулация и липса на свободна конкуренция в много от сегментите на телекомуникационния пазар нареждат България на последно място в доклада на ЕКТА

Годишният доклад на ЕКТА (Европейска Конкурентна Телекомуникационна Асоциация), който ще бъде разпространен на първи юни в Еропейския парламент, се изготвя след консултация с националните регулаторни органи и телекомуникационни компании и сравнявапоказателите на регулаторната рамка на далекосъобщенията в 22 европейски страникато взима под внимание и пазарните резултати в ключови пазарни сегмент на едро и на дребно.

Докладът изследва пазара на съобщителни услуги в 22 европейски държави – 19 членки на ЕС плюс Норвегия, Швейцария и Турция, като дава компрексна оценка за неговия стадий на развитие. За жалост, България се нарежда на последно място в класацията, като е значително изпреварена дори от Турция. Показателите на нашата страна са 2.3 пъти по-ниски от тези на водача в класацията, Холандия и 1.6 пъти по-ниски от средния показдател на страните в изследването.

Докладът на ЕКТА коресподнира тясно и с последният доклад на Европейската комисия, посветен на електронните съобщения и публикуван само преди седмица, на 21.5.2010 г. Той също недвусмислено показва необходимостта от подобряване на конкурентната среда в България както със законодателни, така и с регулаторни мерки.

Сдружението за електронни комуникации (СЕК) от самото си създаване подкрепя нуждата от поддържане на свободна и ефективна конкуренция. Заключенията на

ЕКТА потвърждават, че страните с най-ефективните регулиране на далекосъобщенията имат отворени и конкурентни пазари; те насърчават по-добършироколентов достъп, който генерира повече работни места и увеличава икономическия растеж. “Националните регулатори трябва да бъде по-добре подготвени за последователни действия”, се казва в Регулаторния доклад на ЕКТА. Също там се констатира, че за съжаление телекомуникационните компании в България са изправени пред най-трудните пазарни условия и страната ни изостава сериозно от средната стойност за ЕС на навлизане на широколентовия достъп.

Докладът ясно показва, че потребителите получават от по-добри телекомуникационни услуги, а икономиките - по-високи нива на инвестиции в онези страни, в които националният телекомуникационен регулаторен орган има силни правомощия и ги използва активно. СЕК смята, че резултатите от доклада на ЕКТА без съмнение сочат: недоброто изпълнение или смекчаване на правилата за телеком операторите с господстващо положение на далекосъобщителния пазар пречи на постигането тези цели.

В заключение, ЕКТА препоръчва на Европейската комисия да прилага по-активно Препоръката за развитие на мрежите от ново поколение с цел по-скорошно изграждане на конкурентен пазар на достъпни и качествени далекосъобщителни услуги.

От своя странa, докладът на Европейската комисия от преди седмица пък недвусмислено изложи незавидното положение на България сред другите страни-членки на Европейския съюз. Навлизането на широколентов достъп до интернет се е увеличил леко през 2009, но нивото остава сред най-ниските в ЕС въпреки силната конкуренция. Алтернативните оператори продължават да са затруднени при навлизането на пазара на високоскоростен DSL от господстващия играч на пазара. Пазарът на фиксирани телефонни услуги е доминиран от традиционния оператор и следователно все още сехарактеризира с много ограничена конкуренция. Броят на активните фиксираните линии е намалял, въпреки наличието на различни пакетни оферти от традиционния оператор - главно благодарение на изместването от фиксирани към мобилни линии и нарастващото използване на VoIP. Пазарните дялове на алтернативните оператори нафиксирания пазар са все още ниски и изглеждат в застой.

Писмо N 7/13.05.2010 г.

2010-06-30T08:09:10Z

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права

ДО
Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

КОПИЕ
Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЕРИЕВ ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

Уважаеми г-н министър,
Уважаеми г-н заместник-министър,

Във връзка с публикуван на интернет страницата на Министерство на културата на 05.05.2010 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗИД на ЗАПСП, Проекта), представяме на Вашето внимание настоящото становище, съдържащо принципната позиция и конкретни забележки на Сдружение за електронни комуникации (СЕК), обединяващо доставчици на услуги на информационното общество по смисъла на ЗЕТ и защитаващо интересите на бъдещите адресати на част от предвидените с Проекта законови изменения.

Основните насоки на възраженията ни касаят измененията, предвидени с § 25, т. 4 и § 36 от Проекта, и са изложени по-долу в ред, съответстващ на мнението ни за тяхната обществена и секторна значимост.

Забележки по § 36 на Проекта:

В § 36 на законопроекта е предвидено изменение на Закона за електронната търговия (ЗЕТ). С посочения текст се предвиждат изменения в чл. 13 и чл. 14 от ЗЕТ в посока разширяване на отговорността на доставчиците на услуги на информационното общество при предоставяне на достъп до или пренос през електронна съобщителна мрежа и при предоставяне на услуги, осигуряващи автоматизирано търсене на информация. Наред с това, § 36 предвижда изменение и на режима за предоставяне на информация на компетентните органи от страна на доставчиците, предоставящи услуги по съхраняване на предоставена от получател на услугата информация (хостинг).

1. На първо място бихме искали да изразим несъгласието си с включването в законопроекта за изменение на ЗАПСП на текстове, касаещи дейността на доставчиците на услуги на информационното общество, която няма връзка с материята на авторското право и сродните му права или други свързани с тях правни институти. Считаме, че установеният със Закона за електронната търговия режим на задълженията и отговорността на доставчиците не попада в ресора на Министерство на културата, поради което включването в Проекта на разпоредби, които го засягат, противоречи на изричното изискване на чл. 31, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация министрите да подготвят проекти на актове, попадащи в обхвата на ръководените от тях ресори. Ето защо считаме, че с оглед спазване на приложимите нормативни разпоредби, от представения проект за ЗИД на ЗАПСП следва изцяло да отпадне текста на § 36.

2. На следващо място следва да се отбележи, че предвиждащият изменения в ЗЕТ § 36 е част от Преходните и заключителни разпоредби на проекта за ЗИД на ЗАПСП. Въпросът за допустимото съдържание на преходните и заключителните разпоредби в българското законодателство е уреден в чл. 34 и чл. 35 на Указ № 883 за прилагане на закона за нормативните актове (УПЗНА). Видно от посочените разпоредби, в тези раздели на нормативните актове следва да се поместват правила относно тяхното действие във времето, съотнасянето им с други нормативни актове и възлагане на изпълнението им. Предвидената в чл. 35, ал. 2 възможност за отменяне, изменяне и допълване на други нормативни актове следва да се тълкува систематично с контекста на изречението, в което е включена и на целия чл. 35, а именно в смисъл, че тези изменения се налагат във връзка със заместването на действащ нормативен акт. В случая обаче не само не става въпрос за заместване на действащ нормативен акт с нов, а и липсва каквато и да било причинно-следствена или друга логическа връзка между измененията в ЗАПСП и тези на ЗЕТ. Предвид на изложеното считаме, че всякакви проекти за евентуални изменения на ЗЕТ освен, че трябва да бъдат изготвени от съответното ресорно министерство, следва да бъдат предвидени в самостоятелен закон за изменение и допълнение на ЗЕТ, а не в преходни и заключителни разпоредби на друг закон.

3. Освен изложеното по-горе принципно становище по отношение на предвидените с Проекта изменения на ЗЕТ, имаме и конкретни забележки по отношение на тяхното съдържание. Общата ни позиция по отношение на измененията, предвидени с § 36 на Проекта, е че те са ненужни, а част от тях и противоречащи на Директива 2000/31/ЕО от 8 юни 2000 относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, в частност електронната търговия, във вътрешния пазар (Директива 2000/31/ЕО, Директивата), поради което следва да отпаднат. Считаме, че сега действащите текстове на ЗЕТ са систематични и в пълно съответствие с изискванията на Директивата. Предвидените с Проекта изменения не само биха нарушили логиката и систематиката на законовата уредба, а и доколкото съставляват отклонение от предвидения в Директивата режим, биха довели до нарушаване от страна на България на поети с Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) задължения, което от своя страна може да доведе до иницииране от страна на Европейската комисия на наказателна процедура срещу страната, съгласно правомощията й, произтичащи от чл. 258 от ДФЕС.

3.1. На първо място, в пряко противоречие с Директива 2000/31/ЕО е предвидената с § 36, т. 1 от Проекта нова ал. 3 в чл. 13 от ЗЕТ, която да създаде изключение от принципа за неотговорност на доставчиците на услуги по достъп до и пренос през електронна съобщителна мрежа, аналогично на това за доставчиците на услуги по съхраняване на предоставена от получател на услугата информация. Подобно механично пренасяне на предвиденото за една от услугите изключение към друга, без отчитане на нейните особености и без задълбочено проучване на съществуващите задължения за Република България в тази област на законодателството, не може да не доведе до недоразумения. Приемането на посоченият текст би било нарушение на чл. 12 от Директивата, който изрично и изчерпателно посочва условията, чието наличие обуславя неотговорност на доставчика. Тези условия очертават границите, до които може да се разпростре отговорността на доставчиците на услуги по достъп до и пренос през електронна съобщителна мрежа, и са коректно транспонирани в сега действащия текст на чл. 13, ал. 1 от ЗЕТ.

Наред с посоченото, предлаганият нов текст на чл. 13, ал. 3 от ЗЕТ би нарушил и общата забрана за вменяване на задължение на доставчиците да следят информацията, която предават през своите електронни съобщителни мрежи, заложена в чл. 15 на Директива 2000/31/ЕО. Това е така, защото за да може да изпълни задължението си за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с характера на предаваната информация, доставчикът не може да не да я следи. Така например получаването на разпореждане от съответен държавен орган да не бъде предоставян достъп до определена информация би означавало, че доставчикът трябва да следи целият трафик през оперираната от него електронна съобщителна мрежа, за да установи опит за предаване на въпросната информация и да го предотврати. По този начин чрез разширяването на полето на отговорност на доставчиците с Проекта се стига до заобикаляне на чл. 15 от Директивата.

Нещо повече, описаната ситуация несъмнено би довела и до накърняване на основни права и свободи на гражданите, които Република България им гарантира както с Конституцията, така и с поети международни задължения по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), по която България е страна, Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), която е задължителна за България като страна-членка на Европейския съюз от момента на влизане в сила на Лисабонския договор, и Международния пакт за гражданските и политическите права (МПГПП). Доколкото става въпрос за разкриване на предоставена за съхранение информация сред засегнатите права биха се оказали най-малко неприкосновеността на личния живот, прогласена в чл. 32 от Конституцията, чл. 14 от МПГПП, чл. 7 от ХОПЕС и чл. 6 от ЕКПЧ и свободата на словото, прогласена в чл. 39 от Конституцията, чл. 10 от ЕКПЧ, чл. 11 от ХОПЕС и чл. 19 от МПГПП.

Предлаганото изменение би представлявало съществено отклонение от границите на очертаната с Директива 2000/31/ЕО отговорност на доставчиците на услуги за достъп до и пренос през електронна съобщителна мрежа, като се ограничи приложното поле на изрично посочените в Директивата условия за неотговорност. Приемането на подобен текст без съмнение би представлявало отклонение на Република България от задължението й за осигуряване на определени законови условия, вменено с Директива 2000/31/ЕО. Ето защо с оглед избягването на възможността за откриване на наказателна процедура срещу страната за неизпълнение на задълженията й, считаме за наложително посоченият текст от Проекта да отпадне.

Изложените съображения относно противоречието на предвидената с Проекта ал. 3 на чл. 13 от ЗЕТ с чл. 12 и чл. 15 от Директива 2000/31/ЕО се подкрепят и от факта, че аналогично правило за отговорността на доставчиците на достъп до и пренос през електронна съобщителна мрежа не съществува в други страни-членки на Европейския съюз (ЕС).

3.2. Намираме за неприемлив предвидения в Проекта текст на § 36, т. 2, предвиждащ изменение на чл. 14, ал. 2 от ЗЕТ. Текстът предвижда разширяване на отговорността на доставчиците на услуги, осигуряващи автоматизирано търсене на информация, чрез въвеждане на изключение от принципа за неотговорност на доставчика на услуги на информационното общество, подобно на това, предвидено в чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗЕТ по отношение на доставчиците на хостинг услуги. На първо място следва да се подчертае, че такава отговорност не е предвидена в Директива 2000/31/ЕО, която изобщо не урежда предоставянето на услуги за автоматизирано търсене на информация. Изхождайки от характера на услугата обаче, може да се направи изводът, че доколкото автоматизираното търсене винаги е свързано с пренос на информация от и към ползващия услугата, но не е свързано със съхраняване на тази информация от доставчика, то към тази услуга логично следва да се прилагат по-скоро правилата, предвидени за близките по характер услуги по пренос през електронна съобщителна мрежа, отколкото тези за хостинг услугите. Що се отнася до правилата на Директивата за отговорността на доставчиците при пренос през електронна съобщителна мрежа, както бе изтъкнато и по-горе, те изключват възможността за разширяване на отговорността на доставчиците извън изрично посочените в Директивата случаи. Други съображения, свързани с характера на услугата са, че не е ясно при автоматизирано търсене на информация как доставчикът би могъл да предотврати или преустанови нарушение, свързано с характера на информацията, при положение, че няма контрол нито върху информацията, нито върху преноса на данни, който се осъществява във връзка с предоставянето на услугата.

Изложените логически съображения, които стоят в основата и на сега действащия текст на чл. 14 от ЗЕТ, не са изолирани. По същия начин е решен въпросът за отговорността на доставчиците на услуги за автоматизирано търсене в редица държави-членки на ЕС. Като примери в това отношение могат да се посочат Австрия, Белгия и Франция, където съответните закони не предвиждат отговорност на доставчика в случаите, посочени в предвижданата с § 36, т. 2 на проекта за ЗИД на ЗАПСП ал. 2, т. 2 на чл. 14 от ЗЕТ.

3.3. Законопроектът за ЗИД на ЗАПСП предвижда изменение и в чл. 16 от ЗЕТ, като предвижда задължение за доставчика на хостинг услуги да уведомява компетентните държавни органи за всеки един случай на установени незаконни действия или информация, предоставена от получателите на неговите услуги. Оценяваме негативно посочения текст, тъй като считаме, че той излишно утежнява съществуващото задължение на доставчиците за предоставяне на информация, без същевременно да допринася за по-голяма ефективност или за улеснение на дейността на компетентните държавни органи. Към момента действащият текст на чл. 16, ал. 3 предвижда задължение за доставчиците да предоставят информация при поискване от компетентен орган, в предвидените от закон случаи. По този начин разпоредбата съдържа гаранция, че информация ще бъде искана и предоставяна само когато са налице установени в закон изисквания, чието наличие обуславя нуждата от тази информация, както и че информацията ще бъде предоставена само на съответен компетентен орган.

Обратно, формулировката на предлагания нов текст на чл. 16, ал. 3 създава възможности за недоразумения и злоупотреби, защото дали е налице „незаконна” информация и свързано с нея нарушение следва да бъде установявано единствено от съответния компетентен административен орган или от съд, а не от доставчика. Съгласно Проекта обаче доставчикът е задължен сам да направи тази преценка, за да инициира предоставянето на информацията, при това „незабавно”, което още повече стеснява възможността за обективна преценка на характера на информацията. Същевременно, Проектът задължава доставчика и незабавно да прецени кой е компетентният за случая орган, на когото да изпрати счетената за незаконна информация. Доколкото става въпрос за законови задължения за доставчиците, подобна уредба на задължението им за предоставяне на информация отваря врати за безразборно предоставяне на всякаква информация на всякакви органи само по подозрение, че тя може да е „незаконна”, с цел да бъде изпълнено вмененото от закона задължение и да бъдат избегнати евентуални санкции. Такава практика, освен че вероятно ще доведе до затрупване на компетентни и некомпетентни органи с поток от ненужна в повечето случаи информация, ще доведе до опасност от необосновано разкриване на конфиденциална за ползвателите на услугата информация без тяхно съгласие и без да е лице правно основание или друга основателна причина за това, или до разкриване на информация не само на компетентен за случая на орган, а на всеки друг орган, за който доставчикът погрешно счете, че е компетентен.

Ето защо считаме, че негативните последици, до които би довело предвиденото със ЗИД на ЗАПСП изменение на чл. 16, ал. 13 от ЗЕТ биха били значително повече и по-ясно изразени в сравнение с вероятно целеното улеснение на установяването на нарушения от страна на компетентните органи, при това посочените негативни последици биха включили и негативно засягане на основни човешки права и свободи, както и на защитените от правото интереси на крайните потребители на хостинг услугите, чиято информация би могла да бъде разкрита без да е налице основание за това.

Забележки по § 25, т. 4 на Проекта:

Становището на СЕК по тази част от проекта за ЗИД на ЗАПСП касае по-конкретно предвиденият текст за нова ал. 10 на чл. 97 от ЗАПСП, съгласно която санкция за нарушение на разпоредбите на ЗАПСП следва да се налага и на лице, което способства за извършването на дейност, която съставлява такова нарушение. Считаме, че приемането на посочената разпоредба косвено би създало режим на неоправдана и прекомерно висока отговорност за доставчиците на услуги на информационното общество. Този извод се налага от факта, че като „способстване” за извършване на някоя от дейностите по чл. 97, ал.1 от ЗАПСП бъдат окачествени много широк кръг от дейности, включително самото предоставяне на определен вид услуги. Така например би могло да се окаже, че лице - доставчик на услуга по достъп до и пренос през електронна съобщителна мрежа или доставчик на хостинг услуги, би било „способстващо” незаконното разпространение на обекти на авторско право или сродните му права, и би могло да ангажира отговорността на доставчика по ЗАПСП, независимо, че ЗЕТ изрично изключва тази отговорност в случаите по чл. 13 и чл. 16. Ето защо с оглед неоснователното ангажиране на административно-наказателна отговорност на доставчиците на услуги на информационното общество предлагаме от проекта да отпадне създаването с пар. 25, т. 4 нова ал. 10 на чл. 97 от ЗАПСП.

Като се надяваме че направените предложения ще бъдат взети под внимание, оставаме

С уважение,

Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

София 1303, бул. “Тодор Александров” 28, ет. 7
тел. (+359 2) 421 42 01
факс: (+359 2) 421 42 02
лице за контакт: Пламена Георгиева (Секретар на СЕК)

Относно: Необходимост от изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с изграждането на електронни съобщителни мрежи

2010-07-12T07:56:16Z

До

Г-н Росен Плевнелиев

Министър на регионалното развитие и благоустройство

Копие

Г-жа Екатерина Захариева

Заместник-министър на

регионалното развитие и благоустройство

Министерство на регионалното развитие и благоустройство

Град София 1202

Ул." Кирил и Методий" № 17 - 19

Копие

Г-н Първан Русинов

Заместник-министър на

транспорта, информационните технологии и съобщения

Град София 1000

Ул. "Дякон Игнатий" № 9

Относно: Необходимост от изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с изграждането на електронни съобщителни мрежи

Уважаеми г-н Плевнелиев,

Уважаема г-жо Захариева,

Уважаеми г-н Русинов,

Долуподписаните сдружения обединяват множество дружества, предоставящи електронни съобщителни услуги чрез изградени кабелни и мобилни електронни съобщителни мрежи. Всички тези дружества срещат сериозни затруднения при осъществяване на дейността си, произтичащи от наличието на определени пропуски, несъвършенства и противоречия на законодателството, уреждащо изграждането и ползването на обществени електронни съобщителни мрежи.

Като конкретен пример можем да посочим трудностите при изграждане на кабелни мрежи за широколентов пренос, и в частност – въздушните такива. Общоизвестен факт е, че в големите градове в България голяма част от потребителите ползват широколентов достъп до Интернет чрез изградени кабелни въздушни мрежи. Касае се за дейността на стотици предприятия, предоставящи широколентов достъп до Интернет – т.нар. LAN доставчици, както и на предприятия, опериращи кабелни мрежи за разпространение на телевизионни програми.

По данни на 14-тия годишен доклад на Европейската комисия^¹, степента на проникване на широколентовия достъп в България е една от най-ниските в Европейския съюз – едва 11,2% към януари 2009 г. От съществуващите 853 089 линии, 57% са изградени чрез използване на LAN технология. Това означава, че близо половин милион абонати в страната ползват услугите на LAN доставчиците.

Немалка част от съществуващите кабелни електронни съобщителни мрежи (включително LAN мрежите) в населените места са изградени въздушно. Съгласно чл. 286 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) въздушното изграждане на кабелни мрежи е напълно законно в урбанизирани територии с население до 10 000 жители и/или с ниско жилищно застрояване. Очевидно е, че за да бъде възможно премахването на въздушно изградените кабелни електронни съобщителни мрежи в урбанизирани територии с население над 10 000 жители и/или със средно или с високо жилищно застрояване, е необходимо да бъде създадена възможност на предприятията или да изградят собствена канална мрежа, или да използват изградената канална мрежа на БТК. Доколкото към настоящия момент не съществуват достатъчно удовлетворителни условия за ползване на инфраструктурата на БТК, а и тази инфраструктура не покрива в цялост всички населени места, считаме, че възможен и може би единствен подход остава промяната на приложимото законодателство в посока на създаване на ясни и обективни правила за изграждане, ползване и контрол относно нови кабелни мрежи, включително на въздушни такива, които в немалко ситуации са единствена алтернатива за осигуряване на достъп на потребителите до електронни съобщителни услуги.

Другата основна група проблеми е свързана с изграждането на WiMAX електронни съобщителни мрежи. Както бе посочено по-горе, България е една от страните в рамките на ЕС с най-ниско проникване на широколентов достъп до Интернет. Необходими са спешни мерки от страна на компетентните държавни институции за рязка промяна на този показател. Същевременно, подобно на кабелните мрежи, съществуват редица пропуски и несъвършенства в правилата за изграждането на базовите станции на WiMAX електронни съобщителни мрежи, които поради редица свои предимства като екосъобразност, ниска енергоемкост, бързо разгръщане и осигуряване на покритие, биха били съществен фактор за увеличаването на степента на проникване на широколентов достъп до Интернет в България.

Значимостта на поставените проблеми се подчертава и от факта, че на 25 ноември 2009 г. Министерският съвет на Република България прие специална Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България^², която представлява елемент от цялостната програма на правителството до 2013 г. всички граждани на Република България да имат възможност да ползват широколентов достъп. Това ще се постигне чрез съгласувани политически, регулаторни, икономически и други мерки. Сред поставените цели са до 2013 г. в средноголемите и големите населени места да се осигури възможност най-малко 90% от населението да има възможност за широколентов достъп в рамките на населеното място със скорост над 10 Mb/s и да се създадат условия за оптична свързаност на до 80% от домакинствата в близост до домовете им. Подобни цели не биха могли да бъдат постигнати, ако не се вземат незабавни законодателни мерки за премахване на съществуващите регулаторни и административни бариери пред развитието на широколентовата инфраструктура в населените места в страната.

С оглед предстоящи изменения на ЗУТ, считаме, че от особена важност за решаване на поставените проблеми е да се извършат следните конкретни изменения на нормативната уредба:

1. Предлагаме чл. 72, ал.2 от ЗУТ да приеме следната редакция:

„(2)При повреди на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно, които налагат разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно-квартални пространства и при които се извършват единствено възстановителни работи, а не дейности свързани с промяна на линейните параметри на трасето или неговите експлоатационни характеристики, възложителят или експлоатационното дружество може да започне работите веднага, без да е необходимо да получи разрешение за строеж, като уведоми за това съответната общинска администрация.”

Мотиви:

При осъществяване на своята дейност предприятията често се сблъскват с необходимостта от възстановяване на техническата инфраструктура, която е част от мрежите им, което възстановяване най-често е свързано с повреди по инфраструктурата, причинени от природни бедствия, разместване на земни пластове (водещо до пропадане на канална мрежа), изкопни строителни работи, извършвани от различни строители. Тези повреди най-често са свързани с прекъсване на пасивно оборудване на съответния оператор. Всички тези повреди, с оглед естеството на предлаганите електронни съобщителни услуги, се нуждаят от незабавно отстраняване, за да се възстановят и услугите към засегнатите от повредата клиенти. Ето защо предприятията следва да имат нормативно гарантирана възможност да предприемат действия за бързото отстраняване на повредата, като гаранция за съблюдаването на правилата при възстановяване на повредената инфраструктура от страна на експлоатационното дружество е задължението за уведомяване на съответната общинска администрация за извършваните дейности.

2. Предлагаме чл. 93 и чл. 94 от ЗУТ да бъде допълнени и изменени както следва:

2.1. В чл. 93 да бъде създадена нова ал. 1 със следния текст:

„Чл. 93. (1) „Кабелните електронни съобщителни мрежи се изграждат подземно и въздушно”.

2.2. В чл. 93 да бъде създадена нова ал. 3 със следния текст:

„(3) В урегулирани територии с изградена улична мрежа и техническа инфраструктура електронни съобщителни мрежи и съоръжения се изграждат въз основа на специализирана план-схема към действащия подробен устройствен план. Създаването, изменението, обявяването и одобряването на специализираните план-схеми за такива територии става по реда на глава VIІ, раздел III.”

2.3. Сегашни ал. 1, 2 и 3 се преномерират съответно

2.4 В чл. 94 се създава нова ал. 2 със следния текст:

„(2) В случай че проектите на сгради не предвиждат изграждането на електронни съобщителни инсталации и съоръжения или те не са изградени едновременно със сградата и другите вътрешни съоръжения, електронните съобщителни инсталации или съоръжения се изграждат въз основа на проектна документация за монтажни работи, без да се дължи обезщетение на собственика или собствениците в сгради - етажна собственост.”

2.5. Във връзка с горните предложения, предлагаме отмяна на чл. 286 от Закона за електронните съобщения.

Мотиви:

С направените предложения се създава единен режим на уредбата, отнасяща се до изграждане на електронни съобщителни мрежи. Систематичното място на уредбата на въздушното изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи следва да е в Закона за устройство на територията, а не в Закона за електронните съобщения, тъй като правилата за изграждането на електронните съобщителни мрежи следва се да се уреждат в един закон. По този начин се допуска изграждането и ползването на въздушни електронни съобщителни мрежи във всички урбанизирани територии в зависимост от спецификата на ландшафта и вида застрояване в съответните селища и наличието или липсата на вече изградена канална мрежа и възможностите за съвместно ползване, както и нуждите на местното население и бизнес от достъп до широколентови услуги които тя позволява.

Следва да се има предвид, че правната рамка на ЕС в областта на електронните съобщения не въвежда изискване кабелните електронни съобщителни мрежи да бъдат разполагани под земята. В сравнително правен план, в европейските държави няма практика кабелите да бъдат подземно полагани и доколкото е предвидена подобна възможност, то тя е съобразена с чисто естетически причини или се отнася само до определена категория кабели, например електрически

Към настоящия момент в ЗУТ липсва ясна уредба на изграждане на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и инсталации в урегулирани територии и вече изградени сгради, което съществено затруднява дейността на предприятията. Тези пропуски за запълнени с направените по-горе законодателни предложения.

3. Предлагаме следните изменения в Раздел III на Глава седма на ЗУТ (Създаване, обяваване и одобрение на устройствените планове)

3.1. Предлагаме чл. 124, ал. 7 от ЗУТ да приеме следната редакция:

„(7)Разрешенията за възлагане изработването на подробни устройствени планове от заинтересовани лица се издават въз основа на задание, одобрено от органите по ал. 3 или 4, в срок от един месец от постъпването на искането на заинтересованото лице.”

3.2.Предлагаме да се създаде нов чл. 124а от ЗУТ със следната редакция:

„Чл. 124а (1) Изработването на специализирани план-схеми на техническата инфраструктура към влезли в сила подробни устройствени планове може да се възлага от заинтересовани лица след разрешение от кмета на общината, а в случаите по чл. 124, ал.4 - след разрешение от областния управител, съответно - от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В този случай изработването на специализирани план-схеми на техническата инфраструктура се извършва по реда на чл. 128а за сметка на заинтересованите лица.

(2)Разрешенията за възлагане изработването на специализирани план-схеми на техническата инфраструктура от заинтересовани лица се издават въз основа на задание, одобрено от органите по чл. 124, ал. 3 или 4 в срок от един месец от постъпването на искането на заинтересованото лице.

3.3. Предлагаме следните изменения в чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и създаване на нова ал.3 към същия член със следното съдържание:

„ (1) Проектите за устройствените планове се изработват въз основа на задание, включващо при необходимост опорен план, както и на допълнителна информация, свързана с устройството на съответната територия, осигурена от общините, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, централните и териториалните администрации и дружества, които изработват специализирани карти, регистри и информационни системи, в срок до 14 дни от постъпване на искането на заинтересованото лице за предоставяне на допълнителна информация.

(2)Заданието, съставено от възложителя, обосновава необходимостта от изработването на плана и съдържа изисквания относно териториалния му обхват, сроковете и етапите за изработване. Заданието се придружава от необходимата информация за съществуващото положение и за действащите за съответната територия устройствени схеми и планове, само ако тази информация е била предоставена в срок от лицата по ал. 1.”

„(3) В случай че лицата по ал. 1 не осигурят допълнителна информация, свързана с устройството на съответната територия, в срока, посочен в чл. 1, заданието, съставено от възложителя се разглежда без нея.”

Сегашни ал. 3, 4, 5 и 6 се преномерират съответно.

3.4. Предлагаме да се създаде чл. 128а от ЗУТ със следното съдържание:

„Чл. 128а (1) Заповедта на кмета на общината за изработване на специализирана план-схема на техническата инфраструктура към влязъл в сила подробен устройствен план се съобщава с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия, предмет на плана, и се публикува на интернет страницата на общината.

(2) Проектите за специализирани план-схеми на техническата инфраструктура не подлежат на обществено обсъждане.

(3) Съгласуването на проектите за специализирани план-схеми на техническата инфраструктура от заинтересуваните централни и териториални администрации, а при необходимост - и със специализираните контролни органи и експлоатационните дружества, се извършва по реда на чл. 121, ал. 2.

(4) Проектите за специализирани план схеми се приемат в сроковете и по реда на чл. 128, ал. 7, 10. – 12.”

3.5. Предлагаме да се създаде чл. 128б от ЗУТ със следното съдържание:

„128б. Допълването и изменението на специализирани план-схеми на техническата инфраструктура се извършва по реда на чл. 128а.”

Специализираните план-схеми представляват част от съответния подробен устройствен план за населено място, част от населено място или групи имоти, въз основа на който подробен устройствен план се осъществява инвестиционното строителство. В редица случаи за населени места, където е налице действащ подробен устройствен план същият не съдържа специализирана план-схема за техническата инфраструктура, отнасяща се до електронни съобщителни мрежи. С предложенията се цели да се облекчи процедурата за одобрение на специализирани план-схеми към действащи подробни устройствени планове, в случаите, в които не се налага създаването и одобряването на нов подробен устройствен план. По този начин се създава по-гъвкав режим при изработването и одобряване на специализираните план-схеми, което от своя страна е предпоставка и за ускоряването на строителството и улеснява изграждането на електронни съобщителни мрежи. Предлаганите изменения също целят да опростят и направят работеща процедурата по изработването и одобряването на подробните устройствени планове, в случаите в които липсват карти и информация за техническата инфраструктура, отнасяща се до електронни съобщителни мрежи.

4. Предлагаме следните изменения в чл. 137 и чл. 147 от ЗУТ:

4.1. Чл. 137, ал. 1, т. 4, буква „ж” от ЗУТ се отменя.

4.2. Чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д” от ЗУТ се отменя.

4.3. В 147, ал. 1 се добавя нова т. 13:

„13. електронни съобщителни мрежи и съоръжения,включително базови и радиорелейни станции.”

Мотиви:

При изграждане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения дейността е една и съща, когато мрежите и съоръженията се изграждат в урбанизирани територии с високо и средно жилищно и когато те се изграждат в урбанизирани територии с ниско жилищно застрояване. Поради това необосновано изграждането на електронни съобщителни мрежи и съоръжения се класифицира като различна категория строеж, в зависимост от територията, в която те се изграждат. С предложените изменения тези различия се преодоляват, като нашето предложение е изграждането на електронни съобщителни мрежи и съоръжения с изключение на тези, изграждани от магистрален тип на национално ново, да бъдат класифицирани като шеста категория строеж.

Относно статута на базовите и радиорелейните станции следва да се отбележи, че към настоящия момент всички базови станции с изходна мощност до 10 W, към които спадат основния брой съоръжения, се класифицират като строежи от трета категория. По този начин те неоснователно са приравнявани като степен на сложност и обществена опасност със строежи като жилищни и смесени сгради с високо застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв.м. или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители и т.н. Същевременно монтажът на базовите и радиорелейните станции носи всички белези на монтаж на инсталации, съоръжения и уредби по смисъла на чл. 147, ал. 1, т.2 от ЗУТ и съответно съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 на Закона за устройство на територията следва да бъде отнесен към строежите от шеста категория.

Още повече, че според официалните становища на ДНСК базовите станции, разположени върху покривите на сградите не нарушават предвижданията на ПУП, тъй като те са елементи на техническата инфраструктура и не следват да се включват във височината на сградите (писмо с изх. No. СТ-2933-08-883/30.11.2007 г. на ДНСК). От техническа гледна точка няма съществена разлика при използваните строителните конструкции при монтирането например на рекламни съоръжения или фотоволтрични соларни инсталации в сравнение с онези, които се използват при базова или радиорелейна станция. Нещо повече - често рекламните съоръжения или соларните инсталации се характеризират със значително тегло и площ, изложена на ветрово натоварване, което налага използване на конструкции, отговарящи дори на по-строги изисквания, в сравнение с онези, използвани при монтажа на станциите. Въпреки това необосновано, без да бъде посочен ясен критерий се отказва класифициране на базовите и радиорелейни станции в съответстващата им – шеста категория.

5. Предлагаме да се добави нова точка 4 в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ със следната редакция:

„4. в случаите на изграждане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения – възложителят на строежа, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, собствениците и носителите на ограничени вещни права върху сграда или друга съществуваща конструкция, върху или в която се инсталират електронни съобщителни мрежи и съоръжения, когато същите не са в режим на етажна собственост, етажните съсобственици, когато сграда в режим на етажна собственост е с един вход; етажните съсобственици на отделния вход, върху или в който се инсталират електронни съобщителни мрежи и съоръжения, когато сградата в режим на етажна собственост е с повече от един вход.”

Мотиви:

Смятаме за удачно да се ограничи кръгът на заинтересовани лица, които имат право да обжалват издаването или отказът да се издаде разрешение за строеж за изграждане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения, до изрично изброени в предложението ни лица.

6. Предлагаме в чл. 151, ал.1 от ЗУТ да се добавят нови т.8, т.9 и т. 10 със следната редакция:

„8. изтегляне на кабел в собствена или чужда съществуваща канална мрежа.”

„9. изграждането на кабелна съобщителна инсталация по и в съществуващи сгради, както и отклонения към тях.”

„10. монтиране на допълнително оборудване върху вече изградени конструкции за разполагане набазови и радиорелейни станции”

Мотиви:

Мотивите ни за направените предложения във връзка с премахване на изискването за издаване на отделно разрешение за изтегляне на всеки един кабел в собствена или чужда съществуваща канална мрежа са, че по този начин се улеснява и ускорява възможността за предприятията да ползват изградените канални мрежи на други предприятия (и в частност тази на БТК). Практически напълно неприложимо и ненужно е при ползване на каналната мрежа на БТК от няколко предприятия, всяко от тях да преминаване през процедура за разрешение за строеж, за да изтегли свой кабел в канална мрежа, за която подобно разрешение за строеж вече е получено и тя е въведена в експлоатация.

В допълнение, съобщителните кабели представляват част от пасивното оборудване на електронната съобщителна мрежа. Тяхна конструктивна особеност е, че могат да бъдат прекъсвани, съединявани, разклонявани многократно, без това да води до загуба на тяхното технологично предназначение и функция. Поради тази причина тяхното разположение в една вече изградена канална мрежа има доста динамичен характер – предприятията сравнително често извършват дейности по претегляне на повредени кабели, подмяна на един тип съобщителен кабел с друг и т.н. От друга страна каналната мрежа, в която са разположени тези кабели преди това е въведена в експлоатация по предвидения в закона ред и нейното линейно разположение и капацитетни и технически характеристики са приети със съответните актове от компетентните органи. Изтеглянето на кабел само по себе си не променя по никакъв начин линейното разположение или капацитетните и техническите характеристики на каналната мрежа, в която се извършва това изтегляне.

По отношение на изграждането на кабелни съобщителни инсталации в и по съществуващи сгради – мотивите ни за направените предложения са свързани с това, че в повечето случаи изграждането на кабелна съобщителна инсталация в съществуваща сграда се дължи на факта, че такава не е била изградена при построяването на сградата и изискването за разрешение за строеж усложнява процеса ненужно. Също, израждането на инсталация в или по съществуваща сграда не променя предназначение на помещения в сградата и не засяга конструкцията на сградата. В същото време, не се различава по сложност или опасност останалите видове дейности, изброени в чл. 151, ал.1 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж.

Мотивите ни за създаване на възможност за монтиране на допълнително оборудване върху вече изградени конструкции за разполагане на базови и радиорелейни станции, без да е необходимо издаването на ново разрешение за строеж са аналогични на горните.

7. Предлагаме да се добави нова алинея 2 към чл. 161 от ЗУТ със следната редакция:

„(2) При строителство на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура в чужд имот предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги са възложители по смисъла на ал. 1, както и заинтересовани лица по смисъла на чл. 124, ал. 3. В този случай собственикът на имота или носителят на ограничени вещни права в чуждия имот не притежава качеството възложител.”

Мотиви:

Необходимо е ясно и точно да се дефинира и ограничи качеството „Възложител” на строителството на електронни съобщителни мрежи, съоръженията и свързаната с тях инфраструктура само до предприятия предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

Определение за възложител е дадено в чл. 161 ал. 1 от Закона за устройство на територията, като такъв се явява собственикът на имота, лицето, което има учредено право на строеж в чужд имот или лице, което има право да строи по силата на специален закон. За предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги такъв специален закон е Законът за електронните съобщения, който в чл. 283, ал. 3 изрично определя тези предприятия като възложители по отношение на строителството на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура.

Така, когато електронните съобщителни съоръженията се разполагат в чужд имот и се строят на други основания, различни от право на собственост или право на строеж, каквито са правото на ползване, договор за наем или друг облигационен договор в писмена форма със собственика, за предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, се поставят допълнителни изисквания. В противоречие с текста на цитираната норма от ЗЕС често общински и административни органи настояват конституиране и на собственика на имота като възложител на строежа и присъствието му при подписването на актове и протоколи по време на строителството и при други процесуални действия. Това представлява сериозно затруднение за предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги и допълнително забавя процеса на изграждане на съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура.

8. Предлагаме да се добави нова алинея 3 към чл. 182 от ЗУТ със следната редакция:

„(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, освен в хипотезата по ал.1 или когато това е предвидено в специален закон, имат право да извършват строеж на електронни съобщителни мрежи и съоръжения и свързана с тях инфраструктура и в случаите, в които в тяхна полза е предоставено право да изграждат електронни съобщителни мрежи и съоръжения и свързана с тях инфраструктура с договор за наем или друг облигационен договор в писмена форма със собственика на имота.”

Мотиви:

Чл. 281 от Закона за електронните съобщения дава правото на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги да изграждат мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура върху чужди имоти, представляващи съответно публична общинска и частна общинска собственост; публична държавна и частна държавна собственост; както и частна собственост на юридически и физически лица. В ЗУТ не се определя конкретен способ за договаряне на условията за разполагане на съоръженията със собствениците на имотите (с изключение на специалните процедури по чл. 295 от ЗЕС). Този пропуск довежда до неправомерни тълкувания от страна на общинските и административните органи на смисъла на нормата, като същите в някои случаи отричат възможността това да става без прехвърляне на вещни права на собственост или право на строеж. Очевидно е, че такова тълкуване противоречи на смисъла на цитираната норма, тъй като придобиване на вещно право на собственост или право на строеж е общия ред, за строителство в чужд имот, докато в случая се касае за специален закон, уреждащ специфична материя по отношение на общите норми на Закона за собствеността и Закона за устройство на територията. Константната практика на предприятията до момента, потвърдена и от указанията на ДНСК, е взаимоотношенията със собственика при разполагане на електронни съобщителни съоръжения или инфраструктура в чужд имот да се уреждат с договор за наем или друг договор в писмена форма. Считаме, че тази удачна практика следва да бъде изрично потвърдена.

9. Предлагаме да се създаде нов чл. 183а от ЗУТ със следната редакция :

„Чл. 183а (1) Разполагане на базови станции и/или други, свързани с тях, технически съоръжения върху общи части на сграда – етажна собственост се разрешава при наличие на договор за наем или друг облигационен договор в писмена форма между собственика на съоръжението и етажните собственици, сключен въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици, взето по реда на чл. 17, ал. 3 от Закона за управление на етажната собственост.”

(2) Когато сградата – етажна собственост се състои от повече от един вход, решение за поставяне на базови станции и други, свързани с тях, технически съоръжения върху общи части на входа, включително външни стени, покривното пространство или други общи части на входа, се взема от общото събрание на отделния вход.

(3) Поставяне на базови станции и/или други, свързани с тях, технически съоръжения върху поземлен имот, елементи на техническата инфраструктура или друга конструкция се разрешава при наличие на договор за наем или друг облигационен договор в писмена форма между собственика на съоръжението и собственика на поземления имот, елемента на техническата инфраструктура или конструкцията.”

Мотивите ни за предложените промени са свързани с това, че към настоящия момент разполагането на базови станции върху покривите на сгради в режим на етажна собственост, което е обичайна европейска и световна практика, е силно затруднено поради усложнената и неясна нормативна уредба, даваща възможност за противоречиви тълкувания. Въпреки текстовете на действащия от 01.05.2009 г. Закон за управление на етажната собственост, все още общински и административни органи изискват за сключване на договора 100 процентово съгласие на всички етажни съсобственици от всички входове на блока и третират монтажа на базови станции като надстрояване на сградата. Такова съгласие е практически невъзможно да бъде постигнато, защото в значителен брой случаи апартаментите са отдадени под наем или са необитаеми, като собствениците не живеят в тях и е невъзможно да бъдат открити. Значителен проблем е и поставяното изискване за взето на съгласие от етажните собственици от всички входове на сградата, което противоречи на чл. 8, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост, съгласно който при сграда с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход.

10. Предлагаме да се добави нова ал. 3 към чл. 186 от ЗУТ със следната редакция:

„(3) Изграждане на нови или промени на съществуващи електронни съобщителни инсталации и съоръжения или отклонения към тях, както и поставяне на радиорелейни станции върху съсобствена сграда или върху общи части на сграда – етажна собственост се осъществява с решение на собствениците, взето с обикновено мнозинство, съответно с решение на общото събрание на етажните собственици, взето по реда на чл. 17, ал. 3 от Закона за управление на етажната собственост.

(4) Когато сградата – етажна собственост се състои от повече от един вход, решение за изграждане на нови или промени на съществуващи електронни съобщителни инсталации и съоръжения или отклонения към тях, както и поставяне на радиорелейни станции върху общи части на входа, включително външни стени, покривното пространство или други общи части на входа, се взема от общото събрание на отделния вход.

Мотиви:

Действащите разпоредби на ЗУТ (чл. 94) съдържат в себе си задължение за инвеститорите да предвиждат още на ниво проектиране на сгради изграждането на електронни съобщителни инсталации и съоръжения в сградата. За съжаление не всички инвеститори се съобразяват с това изискване и не изграждат самостоятелни съобщителни инсталации от общо колекторно помещение на сградата до всеки отделен обект (жилищен или производствен). В сградите, изградени преди влизането в сила на тази разпоредба на ЗУТ и дори преди приемането на самия закон изобщо не са предвидени такива инсталации в самите сгради. Това налага предприятията да изграждат допълнително такива инсталации, обслужващи мрежите за електронни съобщения в сградите. Считаме, че ако се запази изискването на чл. 186 за „изрично писмено съгласие на всички съсобственици в сградата” с оглед изграждането на съобщителни инсталации, това на практика блокира процеса на изграждането на тези инсталации в сградите, в които те не съществуват и не са изпълнени при тяхното проектиране.

11. Във връзка с въведения необжалваем минимум на наказателните постановления, издавани за нарушения на разпоредбите на ЗУТ, предлагаме чл. 239, ал.4 от ЗУТ да се отмени.

В случай, че не приемете предложението за отмяна, предлагаме чл. 239, ал.4 от ЗУТ да приеме следната редакция:

„(4) Наказателни постановления, с които е наложена имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци до 200 лв. включително, не подлежат на обжалване.”

Мотиви:

Големият размер на необжалваемата санкция, съчетана с наличието на множество обекти на електронната съобщителна инфраструктура на територията на цялата страна, създава предпоставки за злоупотреба от страна на административно наказващите органи по места. Налагане на високи необжалванеми санкции води до значителни имуществени вреди за предприятията, без каквато и да е възможност за правна защита по съдебен ред пред независим съд. Санкционните разпоредби на ЗУТ, дори когато се налагат минимални размери на имуществената санкция, се превръщат от средство за принуда към законосъобразно поведение в териториално устройствения и инвестиционен процес в способ за незаконно отнемане на финансови средства от лицата. Цитираната норма a priori приема решенията на административно наказващия орган за безпогрешни и правилни, без възможност за контрол върху тях. Изключването на съдебния контрол представлява грубо нарушение на правото на защита, което изцяло противоречи на основни принципи на правото, ключително и на принципите на демократичното законодателство на страните членки на Европейския съюз.

Поради изключително голямото значение на поставените въпроси за развитието на широколентовата инфраструктура в страна и на конкуренцията при предоставянето на електронни съобщителни услуги бихме искали тяхното обсъждане на среща между представители на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги – членове на сдруженията, подписали настоящото писмо и Министерство на регионалното развитие и благоустройство.

В очакване за покана за среща, оставаме

С уважение:

Теодор Захов

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Магдалена Георгиева

Асоциация на българските кабелни оператори (АБКО)

Галя Маринова

Национално сдружение на малките и средните кабелни оператори „ТВ Клуб 2000”

Страхил Иванов

Сдружение на независимите интернет доставчици (СНИД)

Лице за контакт: Пламена Георгиева (Секретар на СЕК)

София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13

тел. (+359 2) 9887360

1 Пълна версия на доклада може да бъде открита на адрес: http://ec.europa.eu/information_society/policy/ecomm/doc/implementation_enforcement/annualreports/14threport/commbg.pdf

2 Стратегията може да бъде намерена на адрес: http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/NationalBroadbandStrategy_2009.pdf

Писмо № 5/05.02.2010 г.

2010-06-30T08:06:45Z

Относно: Обществено обсъждане на Проект на Типово предложение за взаимно свързване на обществени електронни съобщителни мрежи

До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС, Комисията)
София, ул. “Гурко” 6

Копие
Г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС

Г-жа Анета Иванова
Член, КРС

Г-жа Десислава Преображенска
Член, КРС

Г-жа Вяра Минчева
Член, КРС

Г-н Петър Рендов
Член, КРС

Г-н Тодор Костурски
Член, КРС

Г-н Свилен Попов
Член, КРС

Г-н Радослав Илиевски
Член, КРС

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисия за регулиране на съобщенията,

Във връзка с процедурата за обществени консултации, открита от КРС с Решение № 1477 от 17.12.2009 г. във връзка с внесения от „Българска телекомуникационна компания” АД (БТК) проект на типово предложение за сключване на договор за взаимно свързване (Проекта, Типовото предложение), предлагаме на вашето внимание забележките на Сдружение за електронни комуникации.

І. Общи бележки

1.1. Сроковете за техническа реализация, както и цялата процедура и условия по реализация на услугата „избор на оператор на абонаментна основа”, следва да се синхронизират с тези от Проекта на типово предложение за сключване на договор за отдаване на абонатни линии под наем на едро, тъй като сроковете и условията по типовото предложение, предмет на Обществени консултации и Типовото предложение за сключване на договор за отдаване на абонатни линии под наем на едро са различни и в тази връзка взаимно се изключват. Считаме, че въведеното в Приложение № 8, т. 8 изискване за активиране на пакет от 300 номера и еднократна цена от 600 в тази връзка ще се яви пречка за развитие на услугата „отдаване на абонатни линии под наем на едро”, като за последното излагаме подробни аргументи в т. 7.3. по-долу.
1.2. Имаме обща забележка по отношение на терминологията, използвана в Типовото предложение. Налице са многобройни случаи на използване на недефинирани в него или в законодателството термини, използване на едни и същи термини с очевидно разминаващо се значение, както и използване на понятия, които са дефинирани по различен от установения в съответната легална дефиниция начин. Подобен подход усложнява текста на проекта и може да доведе единствено до двусмислици и възможности за превратно тълкуване на текстовете на Типовото предложение. Считаме съответствието между понятията, използвани в Проекта, и тези, залегнали в действащата нормативна уредба, касаеща материята на взаимното свързване, за особено наложително, доколкото въвеждането на нови термини и отклонението от съществуващите лесно може да доведе до изкривяване на смисъла и неточно приложение на съответните законови и подзаконови разпоредби.
Като примери можем да посочим използването на понятието „обществен далекосъобщителен оператор”, употребено в т. 19.1 от основното тяло на договора, което нито е дефинирано в Типовото предложение, нито съществува в сега действаща нормативна уредба, понятието “злоумишлени повиквания” вместо “обезпокоителни повиквания” (например в Приложение № 6, т. 12.4.), понятието „Административна област” вместо „Административна единица” при описанието на услугите в Приложение № 4, понятието „Точки за свързване” (т. 3.1. от основното тяло на договора) – вероятно вместо „Точки на взаимно свързване” и др.

1.3. Като редакционна забележка предлагаме да се извърши систематизиране на номерацията в Проекта, поради повтарящи се номера на различи текстове от едно и също приложение, което би могло да доведе до недоразумения, особено предвид използваните в текста препратки. Като пример посочваме наличието на две точки с номерация „2.1.7” и съответни подточки в текста на Приложение № 4.

1.4. Предлагаме всички текстове на Типовото предложение, отнасящи се за периода преди 2010 г. да отпаднат, поради обективната невъзможност да намерят приложение.

1.5. Считаме, че в Типовото предложение следва да се добавят условия за предоставяне на услуга за достъп „международна точка на взаимно свързване”. Такова задължение за БТК е предвидено в Решение № 237/17.03.2009 на Комисията и няма причина, която да оправдае невключването му в Типовото предложение за взаимно свързване на мрежите на БТК и алтернативните предприятия, при това при условията, включително ценовите, определени в посоченото решение на КРС.

1.6. Бихме искали да обърнем внимание върху факта, че на интернет страницата на КРС не е достъпен текстът на Приложение № 10 към Проекта – Условия за предоставяне на услугата „Транзит към пренесен номер” от БТК, за чието наличие съдим от списъка в т. 2.3. от основното тяло на договора.

1.7. Към момента продължава работата на КРС по изготвяне на анализ на пазара на национални транзитни услуги в обществени фиксирани телефонни мрежи, проект за който е приет с Решение № 1440 от 10.12.2009 г. В проекта е предвидено определянето на посочения пазар като неподлежащ на ex-ante регулиране и съответно отпадане на съществуващото към момента задължение на БТК да предлага услугата „транзит”. Във връзка с това молим, в случай, че Решението за определяне на посочения пазар бъде прието преди одобряването на Типовото предложение, и с него бъде отменено задължението на БТК да предоставя услугата „транзит”, КРС да даде указания за съответни изменения в Проекта, касаещи отпадане на текстовете, уреждащи предоставянето на тази услуга и по-конкретно дефинициите на „Единичен транзит” и „Двоен транзит” в Приложение № 1 – Дефиниции, т. 2.5. от Приложение № 3 – Списък на услугите, т. 2.1, трето тире и т. 2.1.6 от Приложение № 4 – Описание на услугите, т. 3.4.2. б. б) от Приложение № 5 – Технически наръчник, т. 6 от Приложение № 8 – Цени на БТК за взаимна свързаност, както и съответните части от таблиците в Приложение № 6.1 – Прогноза за капацитет, Приложение № 6.3. – Заявка за нова услуга и Приложение № 6.5. – Тестване на взаимна свързаност между мрежите.

ІІ. По основното тяло на договора

2.1. Считаме за необходимо внасянето на изменения в т. 11.2 и 11.3 от основното тяло на договора. Текстовете касаят повиквания, които не съдържат необходимата информация за CLI. В т. 11.2. се урежда особено съдържание на CLI за абонати на аналогови централи на БТК, което предвид задължението на БТК да замени всички свои аналогови централи с цифрови, е неоправдано. Нещо повече – ако за БТК се въвежда изключение от изискването за предоставяне на CLI, то за ОП в т. 11.3. се въвежда висока цена за обработване на повиквания, които не отговарят на това изискване. Подобен подход е очевидно неравнопоставен. Не на последно място бихме искали да подчертаем, че материята, касаеща повикванията без CLI е уредена в отделни търговски договори между предприятията, както е посочено и в Приложение № 3, т. 2.1. от Проекта.
С оглед изложеното считаме, че е нужно въпросните текстове да се обединят в една т. 11.2. със следния вид, а т. 11.4. да се преномерира съответно:
„11.2. БТК и ОП се задължават да осигурят функция на мрежата „Идентификация на линията на викащия (CLI)” за всяко повикване от своята мрежа и в съответствие с Правилата за условията и реда за предоставяне и ползване на функциите на мрежата "идентификация на линията на викащия", "идентификация на свързаната линия" и "тонално номеронабиране", приети с Решение № 2221 на Комисията за регулиране на съобщенията от 28.10.2008 г., обн., ДВ, бр. 98 от 14.11.2008 г., в сила от 14.11.2008 г. Отношенията между предприятията във връзка с получени повиквания без CLI от Мрежата на насрещната Страна ще се уреждат в отделни търговски договори между предприятията.”

2.2. Намираме за необходимо да се изясни процедурата, описана в т. 21.5. от основното тяло на договора. От една страна, в т. 21.4. се посочват конкретни нарушения, които ще се считат за „съществени”, а от друга в т. 21.5.1. отново се споменава за „съществено” нарушение, но този път като разновидност на нарушението по т. 21.5., и то без да се посочват каквито и да било критерии за разграничение между съществените и несъществените проявни форми на това нарушение. Още по-тревожна е предвидената в т. 21.5.1. възможност при наличието единствено на „подозрение” у една от страните, без изискване за каквато и да било обоснованост или доказване на причините за такова, въпросната страна да прекрати плащанията си към насрещната. Неясна е и процедурата по изясняване на обстоятелствата около подозрението, която предвижда организиране на среща (в случай, че подозираното нарушение е „съществено” – за което, както посочихме, не е посочен обективен критерий), но същевременно дава възможност независимо от осъществяването на такава среща или от резултата й, предприятието, подозиращо нарушение, да спре предоставянето на услугите. Не е ясно и кога би настъпила подобна възможност, тъй като според текста на Проекта, това може да стане след провеждането на срещата или след изтичане на 12 часа от „установяване” на нарушението. Срещите, които трябва да се организират в подобни случаи са именно с цел да се извърши разследване на възникналото подозрение и установяване имало ли е нарушение или не, като за това се предвижда 14-дневен срок – т. 21.5.3. На практика това означава, че подозиращата нарушение страна ще може да прекрати изпълнението на задълженията си по договора – за предоставяне на услуги, и за заплащане на получените услуги въз основа единствено на собствените си подозрения. Считаме, че подобни неясни формулировки създават твърде широки възможности за субективизъм и злоупотреби, и то за период от време, който предвид характера на услугите, предоставяни на дребно, би могъл да има значителни негативни последици за предприятието, което бъде заподозряно в нарушение.
С оглед изложените аргументи конкретното ни предложение за изменение на т. 21.5. от основното тяло на договора е следното:
„т. 21.5. В случай, че някоя от Страните извършва ИГТ, манипулиране на А номерата или друга форма на измама,
21.5.1. страната, имаща обективни причини да смята, че е извършено нарушение по т. 21.5 от този Договор, може да поиска среща с другата Страна с оглед започване на разследване в рамките на 12 часа от установяване на признаците, правещи вероятно наличието на нарушение, за които следва да предостави съответни доказателства.
21.5.2. Страните се задължават да си оказват взаимно пълно съдействие при извършване на разследването. Разследването следва да приключи в 14-дневен срок от провеждане на срещата по т. 21.5.1.
21.5.3. В случай, че в резултат на разследването се установи наличието на нарушение и то не бъде отстранено от нарушаващата Страна в 3-дневен срок, изправната Страна може да спре предоставянето на услугите.”

2.3. Считаме, че предвидената с Раздел ХХХІ от основното тяло на договора Преходна разпоредба следва да отпадне, доколкото не би могла да намери приложение. С определение1 от 07.07.2009 г. по административно дело № 6002/2009 г., образувано пред Върховния административен съд, е отхвърлено искането на БТК за спиране изпълнението на Решение № 237/17.03.2009 г. на КРС. Понастоящем то е действащо и подлежи на изпълнение, поради което текст, предвиждащ евентуални изменения за в случай, че спиране изпълнението му бъде постановено, е лишен от смисъл.

ІІІ. По Приложение № 1

3.1. Предвид аргументите, изложени в т. 1.2. по-горе, предлагаме отпадане или усъвършенстване на несъобразените с актуалната нормативна уредба дефиниции.

IV. По Приложение № 4

4.1. Приложение № 4, т. 2.1.7.3. от описанието на услугата Терминиране/генериране на трафик в/от мрежата на БТК, транзитиран от ОП и произхождащ от/ към номера на трето ОП урежда необходимостта ОП да представи на БТК заверено копие от договор между него и третото предприятие, за да се докаже съгласието на последното за обслужване на трафика от/към негови номера през определена точка на взаимно свързване между ОП и БТК. Считаме, че подобно изискване е напълно ненужно – достатъчно би било третото лице да заяви писмено съгласието си. Нещо повече – това изискване вменява задължение за ОП да разкрие съдържанието на договора си с третото предприятие, с което несъмнено би се стигнало до разкриване и на търговската тайна.
Ето защо предлагаме от посочения текст да отпадне последното изречение.

4.2. Считаме, че има нужда да се изясни смисълът на текста под номер 2.1.8.4. в Приложение № 4 към Типовото предложение. Не е ясно кои точно изисквания на Приложение № 5 трябва да не бъдат спазени, за да доведе това до невъзможност за обработване на повикванията от БТК. Още по-неясно е защо, при положение, че такива повиквания ще биват отхвърляни, т.е. услугата терминиране няма да бъде изобщо предоставяна, за тях се предвижда заплащане, при това на цена за терминиране на повиквания в единичен сегмент. Не е ясно и какво обуславя задължение за такова заплащане да възниква в случай, че повикванията достигнат определено количество, което, бидейки определено като процент от повикванията за съответен период, ще бъде и различно за различните предприятия. Не на последно място следва да се изтъкне, че подобно правило е предвидено единствено в полза на БТК, а не и на алтернативните предприятия. Всичко това несъмнено е в разрез с изискванията за разходоориентираност на цените и за равнопоставеност на предприятията, поради което считаме, че е най-удачно въпросното правило или да отпадне, или да се измени както следва:
„2.1.8.4. Повикванията, които не отговарят на изискванията на Приложение № 5 и поради това не могат да бъдат терминирани в мрежата на някоя от Страните, няма да бъдат приемани в нейната Мрежа.”

4.3. Имаме забележка по отношение на предвидените в т. 2.2.4.4. от Приложение № 4 правила за предоставяне на услугата „избор на оператор на абонаментна основа”. Описаните услуги, които ОП ще има възможност да предоставя на своите абонати за необосновано ограничени. В б. а) на посочения текст са изредени всички видове повиквания, за които услугата може да се предоставя, с изключение на международните, като се посочва, че те могат да се ползват от крайните потребители само „заедно”. Към момента такова ограничение не съществува в договорите за взаимно свързване между БТК и алтернативните предприятия, а не е предвидено и никъде в приложимите към случая законови и подзаконови нормативни актове. Ето защо считаме, че при описанието на възможните за предоставяне на крайните потребители услуги, следва да се посочи, че те могат да се предоставят поотделно или заедно, като ОП може да реши какви възможности за комбиниране услугите за различните видове повиквания да предостави на своите потребители, в зависимост от желанието и нуждите на последните. В случай, че това не бъде възприето, считаме, че отделно от останалите следва да може да се предоставя поне услугата „избор на оператор на абонаментна основа” за селищни повиквания. Отново следва да се подчертае обаче, че каквото и да било ограничаване на възможностите за предлагане на различни видове услуги на дребно, би било напълно необосновано и ненужно и би било в ущърб както на алтернативните предприятия и на развитието на конкуренцията, така и на интересите на крайните потребители. Във връзка с изложеното предлагаме следната редакция на т. 2.2.4.4.:
„2.2.4.4. Във връзка с услугата Избор на оператор на абонаментна основа, БТК осигурява на ОП възможност да предоставя на абонатите си следните опции:
а) да ползват услугата за осъществяване на селищни повиквания; и/или
б) да ползват услугата за осъществяване на междуселищни повиквания, определени от географски код за направление в съответствие с ННП и Наредбата по чл. 137 от ЗЕС; и/или
в) да ползват услугата за осъществяване на повиквания към наземни мобилни мрежи с национално покритие; и/или
г) да ползват услугата за осъществяване наповиквания към електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида "точка към много точки" с национално покритие, с определен национален код за достъп в съответствие с ННП и Наредбата по чл. 137 от ЗЕС; и/или
д) да ползват услугата за осъществяване на международни повиквания.”

V. По Приложение № 5

5.1. Имаме забележка по отношение на предвидената в т. 5.3.1., б. г) възможност номерата на БТК да бъдат с дължина от 5 до 9 цифри, включително NDC. Няма основания за това предприятие да не се прилагат общите нормативно установени правила за дължината на абонатните номера. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2, б. б) във връзка с чл. 10 от Наредба № 7 от 1 юли 2008 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена и Националния номерационен план, национално значимите номера, състоящи се от NDC и абонатен номер, трябва да бъдат 8-цифрени. Поради това предлагаме посочената б. г) да отпадне, а б. а) да се измени така:
„а) предприятието, предоставящо фиксирана телефонна услуга и БТК прилагат номерационен план с обща дължина на национално значимите номера от 8 цифри;”

VІ. По Приложение № 6

6.1. Считаме, че е необходимо изменение на т. 2 Типове взаимна свързаност. Аргументите ни са свързани с изложените в т. VIII. по-долу относно необходимостта от уеднаквяване на условията, включително тези за поемане на разходите. Конкретното ни предложение е следното:
„2. Типове взаимна свързаност
2.1. Страните могат да свържат и да поддържат свързани мрежата на БТК и мрежата на ОП използвайки Взаимна свързаност при БТК или Взаимна свързаност при ОП, съгласно този Договор.
2.2. В случай на Взаимна свързаност при БТК преносното оборудване на ОП е разположено в помещение на БТК. Точката на взаимно свързване (ТВС) е разположена в края на вътрешния кабел, предоставен от БТК и свързващ преносното оборудване на ОП към мрежата на БТК.
2.3. В случай на Взаимна свързаност при ОП преносното оборудване на БТК е разположено в помещение на ОП. Точката на взаимно свързване (ТВС) е разположена в края на вътрешния кабел, предоставен от ОП и свързващ преносното оборудване на БТК към мрежата на ОП.
2.4. В случаите по т. 2.2. и т. 2.3. по-горе линията за взаимно свързване се изгражда от една от страните или от трето лице, като това се определя по тяхно съгласие. В случай, че съгласие не бъде постигнато в 7-дневен срок от отправяне на запитване от една от страните, линията ще се изгражда от ОП в случаите по т. 2.2. и от БТК в случаите по т. 2.3 по-горе. При всички случаи разходите по изграждането и поддържането на линията за взаимно свързване се поделят по равно между предприятията.
2.5. Независимо от типа взаимна свързаност, техническите, експлоатационните и финансовите условия, свързани със съвместното ползване на съоръженията и помещенията и поддържането на свързаността, се договарят за всяка сграда според правилата, описани в Приложение № 9 (Условия за съвместно ползване на помещения и съоръжения).
2.6. Типовете взаимна свързаност са показани на фигура 2.5. по-долу.”

6.2. Не е изяснено съдържанието на понятието „кражба на трафик”. От текста на т. 12.3.3. в Приложение № 6 може да се направи заключение, че става дума за вид изкуствено генериране на трафик. Конкретният смисъл на това понятие обаче, а оттам и на свързаните с него задължения, е неясен, поради което предлагаме включването на съответна дефиниция в Приложение № 1, или отпадане на касаещите това понятие правила.

6.3. Освен посочените по-горе забележки по отношение на конкретни текстове от Приложение № 6, считаме, че е необходима и цялостна преработка на описаната в т. 5 от него твърде обемна и тромава процедура за прогнозиране на обема на трафика. Предлагаме процедурата за прогнозиране да се сведе до следните изисквания:
„5. Прогнозиране
5.1. Двете Страни разменят прогнози за Трафика и линиите, така че да отговарят на изискванията на Приложение № 5. Прогнозите се изготвят на шестмесечие и се разменят в края на юни и декември всяка година.
5.2. Прогнозите съдържат следната информация:
5.2.1. брой портове до порталните централи на другата страна;
5.2.2. нови точки на свързване на двете мрежи;
5.2.3. нови сигнални линии към CCS7 сигналните мрежи;
5.2.4. очакван период на въвеждане в експлоатация.
5.3. Информацията по т. 5.2. се използва единствено за планиране на капацитета за свързване на Мрежите.”

VІІ. По Приложение № 8

7.1. Предлагаме от т. 1 на Приложение № 8 да отпаднат предвидените цени за услугите „2048 кбит/с комутируем порт”, „точка на взаимно свързване” и месечен абонамент за услугата „2048 кбит/с линия за взаимно свързване”, като т. 1 придобие следния вид:
„1. Цена на БТК за предоставяне на услугата „2048 кбит/с линия за взаимно свързване”
1.1. За предоставяне на услугата на БТК „2048 кбит/с линия за взаимно свързване” до помещение на алтернативно предприятие се заплаща еднократна цена за всяка линия за взаимно свързване в размер на 360 лв.
1.2. Разходите по т. 1.1 от настоящото Приложение № 8 се поделят поравно между БТК и ОП.
1.3. Цените са без включен ДДС.”
Съображенията ни за горното предложение се основават на разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Наредба № 1 от 19 декември 2008 г. за условията и реда за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване (Наредбата за взаимно свързване), съгласно която разходите по изграждането и поддържането на физическата свързаност се поделят по равно между предприятията. При изграждането на взаимна свързаност и от БТК, и от алтернативното предприятие във всички случаи се правят разходи за предоставяне на точка за взаимно свързване и портове и тези разходи са еднакви по размер и за двете предприятия. Прилагането на посочената разпоредба би довело до необходимостта да извършват размяна на равностойни суми помежду си, което е лишено от икономическа и правна логика. Ето защо считаме за целесъобразно разходите за осигуряване на точка за взаимно свързване и портове да не се заплащат нито от ОП на БТК, нито от БТК на ОП.
Допълнителен аргумент в подкрепа на предлаганото изменение е фактът, че в определени случаи се налага отварянето на нови портове от страна на алтернативното предприятие, поради увеличен входящ трафик от мрежата на БТК. Доколкото сега действащите текстове на Типовото споразумение за взаимно свързване предвиждат поделяне на разходите единствено, когато портове се предоставят от БТК, а не и когато се предоставят от насрещната страна, се стига до ситуации, при които заради увеличен трафик от страна на БТК ОП прави разходи, за които не получава надлежно възстановяване съгласно изискванията на Наредбата за взаимно свързване, а същевременно е принудено да заплаща половината от аналогичните разходи на БТК.
Предложението за отпадане на месечния абонамент за услугата „2048 кбит/с линия за взаимно свързване” се базира на факта, че веднъж изградена, поддържането на подобна линия не изисква ежемесечни разходи, които да налагат заплащането на абонаментна такса. Подобни месечни суми към момента не се заплащат и от БТК в случаите, когато линията за взаимна свързаност се осигурява от страна на ОП. Считаме, че предложеното отпадане на предвидената в Проекта цена за месечен абонамент за „2048 кбит/с линия за взаимно свързване”, която при това е значително по-висока от тази за самото изграждане на линията и очевидно не е разходоориентирана, би довело до нужната реципрочност в отношенията между предприятията.

7.2. Считаме, че следва да отпаднат предвидените в т. 2.1. цени на ОП, тъй като Проектът представлява типово предложение от БТК, а не договор за взаимно свързване с конкретно предприятие. Това че предприятията са задължени да предоставят услугите на цени ненадвишаващи определен праг не означава, че те следва да се включат в този документ, което би довело и до ограничаване на възможността им да предоставят различни цени в рамките на наложените от КРС ограничения. Няма юридическа или практическа логика от подобно смесване на условията, предоставяни от БТК и другите оператори, особено предвид, че за тях не съществува задължение да изготвят и публикуват типови предложения.

7.3. Предлагаме да отпаднат предвидените в т. 8 на Приложение № 8 първоначални цени за активиране предоставянето на услугата „избор на оператор на абонаментна основа” за различните видове повиквания. Подобна цена до този момент не е била включвана в споразуменията за взаимно свързване. Считаме, че с въвеждането й на практика се цели компенсиране на изравняването на цените за генериране и терминиране на повиквания от/в мрежата на БТК, наложено в резултат на извършения от КРС анализ на пазарите на генериране на повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи и на терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи. Ако с решението на КРС цените за генериране са били понижени, то въвеждането на несъществуваща до момента начална такса за услугата избор на оператор, при която именно се осъществява генериране, отново води до косвено оскъпяване на услугата „генериране” и до голяма степен заличава благотворните за конкуренцията последици на Решение № 237/17.03.2009 г.
Друг аргумент в тази насока е несъответствието на предложената с Проекта цена с изискването за разходоориентираност на цените на историческия оператор, доколкото за активирането на възможността за предоставяне на услугата „избор на оператор на абонаментна основа” не са необходими никакви разходи от страна на БТК. Следва да се изтъкне и че предложената цена от 600 лева за всяка точка на взаимно свързване е в размер на 1/3 от максималната цена за откриване на такава точка, наложена с Решение № 237/17.03.2009 г. Ако предприятието желае да предоставя услугата „избор на оператор на абонаментна основа” на дребно, то ще трябва да избира дали да заплати по още 1/3 от цената за всяка от точките си на взаимно свързване, или да плаща по-големи суми за трафик, в случай че избере да активира услугата само за една от точките си на взаимно свързване. Следва да се изтъкне, че подобно оскъпяване на услугата – независимо дали чрез еднократна начална цена или повишени сметки за трафик, неминуемо ще се отрази и на крайната потребителска цена за услугата, ограничавайки конкурентоспособността на алтернативните предприятия, чиито пазарни позиции и без това са слаби.
Никаква обвързаност не съществува и между възможността за предоставяне на услугата и броя на номерата, за които ще се предоставя тя, както и за кои от услугите включени в услугата „избор на оператор на абонаментна основа” се предоставя тя, поради което считаме, че следва да отпаднат и текстовете, касаещи ползването на услугата „за пакет от 300 абоната”. При предложената разпоредба би могло да се приеме, и че за активиране на всяка следваща услуга от обхвата на услугата „избор на оператор на абонаментна основа”, следва допълнително заплащане на еднократна цена, което е несъвместимо и с направеното в т. 2.2.4.4. от Приложение № 4 групиране на услугите.
Предвид изложеното считаме, че т. 8 от Приложение № 8 трябва да се измени както следва:
„8. За услуги за трафик, необходим за предоставяне на услугата „избор на Оператор на абонаментна основа”, определена съгласно т. 2.2.4.4. от Приложение 4 се прилагат цените, посочени в т. 2.3 по-горе.”

VІІІ. По Приложение № 9 и Приложение № 9.2

8.1. Представеният текст на Условията за съвместно ползване на съоръжения и помещения съдържа множество неравнопоставени клаузи, едностранно формулирани изцяло в полза на БТК. Подобен подход не отговаря на принципа на равнопоставеност между предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и представлява проява на злоупотреба с господстващото положение от страна на БТК като оператор със значително въздействие на пазара на фиксираните гласови услуги. Ето защо е необходима промяна на множество от включените в Приложение № 9 клаузи, като или се предвидят реципрочни задължения, отговорности и неустойки в тежест на БТК, или неравнопоставените или нереципрочни задължения за ОП отпаднат. Проектът следва да се измени и с оглед нуждата от съобразяването му с действащата към момента нормативна уредба по отношение на правилата за поемане на разходите по осъществяване на взаимното свързване на мрежите и по-конкретно Наредбата за взаимно свързване.
Конкретните ни предложения в тази насока са следните:

8.1.1. Точка 3.2.2. се изменя както следва:
„3.2.2. Когато осигурява и инсталира свои съоръжения в помещенията за съвместно ползване ОП може да ги инсталира и свързва към съоръженията на БТК, само ако отговарят на условията, които се съдържат в Отговора за съвместно ползване и предварителни условия по т. 2.3.1 или сключеното допълнително споразумение и само ако те отговарят на съществените изисквания за съответствие, съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите.”

8.1.2. Точка 3.2.10. и т. 3.4.6 – т. 3.4.9 отпадат, доколкото в случая следва да са приложими общите гражданскоправни средства за защита на БТК, а не посочените в тези разпоредби изключителни права на компанията.

8.1.3. Понастоящем типовото предложение за взаимно свързване на БТК съдържа права и задължения на БТК, относими само за случаите, когато именно това предприятие предоставя съоръжения и помещения за съвместно ползване. Бихме искали да обърнем внимание върху факта, че са налице случаи, при които такова предоставяне на съоръжения и помещения се извършва от алтернативното предприятие – страна по договор за взаимно свързване с БТК. Доколкото обаче типовото предложение не съдържа задължения за плащания от страна на БТК в подобни случаи, на практика се стига до неравнопоставеност между страните, като във всички случаи, когато помещенията се предоставят от ОП БТК не заплаща нито първоначална цена, нито последващи месечни цени за обслужване на съоръжения и заплащане на електроенергия, а в същото време алтернативните предприятия са принудени да заплащат всички разходи за предоставяне на съвместно ползване от БТК, включително месечните разходи за поддръжка. Наред с това, Проектът в т. 3.2.2. от Приложение № 9 предвижда задължение за Оторизираното предприятие (ОП) да осигури и монтира за своя сметка съоръженията, необходими за осъществяване на взаимното свързване в помещенията за съвместно ползване. Това означава, че на практика във всички случаи на съвместно ползване на съоръжения и помещение за целите на взаимно свързване алтернативният оператор ще трябва сам да осигури и монтира нужните съоръжения и да заплаща всички разходи, свързани с тяхното функциониране и поддържане, независимо кое от предприятията предоставя за съвместно ползване съоръженията и помещенията. Смятаме, че всичко това влиза в грубо противоречие както с принципа за равнопоставеност, така и с изричното изискване на чл. 5, ал. 5 от Наредбата за взаимно свързване, че разходите по изграждането и поддържането на физическата свързаност се поделят по равно между предприятията.
Предвид всичко изложено считаме за необходимо т. 4 от Приложение № 9 да се измени както следва:
„4. Цени и начин на плащане
4.1. Страната, която е извършила разходи по осигуряване или инсталиране в помещенията за съвместно ползване на съоръжения, необходими за осъществяване на взаимната свързаност на Мрежите, има право на възстановяване на 50% от тези разходи от насрещната Страна.
4.2. Страната, която е извършила разходи, необходими с оглед предоставянето на съоръжения и помещения за съвместно ползване и тяхното поддържане, включително амортизационните разходи за помещения и съоръжения, разходи, свързани с ползването на помещението, вкл. за климатизация, охрана, администриране и поддържане на помещенията за съвместно ползване, има право на възстановяване на 50% от тези разходи от насрещната Страна.
4.3. Възстановяването на разходите се извършва в срок до 15 дни от получаване на фактура от направилата разноските Страна.
4.4. При определяне на размера на сумата за възстановяване, се вземат предвид:
4.4.1. за БТК – разходоориентираните цени, посочени в Приложение № 9.2;
4.4.2 за ОП – реално извършените разходи, като при поискване от страна на БТК ОП предоставя документи, удостоверяващи извършването им.”

8.1.4. Предлагаме отразяване в т. 5.2.1. на предвидените за БТК в т. 5.1.3. ограничения на отговорността, които с оглед спазване на принципа за равнопоставеност следва да се отнасят и за двете страни по договора, както следва:
„5.2.1. ОП отговаря за причинените от него на БТК вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията по тези Условия и сключеното допълнително споразумение или са резултат на каквото и да било действие или бездействие на ОП във връзка със съвместното ползване, като отговорността ще бъде ограничена само до загуба или щета, причинена в резултат на умисъл, груба небрежност или непредпазливост от страна на ОП и ще бъдат съгласно ограниченията на отговорността в чл. 19 от Договора.”

8.2. В случай, че предложението ни по т. 8.1. по-горе за поделяне на разходите по равно между предприятията не бъде възприето, предлагаме в Приложение № 9.2. да се създаде нова т. 4 със следното съдържание:
„4. Цените по настоящото Приложение се прилагат реципрочно от ОП в случай, че нужното за целите взаимното свързване съвместно ползване на съоръжения и помещения се предоставя от него. В този случай аналогично ще се прилагат правилата относно правата и задълженията на страните, посочени в т. 3 на Приложение № 9.”

Като се надяваме направените предложения да бъдат взети предвид в рамките на процедурата по обществено обсъждане и при упражняване на правомощията на КРС по чл. 167, ал. 7 от ЗЕС, оставаме

С уважение:

Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Писмо № 02/13.01.2010 г.

2010-06-30T08:05:14Z

Относно: Обществени консултации по въпроса необходимо ли е изменение в Общите условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули и Общите условия за ползването на подземната канална мрежа на “Българска телекомуникационна компания” АД

До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6

Копие
Г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС

Г-жа Анета Иванова
Член, КРС

Г-жа Десислава Преображенска
Член, КРС

Г-жа Вяра Минчева
Член, КРС

Г-н Петър Рендов
Член, КРС

Г-н Тодор Костурски
Член, КРС

Г-н Свилен Попов
Член, КРС

Г-н Радослав Илиевски
Член, КРС

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

Във връзка с процедурата по обществено обсъждане, инициирана от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) по повод необходимостта от изменение на Общите условия за ползването на подземната каналната мрежа и Общите условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули (общо наричани Общите условия) на “Българска телекомуникационна компания” АД (БТК), категорично считаме, че е необходимо изменение на Общите условия, доколкото същите налагат нелоялни и неконкурентни условия за достъп до инфраструктурата на БТК и същевременно въвеждат цени, които са неоснователно завишени и определени при прилагането на неясни и необективни критерии. Конкретните ни съображения са следните:

I. По Общите условия за ползването на подземната канална мрежа на БТК (ОУКМ)

1. Т.т. 3.2.1 и 3.2.2. от ОУКМ следва да отпаднат, тъй като предвиждат, че всички кабели трябва да бъдат изтеглени в защитни тръби, положени по цялата дължина на трасето, а прекъсване на защитна тръба се допуска само в кабелните шахти. Изключение от горното правило е допуснато по отношение на защитени с полиетиленова обвивка коаксиални и симетрични кабели. Това означава, че оптичните кабели следва задължително да бъдат полагани в защитна тръба. Това условие не само, че е нереално и практически неприложимо, но е излишно и цели създаване на допълнителни разходи за операторите. Едни и същи участъци на голяма част от каналната мрежа на БТК се ползва от четири или пет предприятия или отделни участъци са повредени по такъв начин, че последващо преминаване на защитна тръба с диаметър 32 мм. или 40 мм., каквито са размерите на защитните тръби е невъзможно.

Следва да се има предвид, че изискване за задължително наличие на защитни тръби за оптичните кабели не съществува и в Наредба № 17 от 03.06.2005 г. за правилата за изграждане на кабелни далекосъобщителни мрежи и съоръженията към тях (обн. в ДВ бр. 53 от 2005 г.)(Наредба № 17), поради което считаме, че наличието на допълнителни утежняващи работата на предприятията условия в ОУКМ е излишно и има за резултат не само създаването на несправедливи условия, но и ограничаване на пазарите и на конкуренцията във вреда на потребителите.

Известно е, че в не малко случаи самата БТК е изтеглила своите кабели, без да ги е поставила в защитна тръба, но въпреки това изисква това от останалите ползватели на подземната инфраструктура. За да се доведе до край принципа на равнопоставеност и стимулиране на конкуренцията, всички ползватели, включително и БТК, трябва да спазват едни и същи условия за използване на каналната мрежа.

2. Според т.3.2.5., буква “i” от ОУКМ полагането в една канална тръба на повече от една защитна тръба или кабел, принадлежащи на различни оператори, се допуска при условие, че полагането на тръбите/кабелите се извършва едновременно. Подобно условие противоречи на логиката на развитие на кабелните мрежи на предприятията, тъй като различните предприятия реализират кабелните си трасета по различно време, в зависимост от собствените си бизнес планове. Независимо от факта, че тази разпоредба е в противоречие със заложените по-долу в букви „ii” и “iii” процедури по изтегляне на нов кабел/тръба от друг оператор в канална тръба от мрежата на БТК, която вече е заета, подобно изискване има за цел единствено предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията.

3. Т. 3.3.3. от ОУКМ изисква представяне на разрешение за строеж и съгласуване с БТК при изграждане на шкафове за активните устройства, предназначени за усилване на сигнала, пренасян с кабелната мрежа с мрежово захранване противоречи на всякаква техническа логика. Според първото изречение на посочената разпоредба шкафовете на оператора, в които се монтират активните устройства се разполагат извън подземната канална мрежа на БТК, т.е. те се разполагат извън стопанисвана от нея територия и следователно БТК няма право да регламентира начина, по който се изграждат и разполагат тези шкафове, налагайки условие за съгласуване и представяне на разрешение за строеж за тях. Такова условие е извън компетенциите на самата БТК, която като предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги няма функции на контролен орган по изпълнение на нормативните разпоредби за строителство на кабелни мрежи, поради което следва да отпадне.

4. Ограничаваща и неясна е и т.3.5. от ОУКМ, в частност възможността за БТК да отказва достъп до конкретно трасе поради липса на техническа и физическа възможност, тъй като е нужно да съществува достатъчно свободен капацитет за краткосрочни (до 12 месеца) инвестиционни проекти за мрежата на БТК - т.3.5.2. Така формулираният текст дава неограничени възможности на БТК за отказ само на това основание на достъп до подземната канална мрежа по отношение на оператора. Никъде не е предвидено задължение на БТК да информира или да публикува информация за своите инвестиционни проекти, нито пък те подлежат на контрол. Бланкетното позоваване на основанието по т.3.5.2. крие риск от злоупотреби и означава, че на оператора притежаващ цялата далекосъобщителна инфраструктура, се предоставя абсолютното предимство едностранно да решава развитието на мрежите на останалите предприятия на основание, което само по себе си не подлежи на контрол. Така т.3.5.2. следва да отпадне или да се въведат по-ясни критерии при дефиниране на това изискване, за да се позволи прозрачност и обективност при прилагането на този критерий.

5. В същия раздел в т.3.6. при определяне на негодността на ползването на незаети тръби се използва понятието “деформация”, за което липсва дефиниция, както и критерии, въз основа на които да се определя наличието й. Ако не бъде въведено уточнение на тази разпоредба, БТК може неоснователно да отказва или забавя предоставянето на достъп до каналната мрежа. Следва да бъде добавено и задължение на БТК да извърши възстановяване на деформираната канална мрежа. В противен случай, на определени места (а те не са малко на територията на град София), няма да има нито към днешна дата нито в краткосрочен план свободен капацитет от канални тръби, които могат да бъдат ползвани от други оператори.

6. В т.3.7 е въведено задължение на предприятията за реорганизация на положените кабели, без да са ясно изразени критериите за съответствие с Наредба №17 и кои норми от нея следва да бъдат отчитани като неспазени, за да се влезе в тази процедура, поради което е необходима конкретизация.

7. В т.3.8.1., буква „ii” по отношение на документите, които следва да бъдат предоставени на оператора, отбелязваме, че трябва да има яснота по повод необходимите документи предварително, с оглед на яснота и прозрачност на процедурата.

8. Т. 3.8.3 от ОУКМ изисква iv) провеждане на инструктаж по БХТПБ на представители на оператора за работа в каналната мрежа Считаме, че същият следва да бъде първоначален и периодичен по отношение на служителите на оператора, осъществяващи достъпа до подземната канална мрежа, а не “ad hoc” при всеки случай на извършване на ремонтни и монтажни дейности. В текста на ОУКМ никъде не са посочени условията, при които се извършва инструктажа и неговата периодичност, което следва да се добави. Относно подточка “v”, касаеща констативния протокол, следва да бъде прецизирано, че такъв протокол се подписва само в случай на наличие на представител на БТК на място, при самото осъществяване на достъпа. Практиката към настоящия момент показва, че поради липсата на достатъчно свободен човешки ресурс и поради немалкият брой оператори, работещи на територията на по-големите градове, БТК не може да осигури, в по-голямата част от случаите, свой представител при осъществяване на достъп до каналната мрежа. От друга страна, задължителното наличие на представител на БТК при осъществяване на достъп, особено в случаите на неотложни аварийни ремонти, извършвани от страна на оператора утежнява и забавя значително процедурата на достъп, което от своя страна води до забава в срока за отстраняване на повредата, съответно до влошаване на качеството на услугата, предлагана от оператора. Поради това процедурата по осигуряване на достъп следва да бъде опростена максимално както по отношение на документооборот, така и по отношение на срокове и ресурси за изпълнение, като се предвиди и възможността за осигуряване на достъп без присъствието на представител на БТК.

9. В т.4.3 е посочен твърде дълъг срок за предоставяне на писмен отговор от страна на БТК по подадено заявление за предоставяне на достъп. Обръщаме внимание, че обработката на заявление не следва да отнеме такъв технологичен период на БТК (30 дни).

10. В т.4.3.1. е посочено изискване на изготвяне на работен проект на база на документи, които считаме за крайно общо и неизчерпателно посочени, дори понятието “схема” не съответства на определение в нормативен акт. Обръщаме внимание и на липсата на реципрочност със задължението на предприятията да предоставят карти (т.4.4.), по които ще полага защитна тръба/кабел, а задължение на БТК е да предостави схема.

11. Т.4.3.1., буква „iv” от ОУКМ определя, че когато БТК установи, че за заявена услуга е налице техническа и физическа възможност за предоставяне, следва да посочи максималния срок за полагане на кабелите на предприятието, който е 2 месеца от датата на съгласуване на работния проект от страна на БТК за съответното трасе. Така посоченият двумесечен срок за полагане на кабелите на предприятието по съгласуваното трасе в някои случаи е недостатъчен за извършване на технологична и ресурсна организация от страна предприятието. Взимайки предвид и тежкия характер на санкцията при неспазването на срока (прекратяване на процедурата по предоставяне на конкретната услуга съглaсно буква „v” на същата точка), подобен срок е способ за лесно елиминиране на алтернативните оператори, без да се отчитат обективни фактори като дължината на трасетата, които ще бъдат изграждани, както и характерните им особености, което също е от значение за срока за изграждането им.

12. Според т. 4.4. от ОУКМ в срок до 10 работни дни от отговора по т. 4.3.1. предприятието представя работен проект за съгласуване, който касае съответното трасе от подземната канална мрежа, а непредоставянето на работен проект в определения за това срок се счита за отказ от направеното заявление. Срокът за изготвяне на работен проект за съгласуване е крайно недостатъчен и има за цел необосновано да притиска предприятията, а не да създаде една нормална работеща процедура. Съгласно действащите преди влизането на ОУКМ в сила правила за работа в БТК, срокът за представянето за съгласуване на работни проекти бе 30 дни от получаване на съгласувателното писмо. Не виждаме причина този срок да бъде драстично намален с цели три пъти, без да има рационално обяснение и необходимост за това от страна на БТК. Десетдневният срок е крайно недостатъчен за изготвяне на работен проект дори за предприятията, разполагащи със собствени проектантски отдели, а следва да вземем предвид, че по-голямата част от предприятията ползват за тази дейност подизпълнителски фирми.

13. С т.4.6. от ОУКМ е поставено едно неизпълнимо условие и генерална пречка пред бъдещото развитие на мрежите на всички предприятия, ползващи каналната мрежа. Изискването на разрешение за строеж е извън компетенциите на БТК, която като предприятие няма функции на контролен орган по изпълнение на нормативите за строителство на кабелни мрежи. Съображенията в тази насока са следните:
- БТК не е орган, осъществяващ контрол върху строителството, в т.ч. на подземната инфраструктура, съгласно действащото законодателство и осъществяването на едно такова правомощие от нейна страна води до автоматична неравнопоставеност между нея и всяко едно предприятие, ползващо каналната мрежа;
- Посоченият от БТК срок от два месеца за извършване на строителни работи по съгласуваното трасе не може да обхване процедурата по получаване на разрешение за строеж, инициирана от което и да е от предприятията, ползващи каналната мрежа. Различните общини в България работят по различни правила и в различни срокове, независимо от разпоредбите на ЗУТ в областта, касаеща издаването на разрешения за строеж и за ползване на кабелни мрежи;
- Предприятията, които тепърва започват съгласувателни процедури с БТК за получаване на нови трасета за полагане на тръби или кабели се поставят изначално в неравностойно положение с онези предприятия, които вече са положили своите тръби или кабели в каналната мрежа и на които такова разрешение за строеж не е било изисквано от БТК при извършването на строителните работи по изтеглянето на тръбата или кабела по съгласуваното трасе.

14. В т.4.8. е въведено ново понятие – “конфигурация”, като липсва яснота какво се има предвид под това понятие и какъв ще е всъщност резултата от промяната на дължината на трасетата и съответно на твърдяната промяна в каналната мрежа.

15. Според т. 5.2.1., буква „iii” операторът трябва да поиска най-малко два дни предварително присъствието на представител на БТК за контрол върху работата му в подземната канална мрежа, чрез подаване на Заявление за достъп - Приложение 2 към ОУКМ. Считаме, че процедурата по извършване на ремонтни и аварийни дейности от страна на оператор по никакъв начин не би могла да бъде отнесена към общия ред на обработка на заявленията за достъп до каналната мрежа и посоченият двудневен срок е изключително дълъг и неприемлив за действие в ситуацията на настъпила авария по мрежата. Следва да бъде създаден специален регламент за достъп на оператора до каналната мрежа при извършването на ремонтни и аварийни дейности, който следва да бъде детайлно разписан като правила и срокове в ОУКМ. Този регламент е специален и не може по никакъв начин да бъде отнасян към общите процедури за достъп до каналната мрежа, посочени в текста на ОУКМ. Използвайки същите аргументи считаме, че текстът на буква „i” от т. 5.2.1 – “при всяко отваряне на капак на шахта за дадена конкретна цел присъства представител на БТК” е изцяло неприемлив и неприложим в ситуация на ремонтни и аварийни дейности, и следва също да отпадне при изработването на специалния регламент за достъп в такива ситуации.

16. В т. 5.2.6. е налице задължение на оператора, а именно да приведе своята далекосъобщителна мрежа в съответствие на действащата нормативна уредба. Това задължение на оператора произтича от закона, тъй като операторът, съгласно действащата нормативна база, е предприятие, което предоставя електронни съобщителни мрежи и услуги, не считаме че е налице необходимост да бъде посочено такова в настоящите ОУКМ, още повече, като право на БТК да бъде коректив на това задължение.

17. В т. 5.2.8 е налице още едно общо понятие, което е неприемливо, а именно: задължението на оператора да не възпрепятства и/или затруднява служителите на БТК или трети лица, ползващи каналната мрежа. Съществува необходимост от ясна дефиниция на ползваните понятия „възпрепятстване” и „затрудняване”, както общо, така и поотделно, в противен случай се създава възможност за тълкуване на тези понятия не в полза на операторите, а приоритетно в услуга на БТК.

18. В т.5.2.11., буква „ii” се реферира към Правилник за работа с въздушни и кабелни линии и мрежи, неговото спазване е задължение на операторите и техните служители. Не е изяснен въпроса кой издава този Правилник и кое поражда необходимост от обвързване на операторите с неговото спазване.

19. В т. 5.2.18. се въвежда отговорност на оператора за вреди, които са претърпени от трети лица и БТК. По никакъв начин не е посочена процедурата, която ще регламентира установяването на тези прекъсвания, влошаване на качеството, както и вината на оператора, връзката между вредите и оператора.

20. В т. 5.2.23. е формулирано задължение на оператора за предоставяне на картов материал и др. Формата за предоставяне на тази информация е декларативна. Считаме, че първо БТК трябва да предостави карти на своята собствена канална мрежа, която да бъде ползвана като основа за представяне на информацията, с което предприятията разполагат.

21. В т. 5.3.2. е налице задължение за оператора да предоставя информация за техническата спецификация на кабелите и местоположението им. Такава информация се предоставя от всеки един оператор в хода на действие на договора с БТК. Това право на БТК създава отново задължение за оператора да предоставя информация, която е по принцип задължение на наемодателя или предоставящия ползване на съоръжението.

22. Според т. 5.3.5. от ОУКМ БТК има правото временно да преустанови предоставянето на ползване на подземната канална мрежа и да извади кабелите на оператора при нарушаване на индивидуалния договор или нарушаване на ОУКМ от оператора или при несъответствие с действащите нормативни актове. Така направената формулировка дава неограничени възможности на БТК да преустанови едностранно предоставянето за ползване на подземната канална мрежа за определен оператор в определени ситуации, което крие риск от злоупотреба.

Не може да се постави знак на равенство между правните последици при неизпълнение на основни задължения на оператора съгласно индивидуалния договор и ОУКМ и неизпълнение на някое от вторичните условия, чието евентуално неизпълнение не оказва съществено влияние върху общата рамка на договора и върху основните права и задължения на страните по тях. Не може да се счита, че до един и същи неблагоприятен резултат по отношение на БТК води неизпълнението на задължението за плащане за ползване на услуга и неизпълнението на задължението за поддържане на актуална карта на собствената кабелна далекосъобщителна мрежа на оператора. Точно обратното, в ОУКМ е предвиден един и същи правен резултат при неизпълнение на което и да е от тези задължения – едностранно преустановяване на предоставянето за ползване на подземната канална мрежа, което би увредило не само интересите на операторите, но и на крайните потребители – последните ще бъдат лишени от услугите, за които плащат.

23. Т.т. 5.3.6. и т. 5.3.7. от ОУКМ регламентират правото на БТК да задържа активи на оператори, разположени в каналната й мрежа, както и правото й да изисква банкова гаранция при определени условия. Подобни текстове позволяват на БТК да създава финансови трудности на операторите, които са несъразмерно тежки с оглед на евентуалния негативен ефект за БТК, който биха имали посочените неизпълнения от страна на операторите, включително закъснение в плащането на един месечен абонамент или поради забава в плащането на суми дължими по други договори между БТК и оператора. Целта на ОУКМ е да регламентират реда и условията за ползване на каналната мрежа на БТК, а не да способстват да се събират задължения, произтичащи от несвързани с това договори.

24. Т.5.3.8. от ОУКМ позволява на БТК при забава в плащането на дължими суми да прекъсне кабелите на оператора и да прекрати договора след 15 дни от датата на временното прекратяване и да извади кабелите на оператора. Подобна санкция за неизпълнение от страна на оператора на задължението по договора за плащане на цена е прекомерна и не съответства на тежестта на неизпълнението на договорното задължение от страна на оператора. Липсва и конкретизация за кои плащания може да бъде прилагана посочената санкция.

25. Разпоредбата на т. 5.3.10. от ОУКМ съдържа опция за операторите да поискат от БТК извършване на ремонт на деформирани канални тръби, но при наличие на техническа и физическа възможност за извършване на ремонтните работи от страна на БТК. Никъде в текста на ОУКМ не е вменено задължение на БТК да поддържа подземната си канална мрежа и да разширява нейния капацитет, в това число чрез ремонт на деформирани заети или незаети канални тръби, през които не може да бъде прокаран нов кабел или защитна тръба. Единственият текст, който регламентира такава опция позволява на БТК отново да злоупотребява чрез неясни понятия и невъзможност да бъдат преценени липсата или наличието на физическа или техническа възможност за извършването на ремонтните работи. Нещо повече, дори няма срок за извършването на ремонтните работи от страна на БТК, а още по-малко санкция при неизпълнение.

26. Съгласно т. 5.4.6. уведомлението от БТК до операторите за запланувани ремонти, превантивни дейности и реконструкции се отправя не по малко от 48 часа преди извършването им, като се посочва евентуалната продължителност на извършваната дейност. Считаме, че сроковете за предварително уведомление на оператора от БТК, особено в случаите на извършване на заплануван ремонт и реконструкции на каналната мрежа, следва да бъдат увеличени, тъй като извършването на тези дейности е предварително известно на БТК и е резултат на продължителна техническа и ресурсна подготовка. Определеният в ОУКМ 48-часов срок е крайно недостатъчен за подготовка на оператора, ако например се извършва преместване на канално трасе, съчетано с прекъсване на кабелите, разположени се в него.

27. Срокът по т. 5.4.10. за отговор от страна на БТК по жалби, сигнали и предложения следва да бъде съществено намален, особено когато жалбите и сигналите са свързани с възможността за предоставяне на услуги и с тяхното качеството от страна на предприятието.

28. Раздел 6 от ОУКМ се нуждае от принципна промяна. Цените на отделните услуги, извършвани от БТК, във връзка с използването на подземната канална мрежа, приложени към ОУКМ, са икономически неоправдани и се намират се в противоречие с основните принципи както на действалия по време на тяхното приемане Закон за далекосъобщенията (отм.), така и на новия Закон за електронните съобщения (ЗЕС).

Посочените в ОУКМ принципи на ценообразуване явно нарушават принципа на равнопоставеност на операторите, като налагат различни цени за ползване на положен кабел в зависимост от това:
дали кабелът на даден оператор преминава самостоятелно през определена тръба или през същата тръба преминава и друг кабел на същия оператор;
дали кабелът на даден оператор преминава самостоятелно през определена тръба или през същата тръба преминава кабел и на друг оператор.

Разходориентираността на цените не е отнесена към стойността на актива, който се предоставя за ползване, а е свързана с броя на ползвателите на този актив, което твърдим е принципно погрешно. Разходите които БТК прави за изграждане и поддръжка могат да бъдат относими към линеен метър инфраструктура или линеен метър тръба заедно с прилежащите и детайли – шахти, отклонения и др. Броят на ползвателите не би могъл да има отношение към цената, а само към техническите допуски на тази инфраструктура.

Категорично считаме, че не трябва да се заплаща и такса за присъствие на служител на БТК при осъществяване на достъп до мрежата. Фактът, че БТК си установява такова право и съответно задължение за оператора, логично води до извода, че БТК е този, който трябва да си поеме и разходите.

29. Т.7.2.2. във връзка с т. 8.2. от ОУКМ предвижда, че при прекратяване на договора с писмено предизвестие от оператора, той „… заплаща на БТК компенсация за прекратяването, когато това прекратяване е настъпило преди края на минималния срок на услугата (както е определен в Раздел 8 по долу) в размер равен на пълната цена на услугата от датата на изтичане на срока на уведомлението до края на минималния срок на услугата.” Считаме за изключително ненужно, неоправдано и необосновано да бъде заплащано обезщетение за това, че операторите осъществят своето право да прекратят своите договори с БТК. Оказва се, че веднъж сключен договорът с БТК й носи приходи, независимо дали операторите са го прекратили и дали използват каналната мрежа.

Цената, която се заплаща от операторите, по силата на тези ОУКМ, е за ползване на каналната мрежа, следователно при прекратяване на договора няма основание подобна цена да бъда заплащана. При условие, че е налице задължителен срок за операторите да освободят тръбите след прекратяване на договора и санкция при неспазването му, БТК си е създала още една възможност - да продължи да събира цената за ползване на освободените тръби.

На следващо място, уговореното обезщетение създава неравнопоставеност, защото за оператора, ползващ мрежата на БТК, не е предвидена реципрочна неустойка.

30. Т. 9.3. от ОУКМ дава неограничени възможности на БТК да прекрати едностранно договора за предоставянето за ползване на подземната канална мрежа за определен оператор в определени ситуации. Категорично не може да се постави знак на равенство по отношение на силата на правните последици между неизпълнението на основни задължения на оператора, съгласно договора и ОУКМ и неизпълнение на някое от вторичните условия, чието евентуално неизпълнение не оказва съществено влияние върху общата рамка на договора и върху основните права и задължения на страните по тях, поради което клаузата следва да се коригира.

II. По Общите условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули (ОУПСК)

1. В Раздел Ограничения в т.2.4. следва да отпаднат думите „капацитет или ограничен ресурс”. Последните нямат пряко отношение към предмета на тези ОУПСК и услугите по съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули, които те регламентират и не е свързано с целите на ползване на помещенията, съоръженията и кулите от страна на предприятията. Подобно смесване на проблемите създава опасност от неоправдани спорове между предприятията и БТК в случаите на изцяло или частично прехвърляне на разрешения за ползване на ограничен ресурс, както и в случаите на предоставяне на електронни съобщения под формата на MVNO.

2. В Раздел Ограничения т.2.6. следва да отпадне или да бъде основно редактирана. В настоящия й вид ограничава правата на предприятията да защитават законните си интереси, тъй като самото повдигате на спор с БТК от тяхна страна води до потенциален риск за тях да им бъде преустановена услугата по съвместното ползване до решаване на спора по същество от компетентния орган или институция.

3. В т. 4.2 и т.4.9 в Процедурата по заявяване и условия и срокове за предоставяне на услуги по съвместно ползване е въведена преклузивност на сроковете, касаещи изпълнение на действия от страна на предприятията. Макар и регламентирани чрез общи условия това са чисто търговски отношения между равнопоставени търговски субекти и в този смисъл противоречи на установените търговски практики.Често пъти предприятията са в невъзможност да ги спазят поради преюдициални обстоятелства, зависещи от други органи и/или институции. Следва да се предвиди възможност за възобновяемост на тези срокове с цел икономия на време и средства.

4. В Раздел 4 - Процедура по заявяване и условия и срокове за предоставяне на услуги по съвместно ползване следва изцяло да бъдат променени и съществено оптимизирани визираните там срокове. В настоящия момент сумата на всички регламентирани срокове за разглеждане на заявлението, проучването, респ. изпращането на покана за оглед, изготвянето на проекта, одобрението от страна на БТК, евентуалната необходимост от коригиране и подписване на договор в края на процедурата отнема срок от максимум 120 работни дни. Това прави около 6 месеца. Като вземем предвид времето необходимо за съгласуването на проектите и издаването на необходимите разрешения по ЗУТ, времето за физическото изграждане и процедурите по въвеждане в експлоатация на съоръженията, общото необходимо време за пускането например на една антена, разположена на кула на БТК или на мачта, монтирана на покрив на сграда на БТК е повече от една година и половина. В условията на динамика на бизнеса в момента такива срокове са твърде архаични и директно пречат на конкретни пазарни инициативи, правейки ги невъзможни или в най-добрия случай закъснели и неадекватни на пазарната ситуация. Още повече, че в т.4.5.1. липсва посочен какъвто и да е срок за изпращане на покана от страна на БТК за среща, а всички следващи действия в процедурата и съответните им срокове зависят от това.

5. В т.5.1.1. последният булет следва да отпадне тъй като създава възможност за шиканиране от страна на БТК с цел забавяне на процедурата. Като алтернатива може да се предложи да бъдат изчерпателно разписани всички документи и доказателства, които БТК може да поиска, за да имат предприятията ясни очаквания и предвидимост на своите действия.

6. Следва да отпадне последното изречение на т.5.2. Същото е в противоречие с ЗУТ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него. За всеки обект се назначава строителен надзор, осъществяван от съответната надзорна организация, която стриктно следи за изпълнението на строително-монтажните работи в съответствие с утвърдения проект. Даването на възможност на представители на БТК да следят за сроковете и качеството на работата и да издават предписания, при това задължителни за инвеститора и изпълнителя е грубо изземване на правомощия от организациите, които по закон имат тези правомощия, а именно-организациите по осъществяването на надзора на строителството. БТК не е и не би могла да бъде надзорник и поради факта, че е участник в комисията по приемане на обекта /в качеството на собственик на местата/съоръженията, на които е разположен обекта/ и съществува конфликт на интереси. В правомощията на надзорната организация е възможността за даване на задължителни предписания, както и в правомощията на компетентните за това органи за съответния етап от процедурата по приемането на всеки обект.

7. Съгласно т.5.5 след издаване на разрешението за въвеждане в експлоатация е задължително да се проведе тест за електромагнитна съвместимост с останалите съоръжения на обекта. Този текст се нуждае от промяна поради следните причини:
- За да се издаде разрешение за въвеждане в експлоатация е необходимо обектът да е изпълнен в пълно съответствие с утвърдения работен проект. Видно от т.4.5.3. той се одобрява и от страна на БТК. Разположението и азимута на антените също са подробно описани в проекта, респ. одобрени от БТК. Всяко последващо изменение ще бъде в отклонение на одобрения работен проект за който е издадено разрешението за строеж и разрешението за въвеждане в експлоатация. Промяната следва да става само след изменение на проекта или екзекутив. Всичко това води до огромни загуби на време и средства за предприятието, които не се споделят с БТК, въпреки тяхното съгласуване по т.4.5.3. и съществуващото в момента право на БТК да дава задължителни предписания.
- На второ място следва да се отбележи и факта, че преди свикването на приемателната комисия за подписването на Акт 16 се извършват необходимите замервания по Наредба № 9 за пределнодопустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти /обн. ДВ бр.35 от 1991г.//Наредба № 9/. Не е необходимо да се чака издаването на разрешението за въвеждане в експлоатация, за да се направят измерванията за електромагнитна съвместимост с останалите съоръжения на обекта. В тази връзка предлагаме теста за електромагнитна съвместимост да се извършва най-късно едновременно със замерванията по Наредба № 9 или при провеждането на задължителните 72-часови проби на съоръжението.

8. Т. 6.2.14. от Раздел Права и задължения на страните следва да се промени основно. В настоящата редакция предприятието се задължава да не изменя, преинсталира, деинсталира и подменя своите съоръжения, без предварителното писмено съгласие на БТК. Този текст създава сериозни затруднения на предприятията във връзка с осигуряване на нормалното функциониране на мрежите им. Например за подмяната на повредено съоръжение се изисква писмено съгласие от БТК, което може да отнеме няколко дни, през което време потребителите остават без услуги. Не е възможно да бъдат спазени и сроковете за възобновяване на услугите, съгласно общите условия за взаимоотношенията с крайните потребители на предприятията. След като оперират в рамките на издаденото им разрешение за ползване и са в рамките на зададените по проект параметри предприятията са в правото си свободно да оптимизират и менажират съоръженията, като част от собствената им мрежа.

9. Срокът по т. 6.3.10. за отговор от страна на БТК по жалби, сигнали и предложения следва да бъде съществено намален, особено когато жалбите и сигналите са свързани с възможността за предоставяне на услуги и с тяхното качеството от страна на предприятието.

10. Налице е колизия на разпоредбите на т.6.4.9. и т.7.5. – не е възможно при срок за плащане на периодичните месечни задължения да се спази срокът на предизвестие от 15 дни по т.6.4.9. и едновременно с това услугата да се спре на първо число на следващия месец.

11. Налице е дисбаланс по отношение на отговорността на БТК и предприятието. В т.8.2.2. са визирани случаи на прекратяване на съвместното ползване /в някои от тях и не виновно/, при които предприятието е длъжно да заплати цената на услугата по съвместно ползване до края на минималния срок. В аналогичния случай на прекратяване по т.12.4. – от страна на предприятието при неизпълнение от страна на БТК, липсва такова задължение. Или следва да отпадне задължението на предприятието по т.8.2.2. за плащане на цената на услугата до края на минималния срок, или да се въведе подобна отговорност и за БТК в хипотезата на т.12.4.

12. Предлагаме т. 9 „Достъп до помещения, съоръжения и кули” да бъде оптимизирана, с оглед своевременно осигуряване на достъп до съоръженията на предприятията, разположени при БТК. Следва да се отбележи, че ни би следвало БТК да одобрява списъка със служители на предприятието, които имат достъп до съоръжения на същото, разположени при БТК, като и следва да бъде изработена по-оперативна процедура, особено при извънредни случаи с изрично посочване на контактните точки на БТК.

13. В приложение 2.1., т.2.1 предвижда заплащане за височина на антена, като се изисква заплащане за всяка антена. Считаме, че следва да се уреди хипотезата, при която на един страничен холдер са разположени две антени и заплащането в този случай да е като за една антена или с минимално оскъпяване, тъй като разходите за БТК на са по - високи, отколкото ако е поставена една антена.

14. Считаме, че категоризирането на обектите на БТК, от страна на самото дружество, по критерии определени едностранно от същото, не би следвало да има значение за цената, която се заплаща при тяхното използване.

Като обща забележка бихме желали да поставим въпросът за уреждане на действието на договорите, сключени при ОУПСК в случаи на промяна в собствеността на съоръженията, помещенията и кулите., като и предвиждане на неустойки при евентуално прекратяване на договорите в тези случаи.

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

Във връзка с всичко гореизложено, моля да приемете, че е налице съществена необходимост от изменение на Общите условия за ползването на подземната каналната мрежа и Общите условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули на “Българска телекомуникационна компания” АД и да се съобразите с идентифицираните от нас основни проблеми.

Надяваме се да вземете предвид изразената от нас позиция.

С уважение:

Теодор Захов
Председател на Управителния съвет
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Георгиева (Секретар на СЕК)
e-mail: plamena.georgieva@dpc.bg; info@bgsec.org

Писмо № 42/28.12.2009 г.

2010-06-30T08:03:43Z

Относно: Обществено обсъждане на проект на Наредба за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена

До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6

Копие
Г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС

Г-жа Анета Иванова
Член, КРС

Г-жа Десислава Преображенска
Член, КРС

Г-жа Вяра Минчева
Член, КРС

Г-н Петър Рендов
Член, КРС

Г-н Тодор Костурски
Член, КРС

Г-н Свилен Попов
Член, КРС

Г-н Радослав Илиевски
Член, КРС

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

Във връзка с открита процедура по обществено обсъждане на проект на Наредба за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена („Проекта/Наредбата”), представяме своето становище и конкретните си предложения, както следва:

1. Предлагаме в чл. 8 от Проекта и навсякъде в Наредбата изразът „електронни съобщителни мрежи за широколентов безжичен достъп (BWA)/неподвижен безжичен достъп (FWA)” следвa да са замени със следния израз „мобилни наземни мрежи-BWAS и/или електронни съобщителни мрежи за широколентов безжичен достъп (BWA) и/или неподвижен безжичен достъп (FWA).”

Предложението ни е мотивирано от факта, че в чл. 2, т.6 от Техническите изисквания за работа на мобилни наземни мрежи и съоръженията, свързани с тях и в чл. 2 от Техническите изисквания за работа на електронни съобщителни мрежи от неподвижна радиослужба и съоръженията е предвидено, че понятието мрежи от вида „точка към много точки” се заменя с горното понятие.

В таблицата с постъпилите в КРС становища по проекта на Технически изисквания за работа с електронни съобщителни мрежи от неподвижна радиослужба и съоръженията, свързани с тях, КРС изрично е посочила, че промените не се тълкуват в смисъл на обособяване на нов вид наземни електронни съобщителни мрежи, а предлагат конкретни технически изисквания и характеристики за различни от мобилна типове свързаност при технологично неутрално предоставяне на широколентови безжични услуги в радиочестотна лента 3,4 – 3,8 GHz. Посочено е, че с измененията не се внася промени по отношение на предоставения ограничен ресурс - радиочестотен спектър или на техническите параметри и съоръженията свързани с него, поради което не е необходима оценка за въздействието му върху съществуващите мрежи в този обхват. Освен това е посочено, че промените в разрешенията по никакъв начин не могат да ограничат развитието на мрежите и услугите; нещо повече - за в бъдеще промените могат да доведат до развитие на мрежите и услугите, предвид факта че в тези ленти съществуват и други приложения. В тази връзка считаме, че за да не се ограничи предоставянето на услуги от изгражданите мрежи, следва да бъде прецизиран израза, съгласно посоченото предложение.

2. Предлагаме в чл. 15, ал. 1 следните промени:
- във т. 6 да бъдат заличени думите „където XY(Z) определят държателя на обхвата”
- във т. 7 да бъдат заличени думите „където XY(Z) определят държателя на обхвата”
- във т. 8 да бъдат заличени думите „където XY определят държателя на обхвата”

Мотивите ни за посоченото предложение са свързани с възможността предприятията да прехвърлят предоставените им номера на други предприятия – както първично (съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗЕС), така и вторично (предвидено в чл. 34, ал.3 от Проекта). При едно такова прехвърляне номерът ще се ползва от приемащото предприятие във вида, в който е ползван от предприятието, на което съответният номер е бил предоставен първоначално, т.е. няма да бъде изменян в частта, в която се явява индентификатор на държателя от обхвата. По този начин на практика номерът ще идентифицира мрежата на предприятието, на което е бил първично предоставен, а не на предприятието, което реално го ползва. Във връзка с това считаме определянето на цифрите XY като идентификатор на държателя на обхвата за лишено от смисъл и в определени случаи дори за подвеждащо потребителите.

От друга страна, както сме отбелязвали и в предишни становища, за негеографските услуги (700, 800 и 90) от съществено значение е съдържанието, до което се осигурява достъп, а не кое предприятие ги предоставя. Услугите от обхватите „700” се таксуват на цената на градски разговор, от обхватите „800” са безплатни, а за обхватите „90х” се предвижда индикатор, който определя ценовия сегмент, както и гласово съобщения в началото на разговора. Информацията за държателя на обхвата е абсолютно излишна и допълнително ще затруднява регулатора да предоставя номера на предприятията, защото ще се наложи да се съобразява с тези XY(Z), както и няма да има възможност да предоставя по-малки групи от номера за услугите с добавена стойност

На следващо място, от публикувания на сайта на КРС Публичен регистър на предоставените за ползване на предприятията номера, адреси и имена е видно, че някои предприятия притежават по няколко групи от по хиляда номера 700, 800 и 90, респ. по няколко т. нар. „идентификатори на мрежата”. Доколкото тези предприятия ще продължат да имат по няколко идентификатора от типа XY(Z) е нелогично тези идентификатори да се квалифицират като определящи държателя на обхвата.

3. Считаме разпоредбата на чл. 16 от Проекта за неясна, доколкото не е уточнено какви други справочни услуги, извън телефонните справочни услуги, могат да се предоставят чрез номера с формат 118XY. Не е изяснен и механизмът, чрез който ще се заплащат тези справочни услуги – чл. 17, ал. 1 предвижда, че гласови услуги с добавена стойност (услуги, при които викащият абонат заплаща допълнителна цена към цената за ползване на електронна съобщителна услуга) могат да бъдат предоставяни само чрез номера с код за достъп 90. В такъв случай остава неизяснено как ще се финансира предоставянето на справочните услуги. Считаме, че в Наредбата следва да се прецизира, че справочните услуги, предоставяни чрез номера с формат 118XY се заплащат като останалите услуги с добавена стойност – т.е. и при тях осъществяващият обаждането абонат заплаща към доставчика си допълнителна цена към цената за ползване на електронна съобщителна услуга.

4. Относно кратките номера по чл. 18, ал. 1 от Проекта предлагаме регулаторът да определи формата на тези кратки номера, как ще се предоставят и какви ще са условията за ползването им, тъй като считаме, че сегашната редакция на разпоредбата е твърде лаконична и създава неясноти по нейното практическо прилагане.

5. Предлагаме ал. 2 на чл. 18 да отпадне, тъй като КРС предоставя абонатни номера и не определя коя цифра или комбинация от цифри е идентификатор на мрежата. Предприятията сами определят как да организират маршрутизирането в мрежата си и по кои цифри. Редакцията на текста всъщност не създава правно задължение за наличие на такъв идентификатор на мрежата, текстът казва „могат да съдържат”, т.е. на практика е налице една лишена от съдържание разпоредба и нейното запазване в Проекта е ненужно и лишено от всякакъв смисъл.

6. Предлагаме чл. 18, ал. 5 да приеме следната редакция:
„(5) Не се допуска използването на вътрешно мрежови номера, които съвпадат с кратките номера по чл. 15 ал. 1, т. 2, 3 и 4, и ал. 2.»

Мотивите ни за направеното предложение са, че някои предприятия използват вътрешномрежови номера с формат „11х” и доколкото тези номера не се дублират с определените кратки номера в ННП, които се избират без префикс, няма причина към настоящия момент да се спре използването им в мрежите. В случай че в бъдеще в ННП бъдат определени и други номера с формат „11х”, които да се избират без префикс, такова ограничение ще бъде въведено и за новите номера.

7. По чл. 31, ал. 1, т.7 - за предприятията, които предоставят негеографски услуги след кодове 90 – предлагаме минималните групи да бъдат от 100 номера. Предвид сегашното състояние на пазара на негеографски услуги, вкл. липсата на взаимно свързване на алтернативните оператори с „Българска телекомуникационна компания” АД (БТК), както и самата идеология за използването на тези номера, да се предоставят минимум от 1000 абонатни номера на предприятие за всеки тип УДС, не само че води до неефективно използване на ограничен ресурс, но и до излишни разходи за предприятията (заплащане на годишни такси за ограничен ресурс – номера, които на практика не се ползват). За да има възможност да се предоставят по групи от по 100 номера, следва съответно да се измени и чл. 15, ал. 1, т. 8.

8. Относно чл. 31, ал. 2 отново бихме искали да отбележим, че КРС като регулатор трябва да осигури достатъчен номерационен ресурс за всички предприятия, предоставящи фиксирана гласова телефонна услуга. За решаването на този много важен проблем за развитието пазара на предоставяне на фиксирани гласови услуги и насърчаване на конкуренцията СЕК е пледирало всеки път при предишни обществени обсъждания на проекти на същата Наредба. От Наредбата става ясно, че седем години след либерализацията на пазара отново само БТК ще има възможност да предоставя гласови услуги във всички населени места с 5-цифрени географски кодове. Невъзможността за намиране на адекватно решение от страна на регулатора за толкова дълъг период от време може да се тълкува единствено като нежелание. Поведението на КРС, изразено чрез наличието на подобна разпоредба, е в нарушение на принципите и целите на ЗЕС и по-конкретно чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 2 и чл. 5. По-този начин се ограничава конкуренцията и не се дава възможност на алтернативните предприятия да предоставят услугите си във всички тези населени места с петцифрени кодове. Регулаторът поставя в неравнопоставено положение алтернативните предприятия спрямо БТК за изключително дълъг период. Дори няма предложение, в случай че предприятие прояви интерес за предоставяне на услуги в подобни населени места, КРС какви мерки ще предприеме. В Регулаторната политика също не е предвидено решение.

Предвид изложеното дотук и задължението за предприятията, предвидено в чл. 41, ал. 1, т. 3, предлагаме тази алинея да отпадне.

Ако КРС не приеме това предложение предлагаме като изречение второ на чл. 31, ал. 2 да се добави следното: „В случай че КРС получи заявление за предоставяне/резервиране на номера след петцифрен национален код за направление, обслужван от аналогова централа, Комисията намира решение да удовлетвори искането в едномесечен срок от получаването му.”

9. Считаме, че ал. 1 на чл. 34 трябва да бъде изменена. Въведеното ограничение за вторично предоставяне на номера единствено на крайни потребители е ненужно и необосновано, като въвеждането му създава пречки пред търговските отношения между предприятията, извършващи електронни съобщения, и излиза извън рамките на необходимото ниво на регулаторна намеса (чл. 5 от ЗЕС).

В чл.137 на ЗЕС законодателят изрично е предвидил, че Правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена се определят от Комисията след провеждане на обществено обсъждане по чл.36, която се обнародва в „Държавен вестник”. Следва да се отбележи, че става дума за процедура, а не за обхват на вторичното предоставяне на номера. След като ЗЕС не го е предвидил, то Комисията няма правомощия да стеснява приложното поле на вторичното предоставяне на номера, а само да определи процедурата за това-съгласно изискванията на ЗЕС и останалите подзаконови нормативни актове в областта на електронните съобщения. Доколкото в настоящата Наредба са предвидени процедури за разпределение, първично предоставяне и отнемане на номера, адреси и имена, то такива за вторично предоставяне липсват. Предложени са текстове относно хипотезите кога е допустимо и кога не вторичното предоставяне на номера, които имат материалноправен, а не процедурен характер и излизат извън определената от законодателя рамка на компетентност.

С предложените текстове на практика се отъждествява вторичното предоставяне на номера с предоставянето им на крайни потребители. Това е неточно, доколкото вторичното предоставяне на номера може да има за цел те да бъдат на свой ред ползвани от приобретателя за предоставянето на услуги.

Във връзка с гореизложеното предлагаме следната редакция на чл. 34, ал. 1:
„Чл. 34 (1) Предприятията, получили разрешение да ползват първично предоставени номера от ННП по чл. 31, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 , имат право да ги предоставят вторично за:
1. Предоставяне на услуги от предприятия, които осъществяват електронни съобщения:
2. Използване от крайни потребители.”

В случай, че не приемете горното предложение, моля да прецизирате редакцията на чл. 34, ал. 2 по следния начин:

„(2) Предприятията, получили разрешение да ползват първично блокове от номера по чл. 31, ал. 1, т. 2 и т. 5, имат право да предоставят вторично част от тях за предоставяне на услуги чрез тяхната мрежа от виртуални мобилни оператори (MVNO) и виртуални WiMAX оператори (WVNO).”

Независимо от технологията и други предприятия са в състояние да предоставят услуги чрез своята мрежа на виртуални оператори, предоставяйки им и номера вторично. Като доказателство за възможностите и характеристиките на WiMAX мрежите е поддържане и на виртуален WiMAX оператор. Първите стъпки в тази насока бяха обявени в началото на януари 2008 г. (WiMAX Day от 10.01.2008г.) като Orange Business Services, подразделение на France Telecom заяви готовността си да оперира като виртуален WiMAX оператор върху мрежата на руския широколентов кериър Synterra, който притежава достатъчно спектър за региона на гр. Москва.

10. В чл. 34, ал. 2 и ал. 3 е необходимо числото „29” да се замени с числото „32”.

11. Предлагаме следната редакция на чл. 35, ал. 2:

„(2) Сроковете за достигане на ефективното ползване на ограничения ресурс - номера съгласно чл. 107, т. 12 от ЗЕС, са както следва:
1. за фиксирани електронни съобщителни мрежи в региони с недостатъчен ресурс - до 5 години от издаване, съответно допълване на разрешението;
2. за всички останали случаи по ал. 1 – до подаване на заявление за допълнителен блок номера.”

12. Предлагаме ал. 3 на чл. 35 да бъде изменена, с цел постигане на по-голяма прецизност на нормативната разпоредба:

„(3) Сроковете по ал.2 се отчитат от датата на влизане в сила на решението на комисията за издаване или изменение на разрешението.”

13. Предлагаме текстът на ал. 4 на чл. 35 да бъде заличен.

Не намираме никаква обосновка за въвеждането на изключението за ефективно използване на индивидуално определен ограничен ресурс за предприятията, предоставящи универсална услуга. Ноторно известно е, че към настоящия момент именно предприятието, на което е наложено задължение за предоставяне на универсална услуга - БТК, ползва най-значителна част от предоставените географски номера в страната. В случай, че единствено за БТК не важат изискванията за ефективно използване на индивидуално определен ограничен ресурс, с които са обвързани всички останали предприятия, предоставящи фиксирани обществени телефонни услуги, то налице ще бъде неравнопоставеност на предприятията. Подобна неравнопоставеност създава условия за изкривяване на конкуренцията в сектора, в нарушението на основните цели и принципи на ЗЕС – чл. 4, ал. 1, т. 1, б. б) и чл. 5.

14. По предложената редакция на чл. 41 имаме следните забележки:

14.1. Съгласно чл. 137 от ЗЕС, който е и правното основание за издаване на разглежданата наредба, тази наредба трябва да регулира обществените отношения, свързани с правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена. От това следва, че определеният и лимитиран от закона обхват на регулиране на Наредбата са процедурните правила за предоставяне, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена. В чл. 41 от Проекта обаче се съдържат материалноправни задължения за предприятията, което е в противоречие с предмета на Наредбата. Приемането на нормата на чл. 41 е извън материалната компетентност на издаващия орган, определена с чл. 137 от ЗЕС, поради което предлагаме отпадане на целия текст на чл. 41.

14.2. В случай че не бъде възприето предложението ни за цялостно отпадане на текста на чл. 41 от Проекта, следва да се обърне внимание върху обстоятелството, че настоящата редакция на чл. 41, ал. 1 съдържа известни неточности и текстът следва да бъде допълнен по следния начин:

„Чл. 41. (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, имат, при ползването на първично предоставените им номер /или адреси, доколкото това е приложимо:”

Съществуват различни хипотези, при които предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, да са получили разрешение да ползват първично предоставени номера и/или адреси, без да ползват географски номера – напр. при получени разрешения за ползване единствено на кодове за достъп до негеографски услуги – 10XY, 118XY, 700, 800, 90 и пр. Във всички тези хипотези част или всички от задълженията по ал. 1 ще бъдат неприложими за тях; ето защо е нужно да се уточни, че тези задължения следва да се изпълняват само доколкото това е приложимо към съответните предоставени номера. Липсата на подобен текст би могла да доведе до превратно тълкуване на разглежданата разпоредба в посока кумулативното съществуване на тези задължения за всички предприятия, получили органичен ресурс номера и/или адреси.

15. Предлагаме в чл. 44 да се добави нова алинея със следното съдържание:

„(3) Разпоредбата по предходната алинея не се прилага в случаите на повторна преносимост, когато абонатът се е върнал при държателя на обхвата от номера и желае да ползва неговите услуги.”

16. В случай че приемете да отпадне чл. 41, предлагаме следната редакция на чл. 45:

„Чл. 45. (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, съгласуват помежду си формата на използваните номера за маршрутизация за мрежите си, осъществяващи електронни съобщения.
(2) При осъществяване на изходящи повиквания предприятията осигуряват възможност за маршрутизация на повикванията към други електронни съобщителни мрежи и услуги по първите шест цифри от национално значимия номер.
(3) В случай че не се постигне съгласие по ал. 1 и ал. 2, в рамките на двумесечен срок от отправяне на искане за това от заинтересувано предприятие комисията определя формата на номерата за маршрутизация.”

Аргументите ни за тази редакция са, че задълженията за предприятията относно начините за маршрутизация е логично да бъдат обединени на едно място.

17. Предлагаме КРС да определи срок по чл. 56, ал. 2 за предварителното писменото уведомяване – поне 2 месеца преди началото на графика за извършване на изменението. Целта е да има достатъчно време, в случай че КРС не се съгласи с представените от нас в 14-дневен възражения, през което предприятията да обсъдят позицията си с регулатора и изложат по-обстойно мотивите си.

18. С оглед хармонизиране на разпоредбата на чл. 57 от Проекта с чл. 115 от ЗЕС, който дава правното основание за правомощието на Комисията да измени даденото разрешение за ползване на ограничен ресурс, считаме, че в чл. 57, ал. 1 in fine трябва да отпаднат думите „както и когато ползването на номера и/или адреси и вторичното предоставяне на номера се извършва в несъответствие с нормативно установените изисквания”.

Чл. 115, ал.1, т. 4 изчерпателно изброява случаите, в които по инициатива на КРС може да бъде изменено издадено разрешение за използване на индивидуално определен ограничен ресурс. Сред тези хипотези никъде не фигурира възможността разрешение да се изменя поради несъответствие с нормативно установените изисквания на ползването или вторичното предоставяне на номера и/или адреси. Единствената приложима хипотеза от чл. 115, ал. 1, т. 4 е изменение на разрешението поради причини, произтичащи от ефективното ползване на ограничения ресурс – а именно случаите, в които предоставеният ресурс се използва неефективно. Ето защо предлагаме следната изменена редакция на чл. 58, ал. 1 от Проекта:

„57. (1) Комисията може да измени разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс на основание чл. 115, ал. 1, т. 4 от ЗЕС, като отнеме част от първично предоставените номера и/или адреси, когато предприятието не е изпълнило определените в разрешението срокове за достигане на ефективното ползване на ограничения ресурс - номера.”

19. Предлагаме в пар. 1, т 4 на Допълнителните разпоредби да се възпроизведе редакцията на дефиницията за „Вторично предоставяне на номера за ползване” от сега действащата Наредба №7, а именно:

„4. "Вторично предоставяне на номера за ползване" е дейност, при която предприятието, получило разрешение за първично ползване на номера от Националния номерационен план, предоставя на други предприятия, на юридически лица, еднолични търговци или на своите потребители част от тях, съгласно условията и изискванията на комисията и собствената си номерационна политика.”
Аргументите ни са същите, като по т. 5 по-горе.

20. Предлагаме в пар. 1, да се въведе нова т. 5 със следното съдържание
„т.5 "Виртуални WiMAX оператори" (Virtual WiMAX Network Operators - WVNO) са предприятия, предоставящи услуги, характерни за мобилните наземни електронни съобщителни мрежи-BWAS , без да им е предоставен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър.”

21. Предлагаме § 5 , ал.2 от ПЗР на Наредбата да бъде допълнена както следва:

„(2) В срок до 01.05.2010 г., предприятията на които са предоставени номера от обхват „90" заявяват необходимия им ресурс в съответствие с тази разпоредба. Предприятията не заплащат такси за разглеждане на заявлението за изменение на разрешението и за изменение на разрешението.”

Необходимостта от извършване на предвиденото изменение е продиктувана от наложени промени в нормативната база. Поради спецификата на промените същите не биха могли да бъда извършени по инициатива на КРС, а следва да се извършат по предложение на предприятията, но не по свободна тяхна воля считаме, че същите следва да бъдат освободени от заплащане на такси.

Като се надяваме направени предложения да бъдат взети предвид, оставаме

С уважение:

Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Писмо № 41/14.12.2009 г.

2010-06-30T08:01:33Z

Относно: Обществено обсъждане на проект за изменение и допълнение на Правила за условията и реда за прехвърляне на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс (Правилата)

До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6

Копие
Г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС

Г-жа Анета Иванова
Член, КРС

Г-жа Десислава Преображенска
Член, КРС

Г-жа Вяра Минчева
Член, КРС

Г-н Петър Рендов
Член, КРС

Г-н Тодор Костурски
Член, КРС

Г-н Свилен Попов
Член, КРС

Г-н Радослав Илиевски
Член, КРС

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

С Решение №1334 от 05.11.2009г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) бе открита процедура за провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на проект за изменение и допълнение на Правила за условията и реда за прехвърляне на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс (Проект за изменение на Правилата/Проекта за изменение/Проекта). В тази връзка представяме следното становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК), съдържащо конкретни оценки, забележки и предложения по Проекта, целящи усъвършенстване на текста на Правилата, които касаят прехвърлянето на издадени разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс от страна на предприятията, осъществяващи електронни съобщителни услуги, в чиято полза са били издадени:

СЕК приветства направените от КРС предложения за изменение и допълнение на Правилата, насочени към оптимизиране на процедурата по прехвърляне на разрешения при извършване на преобразувания по смисъла на Търговския закон в това число вливания, сливания и т.н., тъй като извършването на последните в повечето случаи е в интерес на алтернативните предприятия, доколкото водят до подобряване техните позиции на пазара на електронни съобщения и до намиране на по-успешни начини за справяне с предизвикателствата на конкуренцията в този сектор. В този смисъл доколкото предложените изменения и допълнения в §2 от Проекта за изменение, засягащи процедурата по даване на разрешение от КРС за прехвърляне на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс в случаите на преобразуване на търговски дружества, не предвиждат усложняване на процедурата, Сдружението подкрепя направените предложения. По отношение на останалите изменения и допълнения в Проекта правим следните конкретни предложения:

1. Предлагаме изречение второ от новосъздадената ал. 5 на чл. 2 да отпадне:

Мотиви:

Считаме, че задължението по изречение второ от новосъздадената ал. 5 на чл. 2, а именно, в случай на вливане/сливане/разделяне/прехвърляне на търговско предприятие в седемдневен срок от вписването в Търговския регистър приобретателят да уведоми КРС за вписване на съответното обстоятелство, е излишно. Съгласно чл. 85 от ЗЕС предприятията, притежаващи разрешения, са длъжни да уведомяват комисията за настъпили промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване в Търговския регистър, в 14-дневен срок от настъпването им. С предложеното допълнение на Правилата съществува риск от създаване на неяснота кое предприятие и в какъв срок трябва да извърши уведомяването.

В случай, че предложението ни за отпадане на изречение второ от новосъздадената ал. 5 на чл. 2 не бъде прието, молим най-малко да бъде уеднаквен срокът между Правилата и чл. 85 на ЗЕС, като се предвиди уведомяването да се извършва в 14-дневен срок от вписването в Търговския регистър.

2. Предлагаме текстовете на настоящата ал.3 и т. 1 на ал. 4 от чл.6 да придобият следния вид:

(3) В случаите, когато не притежава Единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър предприятието по ал. 1 следва да приложи към заявлението актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението, а за чуждестранни лица - съответен документ, когато е приложимо, и документ за платена административна такса за разглеждане на заявлението.
(4) Към заявлението лицето, което желае да му бъде прехвърлено разрешение или част от правата и съответните задължения, включени в разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, прилага:
1. в случаите, когато не притежава Единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър - актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, издадено не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението, а за чуждестранни лица - съответен документ, когато е приложимо;

Мотиви:
Невъзможно е към заявлението си заявителят да приложи ЕИК – ЕИК е идентификационен код, а не документ, и следва да се посочи в заявлението, а не да се прилага към него.

Предложената редакция е съобразена напълно както с изискванията на чл. 2 на Закона за електронното управление и чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър, така и с езиковата редакция на чл. 100, ал. 1, т, 1 от ЗЕС (изменена с бр. 17 на ДВ от 2009 г.).

3. Предлагаме предвидените с §3 от Проекта изменения в чл. 6, ал. 4, т. 4 да отпаднат:

Мотиви:
С така предвидените изменения в чл. 6, ал. 4, т. 4 от Правилата се достига до разминаване между изискванията, предвидени в Правилата, които следва да бъдат спазени с оглед прехвърляне на вече издадено разрешение за ползване на ограничен ресурс и тези, предвидени в ЗЕС за предоставяне на необходимите за първоначално издаване на разрешение документи по чл. 83, ал. 2, т. 5. Считаме, че липсва законово основание изискванията за издаване на разрешение да се различават от тези за прехвърлянето му, поради което и следва да отпаднат предвидените изменения.

На следващо място, липсата на задължения към КРС може да се удостовери единствено с документ, издаден от самата комисия, поради което е ненужно пред компетентния орган да се декларират обстоятелства, които са му служебно известни.

4. По отношение на действащите Правила, предлагаме да се конкретизира текста на чл.8, т.1.

Мотиви:
Така, посоченият текст е твърде широк и създава неяснота по отношение на критериите, спрямо които ще се осъществява оценяването на конкуренцията. В тази връзка молим Комисията да направи съответните разяснения или да предвиди процедура и критерии относно оценката на конкуренцията при прехвърляне на разрешение.

Надяваме се, че изложените предложения ще бъдат разгледани и взети под внимание с оглед подобряване текста на предложените за обществено обсъждане Функционални спецификации.

С уважение:

Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Писмо № 39/05.11.2009 г.

2010-06-30T07:59:52Z

Относно: Обществено обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

До
г-н Цветан Цветанов
Министър на вътрешните работи

Копие
г-н Веселин Вучков
Зам.-министър на вътрешните работи

София, ул. „6-ти септември” № 29

Уважаеми г-н Цветанов,
Уважаеми г-н Вучков,

Благодарим за предоставената възможност за участие в проведената на 02.11.2009 г. обществена дискусия за обсъждане на изготвен от Министерство на вътрешните работи проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (Проекта). С оглед предоставената ни възможност, представяме становището на Сдружението за електронни комуникации, със следните конкретни забележки и предложения по Проекта:

1. Предложения по пар. 1 от Проекта

Предлагаме § 1 от Проекта да отпадне, защото същия е излишен и само би довел до допълнително бюрократизиране на работата на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
Изискванията и задълженията, свързани с осигуряването на възможността за прихващане на електронни съобщения, са предмет на уредба на Глава деветнадесета „Осигуряване на условия за прихващане на електронни съобщения, свързани със защита на националната сигурност и опазване на обществения ред” от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), която подробно и изрично регулира задължения на предприятията, свързани с осигуряване на условия за прихващания. При положение, че тези задължения произтичат от разпоредбите на самия закон, считаме за напълно ненужно тяхното преповтаряне в разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
Следва да се допълни, че на основание чл. 73, ал. 3, т. 7, б. в), съгласно чл. 21 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, (Обн. ДВ. бр.24 от 4 Март 2008г., последно изм. ДВ. бр.63 от 7 Август 2009г.), същите задължение (за осигуряване условия за прихващане на електронни съобщения, свързани със защита на националната сигурност и опазване на обществения ред) повторно се вменяват в задължения на предприятия. Не е необходимо това да става и трети път, този път чрез включване в разрешенията – напълно е достатъчно, че задължението за осигуряване на условия за прихващане произтича от самия закон и неговото неспазване е скрепено с административна санкция.
Не на последно място искаме да отбележим, че всяко едно допълнение на чл. 107 на ЗЕС води до изменение на всички издадени разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, което представлява ненужно натоварване както на дейността на Комисия за регулиране на съобщенията, така и административно обременяване с допълнителни процедури на самите предприятия – титуляри на разрешенията.

2. Предложения по пар. 2 от Проекта

2.1. Предлагаме в § 2 от Проекта да се допълни, че данните по ал. 1 на чл. 250а се съхраняват за нуждите на разкриване и разследване на престъпления от общ характер.
Считаме, че престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, поради това, че представляват деяния с много по-ниска степен на обществена опасност, не следва да се считат за „сериозни престъпления” по смисъла на Директива 2006/24/ЕО, и следователно, за тях не следва да е приложим редът за изискване и предоставяне на данни по чл. 250а и следващите от ЗЕС.

2.2. Предлагаме от текста на чл. 250а, ал. 3 да отпаднат думите „с изключение на данните, до които е имало достъп и са били съхранени” .
При положение, че процедурата по искане, разрешаване и осъществяване на достъпа до съхранените данни по чл. 250б, ал. 1 ще бъде осъществявана без участието на предприятията, няма как те да знаят кои данни са били достъпнати и съхранени от дирекция „Оперативно технически операции” (ДОТО). В този смисъл обективно невъзможно е предприятията да разберат до кои данни е осъществен достъп и са били съхранени, за да не бъдат унищожавани тези данни. Тук следва да се отбележат и разпоредбите на чл. 327 и чл. 332а от ЗЕС, които предвиждат сурови наказания в случаите, в които предприятията не изпълнят някое от задълженията си свързани със запазването на данни, което включва и задължението за изтриването им. Несигурността в тълкуването на закона, породена от неясната разпоредба на чл. 250а, ал. 3 на ЗЕС, създава реална опасност предприятията да бъдат санкционирани независимо каква линия на поведение предприемат – за изтриване на всички налични при тях данни, или на запазване на някои от тях, без реална възможност да преценят кои точно данни следва да бъдат запазени.
Също така, считаме за излишно каквито и да е данни да бъдат съхранявани от предприятията, при това за неограничен период време (такъв е извода, който се налага от чл. 250а, ал.3) при положение, че същите вече са били съхранени от съответните правоохранителни органи.
Идеята на чл. 7, б. д) на Директива 2006/24/ЕО, чието въвеждане явно се цели с разглежданата разпоредба, е да изключи от кръга на данните, които следва да бъдат унищожени, онези, които вече са били изискани и запазени от компетентните органи. Доколкото, обаче, адресати на задълженията по ал. 3 на чл. 250а на Проекта са единствено предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, очевидно е, че те не могат да изтрият данните, които вече са предадени и се съхраняват от изискалите ги органи. Ето защо с отпадане на думите: „с изключение на данните, до които е имало достъп и са били съхранени” няма да се измени смисълът на ал. 3 на чл. 250а на Проекта, а единствено ще се постигне по-голяма яснота и точност във формулировката на задължението.

2.3. Като недостатък на проекта отчитаме липсата на каквато и да е уредба, касаеща реда на съхранение и унищожаване на данните, събирани от органите по чл. 250в, ал. 1 от Проекта. В случай, че не бъде образувано досъдебно производство, и получените справки не бъдат приобщени като доказателствен материал по такова, следва да се разпише ред, по който тези справки следва да бъдат унищожавани, с конкретни срокове, задължени лица и механизъм за контрол. По този начин ще се избегне опасността лични данни на гражданите да бъдат съхранявани за неограничен период от време без наличие на основание за това, както и ще се намали опасността от злоупотреби и нерегламентирано разпространяване на такива данни. Считаме, че редът на унищожаване на получените справки може да бъде подобен на този, предвиден за унищожаване на веществени доказателствени средства, събрани с помощта на специални разузнавателни средства, предвиден в чл. 31 на Закона за специалните разузнавателни средства.

3. Предложения по пар. 3 от Проекта

3.1. На първо място следва да се изясни съдържанието на понятието „интерфейс”, използвано в чл. 250б, ал. 1. Не е ясно дали това е „прихващащия интерфейс” по § 10 от проекта или не. Доколкото достъпът до данни по чл. 250а, ал. 1 се осъществява технически по съвсем различен начин от прихващането на електронни съобщения по чл. 304 и сл. от ЗЕС, считаме че това разграничение в техническата реализация на двата процеса – достъп до трафични данни и прихващане на съдържанието на електронни съобщения – трябва да бъде ясно направено в проекта. За целта е необходимо да се създаде отделна дефиниция за понятието „интерфейс”, използвано по смисъла на чл. 250б на Проекта.

3.2. В сегашната си редакция разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 от чл. 250б си противоречат. От една страна, доколкото няма изрично ограничение на кръга от задължени предприятия, считаме, че ал. 1 задължава всички доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги да осигурят такъв интерфейс. От друга страна, ал. 2 веднага въвежда изключение от правилото на ал.1 като имплицитно позволява някои предприятия да не осигуряват интерфейс. Липсва ясен критерий, по който може да се определи дали едно предприятие е длъжно или не да осигури интерфейс. Такъв критерий следва да бъде въведен.
Считаме, че разграничителният критерий следва да бъде дали предприятията имат съществен пазарен дял на пазара на обществени телефонни услуги или не. Само от предприятия със съществени приходи от предоставяне на телефонни услуги е икономически оправдано и пропорционално да се иска осигуряване на интерфейс за достъп до данните по чл. 250а, ал. 1. Такива предприятия към момента са „Българска телекомуникационна компания” АД, „Мобилтел” ЕАД и „Космо България Мобайл” ЕАД. За останалите предприятия следва да бъде приложима хипотезата на ал. 2 на чл. 250б от Проекта. При желание от тяхна страна следва да се допусне и те да осигурят достъп чрез интерфейс, но това не следва да им се вменява в задължение.

Във връзка с горните съображения предлагаме чл. 250б, ал. 1 на Проекта да придобие следния вид:
Чл. 250б. (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, с дял от приходите над 10 на сто на пазарите мобилни и фиксирани телефонни услуги на дребно, осигуряват чрез интерфейс на специализирана дирекция “Оперативни технически операции” при МВР достъп до данните по чл. 250а, ал. 1, при условия и ред, предвидени в този закон. Други предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, могат, при изразено желание, да предоставят достъпа по предходното изречение, след съгласуване с дирекция „Оперативни технически операции” при МВР.

3.3. Считаме, че разпоредбата на ал. 2 от чл. 250б от ЗЕС следва да бъде изменена по следния начин:
„(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в случаите, в които не е осигурен достъп на дирекция „Оперативни технически операции” чрез интерфейс, в най-кратък срок, но не повече от един работен ден от получаване на разрешението по чл. 250в, ал. 4 и чл. 251 ал. 2, предоставят данните директно на органите, които са поискали достъп.”

Предвиденият срок от 8 часа е трудно постижим. На първо място няма как да се удостовери от кои момент започва да тече срока при положение, че искането за достъп пристига на хартиен носител по пощата. Дори по някакъв начин това да се окаже възможно, няма как предприятията да поддържат квалифициран персонал, които има право да осъществява достъп до трафични данни 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Подобно изискване ще представлява изключително тежко финансово бреме за предприятията.
Считаме, че думата „постъпване” следва да бъде заменена думата „получаване”, защото именно последната е терминът указващ момента, в които служител на предприятието реално би се запознал с искането, би го завел в регистъра за входяща кореспонденция и би го препратил до компетентните си колеги. „Получаване” е и терминът трайно използван в българското законодателство.
Втората препратка е именно към чл. 251, ал. 2, а не към несъществуващия в Проекта чл. 250г, ал. 2.

3.4. Считаме, че Проектът пропуска един изключително важен за предприятията въпрос, а именно въпросът за компенсиране на направените разходи за съхраняване на данните и предоставяне на достъп на компетентните органи до тях. За да отговорят на изискванията на Закона за електронните съобщения за предоставяне на достъп до трафични данни и прихващане на електронни съобщения, доставчиците следва да осигурят да направят сериозни инвестиции, както и да правят последващи разходи за осигуряване на поддръжка, дежурен персонал и пр.
Въпросът с компенсиране на посочените разходи на предприятията е решен различно в различните страни-членки на ЕС, но в повечето от тях е предвиден някакъв механизъм за компенсиране – било на разходите за закупуване на оборудване, било за предоставяне на достъп. Така, например, през м. декември 2008 г., долната камера на германския парламент (Бундестаг) прие законопроект за компенсиране на предприятията в случаи на прихващане на съобщения (lawful interception) и достъп до съхранявани данни (data retention). Законът предвижда заплащане на фиксирана сума за всяка получена заповед за подслушване (напр. 100 евро за подслушване на телефонна линия и 35 евро за продължаване на подслушването). Законопроектът не покрива обезщетението за инвестициите на предприятията в оборудване, което следва да стане с изменение на немския Закон за далекосъобщенията. Промяната стана належаща, след като през октомври 2008 г. административният съд в Берлин отсъди, че задължението да се инвестира в системи за съхранение на данни без адекватни компенсации от страна на държавата е противоконституционно.
Механизъм за компенсиране на разходите за закупуване на необходимото оборудване, или за предоставяне на достъп и данни на компетентните органи, е законово уреден и в Дания, Финландия, Франция, Нидерландия, Великобритания и др. Считаме, че подобен механизъм трябва да бъде предвиден и в ЗЕС, доколкото е несправедливо цялата финансова тежест от осигуряване на достъп до трафични данни и прихващане на електронни съобщения да бъде възложена на доставчиците, и то в период на тежка икономическа криза и затруднено икономическо състояние, особено на по-малките измежду тях.

4. Предложения по пар. 4 на Проекта

4.1. Предлагаме чл. 250в, ал. 2 да придобие следния вид:
„(2) За достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 се изготвя мотивирано писмено искане от съответния ръководител на органите по ал. 1, съдържащо:”
С оглед постигане осъществяването на реален съдебен контрол върху исканията считаме, че съответния съдия ще има необходимост от допълнителна информация за да прецени дали да разреши достъпа или не. Необходимостта от реална и обоснована преценка за допускане на съществена намеса на държавата в личния живот на гражданите, каквато е достъпа до трафичните данни за осъществените от тях повиквания, налага предоставянето на подробна мотивировка на искането.
Обратното би означавало пълно формализиране на съдебния контрол, при което съдът няма да има възможност да прецени необходимостта от допускане на искането и ще осъществява една чисто чиновническа функция.

4.2. Предлагаме чл. 250в, ал. 4 да придобие следния вид:
„(4) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява, след мотивирано разрешение от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия, по седалище на органа, който е поискал достъп. За дадените разрешения или откази в съответните районни съдилища се води специален регистър, който не е публичен.”.
Аналогично на съображенията изложени в предходната т. 4.1 от настоящото становище, считаме, че актът, с който съда се произнася също следва да бъде мотивиран.
На следващо място предлагаме отпадане на изискването разрешението или отказът на съда да се отразяват „писмено върху искането”. Считаме, че в бъдеще, след осигуряване на възможност за ползване на електронен подпис в съдебната система, и с оглед спешността на описаната процедура, исканията на компетентните органи и актовете на съда следва да се осъществяват и комуникират в електронна форма. Ето защо ЗЕС не трябва да препятства тази възможност, като изисква поставяне на писмени изявление върху хартиен носител, какъвто е възможно е един бъдещ момент да не съществува.

4.3. Предлагаме в чл. 250в да се създаде нова ал. 8 със следното съдържание, като ал. 8 стане ал. 9:
„(8) Достъпът по чл. 250б, ал. 1 се осъществява за всеки конкретен случай, само след въвеждане от страна на длъжностното лице по ал. 6 на парола, с която се идентифицира, номер и дата на съдебното разрешение по ал. 4 и номер и дата на разпореждането по ал. 7.”

Направеното предложение е съобразено с чл. 4 на Директива 2006/24/ЕО, която предвижда, че данните следва да се „предоставят само на компетентните органи, за конкретни случаи …”. Предоставянето на възможност за неограничен достъп до трафичните данни на доставчиците чрез компютърен интерфейс би противоречала на конституционно закрепените основни човешки права за неприкосновеност на личността и на кореспонденцията. Именно с цел преграждане на възможността за такава неправомерна намеса на държавата в личния живот на гражданите чл. 8 от ЕХПЧ предвижда, че намесата на държавните органи в личните права на гражданите трябва да отговаря на изискванията за необходимост и пропорционалност и следователно трябва да служи на конкретни, изрични и законоустановени цели и да бъде осъществявана по адекватен, относим и не прекомерен с оглед целта на намесата начин.
В предложения Проект липсва ясна процедура, за реда, по който служителите на Дирекция „Оперативни технически операции” да осъществяват достъп и извършват справки по всеки един конкретен случай. Считаме, че подобен пропуск ще затрудни осъществяването на практически контрол върху работата на тези служители. Ето защо предлагаме ЗЕС да съдържа детайлно описание на процеса на осъществяване на достъп, със съответните гаранции срещу злоупотреби с личните данни на гражданите.

5. Предложения по пар. 5 от Проекта
Предлагаме ал. 2 на чл. 251 да придобие следния вид:
„(2) В случаите по ал. 1 достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява при постъпило мотивирано искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250в, ал. 1, т. 1 и 2, след мотивирано писмено разрешение от председателя на Софийски градски съд или оправомощен от него съдия. Решението за разрешение или отказ се отразява писмено върху искането. За дадените разрешения или откази в Софийски градски съд се води специален регистър, който не е публичен.”

Считаме, че с предлаганото ще бъде избегната съществуващата двусмислица в текста на чл. 251 относно точния ред, по който чуждестранни правоохранителни и съдебни органи могат да получат достъп до съхранените от предприятията данни. С предлаганите изменения ще се осигури последователност и яснота относно процедурата, която лични данни на български граждани ще бъдат предоставени на чужди държави.
Считаме, че изложените в т. 4.1 и 4.2 от настоящото становище съображения в подкрепа на необходимостта от мотивиране на актовете, с които ще се допуска достъпа до трафични данни на гражданите са напълно приложими, особено когато става дума за предоставянето им на чуждестранни институции.

6. Предложения по пар. 7. от Проекта

6.1. Предлагаме от разпоредбата на чл. 261а, ал. 2, т. 4 да отпаднат думите: „с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях,”.
Съображенията ни са същите като изложените по-горе в т. 2.2 от настоящото становище.

6.2. Предлагаме чл. 261а, ал. 4 да придобие следния вид:
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни мрежи и/или услуги, ежегодно до 31 март предоставят на Комисията по защита на личните данни, в качеството й на наблюдаващ орган, статистическа информация за предходната календарна година за:
1. случаите, при които са били предоставени данни на компетентните органи по чл. 250в, ал. 1 и чл. 250б, ал. 3;
Следва да се въведе яснота за периода, до който се отнася предоставяната информация. Обратното би означавало всяка година да бъде предоставяна информация за всички предходни години. Считаме, че подобно изискване е ненужно и само би затруднило предприятията и КЗЛД.
В т. 1 са пропуснати случаите, в които данни се предоставят от предприятията директно на съда или органите на досъдебното производство съгласно чл. 250б, ал. 3. Необходимо е отстраняване на този пропуск с оглед пълно и точно имплементиране на чл. 10 от Директива 2006/24/ЕО, съгласно който ежегодно на Европейската комисия трябва да се предоставя информация за всички случаи, при които на компетентните органи са предоставени трафични данни на потребителите, без да се прави разграничение дали тези органи са от изпълнителната или съдебната власт.

7. Предложения по пар. 8 от Проекта
Предлагаме т. 2 на § 8 от Проекта да отпадне.
Считаме сега действащия ред за нормативно установяване на техническите характеристики и изисквания посредством приемането на наредба следва да бъде запазен. Така ще се гарантира еднакво третиране на всички оператори, които ще могат да предвидят своите разходи и по предоставянето на интерфейсите. На практика едностранното определяне на техническите спецификации от страна на министерството за всяко отделно предприятие може да доведе до съществени различия в наложените задължения.
Нещо повече, при наличието на над две хиляди предприятия регистрирани като доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги и на 23 предприятия, получили номера от Националния номерационен план и предоставящи телефонни услуги, считаме че отделно съгласуване на техническите изисквания с всяко отделно предприятие е практически невъзможно и твърде времеемко.

8. Предложения по пар. 10 от Проекта
Считаме, че предложената нова дефиниция на „прихващащ интерфейс” в т. 53 на ДР на ЗЕС е недостатъчно ясна и прецизна. Не е изяснено понятието „мониторинг център”, поради което вместо допълнителна конкретизация, изменената разпоредба създава неяснота относно прилагането й, както и евентуалните разходи, свързани с него. Ето защо предлагаме предложеният пар. 10 на Проекта да отпадне.

9. Предлагаме пар. 11 от Проекта да отпадне, защото разпоредбите на Директива 2006/24/ЕО вече бяха въведени в българското законодателство и проекта засяга реда за предоставянето на съхранените данни, което е вътрешнодържавен въпрос и е извън предмета на цитираната директива..

10. Предлагаме в Преходните и заключителни разпоредби на Проекта да бъде добавен нов пар. 13 със следното съдържание:

„§. 13. В Закона за електронния документ и електронния подпис (Обн. ДВ. бр.34 от 6 Април 2001г., изм. ДВ. бр.112 от 29 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.38 от 11 Май 2007г.) в чл. 6, ал.. 2, т. 5 думите „две години” се заменят с „дванадесет месеца”.”

Съгласно чл. 6 ал. 2 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
„(2) Посредникът при електронното изявление е длъжен да:
…
3. осигурява условия за точно определяне на времето и източника на предаваните електронни изявления;
……..
5. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) съхранява информацията по т. 3 в срок от две години.”

Същевременно съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕП „Чл. 2. (1) Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.”
Видно от цитираните дефиниции и от разпоредбите на § 1, т. 69 от ЗЕС електронното волеизявление по ЗЕДЕП представлява и електронно съобщения по смисъла на ЗЕС и следователно данните за него подлежат на запазване по реда на ЗЕС. Пример за електронно изявление и електронно съобщение е SMS, имейл и т.н. В този смисъл данните по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗЕДЕП са идентични с данните по чл. 250а, ал. 1 от ЗЕС и за тях би следвало да има еднакъв срок за съхраняването им. В противен случай, след изтичане на една година от съхраняване на данните, съгласно ЗЕС предприятията ще бъдат задължени да ги унищожат, което обаче ще представлява нарушение на ЗЕДЕП, с всички произтичащи от това санкционни последици.
Законите не трябва да изискват от гражданите и юридическите лица да правят избор измежду две незаконосъобразни поведения кое да изберат, мотивирани от размера на санкцията за всяко от тях, доколкото е невъзможно да изпълнят две напълно противоречиви законови задължения. Ето защо, считаме, че сроковете за запазване на едни и същи данни следва да са еднакви по двата закона – ЗЕС и ЗЕДЕП, и предложената промяна в ЗЕДЕП следва да бъде извършена възможно най-скоро.

Като се надяваме направени предложения да бъдат взети предвид, оставаме

С уважение:

Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Писмо № 37/30.10.2009 г.

2010-06-30T07:58:10Z

Относно: Обществено обсъждане на проект за изменение на Функционални спецификации за осъществяване на преносимост на негеографски номера при промяна на доставчика, предоставящ съответната услуга

До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6

Копие
Г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС

Г-жа Анета Иванова
Член, КРС

Г-жа Десислава Преображенска
Член, КРС

Г-жа Вяра Минчева
Член, КРС

Г-н Петър Рендов
Член, КРС

Г-н Тодор Костурски
Член, КРС

Г-н Свилен Попов
Член, КРС

Г-н Радослав Илиевски
Член, КРС

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

С Решение №1194 от 17.09.2009г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) бе открита процедура за провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на проект за изменение на Функционални спецификации за осъществяване на преносимост на негеографски номера при промяна на доставчика, предоставящ съответната услуга (Проект за изменение на Функционалните спецификации/Проекта за изменение/Проекта). В тази връзка представяме следното становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК), съдържащо конкретни забележки и предложения по Проекта:

1. Предлагаме чл. 22, ал. 3 да придобие следната редакция:

„(3) Разпределението на разходите по изграждане и поддържане на обща база данни се договаря между доставчиците и заинтересованите предприятия, като разходите се поделят между тях пропорционално на брутните им приходи от предоставяне на обществена телефонна услуга без данък върху добавена стойност за предходната година. При непостигане на договореност между доставчиците и заинтересованите предприятия, комисията определя разпределението на разходите след обсъждане с доставчиците и заинтересованите предприятия.”

Мотиви:
Към настоящият момент вече неколкратно се отлага стартирането на общата база данни за обем на информация за пренесени номера за осигуряване на преносимост на географски, негеографски и мобилни номера. Една от причините за това забавяне е невъзможността за доставчиците да постигнат съгласие за принципите на разпределяне на разходите по изграждане и поддържане на общата база данни. Ето защо считаме, че тези принципи следва да се опишат в самите ФС, като по този начин се ускори процесът по създаване на общата база данни. Това, което КРС ще може да върши при непостигане на съгласие между предприятията, следва да бъде не тепърва да определя принципи за разпределяне на разходите, а при спор да определя конкретните суми, които всеки доставчик дължи за изграждане и поддържане на общата база данни.

2. Предлагаме следните изменения в чл. 25 от ФС:

5.1. В т. 1 да отпаднат думите „максимален брой заявления, обслужвани в рамките на един прозорец на преносимост”.

5.2. Да се създаде нова т. 11. със следното съдържание:
„11. ред за присъединяване към процедурата.”

3. Предлагаме в чл. 26, ал. 1 да отпадне т. 1.

Мотиви:
Изискването един абонат да е бил абонат на даряващия доставчик най-малко 3 месеца преди подаване на заявление за пренасяне на номер възпрепятства конкуренцията между доставчиците и създава ненужни пречки пред преносимостта на номерата. Подобна защита на интересите на даряващия доставчик не е необходима – при сключване на договор с абоната той му е взел цена за включване към мрежата/инсталиране на телефонен пост, която е покрила разходите по предоставяне на тази услуга. В случай на сключен срочен договор, новата редакция на чл. 26 от ФС предвижда гаранции, че абонатът ще заплати всички дължими неустойки за предсрочно прекратяване, преди да пренесе номера си към мрежата на нов доставчик. Ето защо считаме, че е необходимо заличаването на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ФС.

4. Предлагаме освен предвиденото в Проекта изменение на чл. 28, разпоредбата да бъде допълнена по следния начин:

„Чл. 28. (1) Процедурата по пренасяне на номерата се осъществява въз основа на заявление от абонат, подадено по образец при приемащия доставчик или при негов оправомощен дистрибутор или търговски представител. Заявлението за пренасяне на номер е в стандартна форма, съгласувана между доставчиците в процедурата по чл. 24, ал. 1.
(2) В заявлението може да се съдържа упълномощаване в обикновена писмена форма на приемащия доставчик от страна на абоната за извършване на необходимите за прекратяването на договора му с даряващия доставчик действия и свързаните с това плащания от името на абоната.
(3) В срок до два дни от получаването на заявлението или от отстраняването на недостатъците по него, приемащият доставчик отправя искане до даряващия доставчик за пренасяне на номера, в договорени съгласно процедурата по чл. 24, ал. 1 форма и ред.
(4) Даряващият доставчик е длъжен да отговори в договорени съгласно процедурата по чл. 24, ал. 1 форма и ред до края на работния ден, следващ деня на получаване на запитването по предходната алинея.
(5) При липса на отговор в срока по ал. 4 се счита, че не са налице основания за отказ за преносимост по чл. 29, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6.
(6) След получаване на информацията по ал. 4 или при наличие на хипотезата по ал. 5, приемащият доставчик извършва или уведомява заявителя за предприемане на действия по извършване на фактическите и правни действия, необходими за прекратяване на договора между даряващия доставчик и абоната и извършване на свързаните с това плащания от името на и за сметка на абоната, в случай, че не са извършени от абоната.

Мотиви:
Предложението ни е направено с оглед необходимостта от уреждане на отношенията, свързани с прекратяването на договора между абоната и даряващия доставчик, което при процедура „на едно гише” следва да се извърши без да е необходимо абонатът лично да осъществява контакт с даряващия доставчик. За целта е нужно съответно упълномощаване на приемащия доставчик, който да направи от името на абоната изявление за прекратяване на договора с даряващия доставчик и да заплати от негово име сумите, дължими във връзка с евентуално предсрочно прекратяване на договора, както и тези за задълженията на абоната, свързани с пренесения номер и услугите ползвани чрез него. Отношенията между абоната и приемащия доставчик във връзка с направените плащания следва да се уредят по предпочитан от тях начин.
Предлаганата ал.3 урежда последващите действия на приемащия доставчик, извършвани въз основа на предвиденото в ал.2 упълномощаване. В комуникацията между приемащ и даряващ доставчик следва да се изяснят и въпросите налице ли са основания за отказ за преносимост, известни на даряващия доставчик, както и какъв е размерът на дължимите от абоната суми.

5. Предлагаме чл. 29, ал. 1 да се измени както следва:

„Чл.29. (1) Преносимост на номер/номера може мотивирано да бъде отказана от приемащия доставчик, включително на база на информацията, предоставена от даряващия доставчик, само в следните случаи:
1. номерът е несъществуващ или не е предоставен на абонат или потребител на даряващия доставчик;
2. абонатът не е надлежно представляван от трето лице;
3. приемащият доставчик вече е получил валидно заявление за пренасяне на същия номер, процедурата по което още не е приключила или е налице валидно заявление пред друг приемащ доставчик за същия номер, процедурата по разглеждане на което още не приключила;
4. абонатът или потребителят не е платил не са заплатени всички текущи задължения към даряващия доставчик, които са пряко свързани с пренасяния номер и услугите, ползвани чрез него, които са станали изискуеми преди датата на подаване на заявлението;
5. абонатът не е платил не са заплатени всички дължими суми, свързани с предсрочното прекратяване на срочни договори с даряващия доставчик по отношение на пренесения номер;”
6. абонатът не е заплатил еднократна потребителска цена за преносимост на номерата в случай, че такава се дължи;
7. абонатът е ползвал услугите на даряващия доставчик за период по-малък от 3 (три) месеца;
8 7. представените от абоната/потребителя данни в заявлението са непълни и/или неточни, както и не са представени изискуемите към заявлението документи. Доставчиците не могат да изискват представянето към заявлението на документи, които поставят заявителя в неравнопоставено положение и/или създават необосновани затруднения на процеса на преносимост.”

Мотиви:
Отпадането на т.7 предлагаме с оглед аргументите, посочени по-горе относно необходимостта от защита на правата на потребителите и избягване попадането им в икономически и практически неизгодна ситуация на обвързаност с даден доставчик в продължение на поне 3 месеца, преди да получат възможност за пренасяне на предоставения им номер.
Изменението на т.4 и т.5 е свързано с предвидената в предложения от нас текст на чл.28 от Проекта заплащането да бъде извършено от приемащия доставчик от името на абоната, а не единствено лично от абоната.

6. С оглед преминаване към преносимост „на едно гише”, чл. 32 трябва да се измени както следва:
„Чл. 32. Срокът за реализация на преносимост е до 10 работни дни, считано от предаване на заявлението при даряващия доставчик и включва прозорец на преносимост не по-дълъг от 7 часа.
(2) В рамките на един прозорец на преносимост, даряващ доставчик пренася реално не повече от общо 50 (петдесет) номера.
(3) Когато се пренася група от номера по заявление на един абонат, надвишаваща броя номера по ал. 2, пренасянето се извършва в цялост, в рамките на същия прозорец на преносимост.”

7. Във връзка с предложението на Комисията за изменение на чл. 36 считаме, че тук е мястото, където следва да бъде указано от Комисията, че определянето на еднократната първоначална цена за администриране на процеса по пренасяне на номер като част от група номера трябва да бъде съобразено със спецификата на техническата реализация и административната процедура и определената цена за пренасяне на група номера не следва да надвишава цената за пренасяне на единичен номер, в съответствие с изискването за разходоориентираност, заложено в ЗЕС.

Ето защо предлагаме чл. 36 да придобие следната редакция:

Вариант 1:
„Чл.36. (1) Доставчиците определят помежду си размер на еднократна цена за администрирането на процеса по пренасяне на номер и група от номера, която покрива разходите им във връзка с проверка на идентификацията на абонат или потребител и за други дейности, свързани с администриране на процеса по пренасяне на номер и група от номера.”
(2) Цената по ал. 1 се заплаща от приемащия на даряващия доставчик.”

В случай, че предложеният по-горе вариант на нова редакция на чл. 36 не бъде приет, предлагаме следната алтернативна редакция:

Вариант 2:
„Чл. 36. (1) Доставчиците определят помежду си размер на еднократна цена за администрирането на процеса по пренасяне на номер, която покрива разходите им във връзка с проверка на идентификацията на абонат или потребител и за други дейности, свързани с администриране на процеса по пренасяне на номер.”
(2) Цената по ал. 1 се заплаща от приемащия на даряващия доставчик.”
(3) За пренасяне на група от номера приемащият доставчик заплаща на даряващия доставчик еднократна цена за администрирането на процеса по пренасяне на всеки един номер от групата номера с отстъпка от цената по ал. 1, както следва:
- за група от 2 до 5 номера – 30%;
- за група от 6 до 10 номера – 50%;
- за група от 11 до 20 номера – 70%;
- за група от 21 до 50 номера – 80%;
- за група от над 50 номера – 90%.

Мотиви:
Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЕС, цената за администриране на процеса на пренасяне на номера трябва да покрива разходите. При пренасяне на единичен номер и на цяла група от номера следва да се търси равнопоставеност при определяне на еднократното плащане, доколкото всички административни действия се извършват веднъж за цялата група номера, а не за всеки отделен номер, включен в нея. Още повече, че при пренасянето на група от номера към приемащия доставчик и добавянето й в базата данни, както и самото разпращане по доставчиците на съответната база се извършва еднократно, като групата от номера се въвежда в базата данни автоматично чрез указване на първоначалния номер и размера на групата.

Една от основните цели на ЗЕС, заложена в чл. 4, ал. 1, т. 1 от него е да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения, като се предотвратява изкривяването или ограничаването на конкуренцията в сектора на електронните съобщения. Считаме, че с направеното предложение ще се премахне една сериозна пречка за практическо реализиране на преносимостта на географските номера и ще насърчи конкуренцията на пазара на електронни съобщения.

8. Предлагаме следната нова редакция на чл. 37:
Чл. 37 (1) При извършване на услуги по пренасяне през мрежата си на входящи повиквания от други национални мрежи към първоначално или последващо пренесени от тяхната мрежа номера, Държателят на обхвата от номера заплаща на Приемащия доставчик приложимата цена в съответствие със сключения търговски договор.
(2) Доставчиците няма да извършват услуги по пренасяне през мрежата си на входящи повиквания, генерирани в мрежи извън територията на Република България към първоначално или последващо пренесени от тяхната мрежа номера.
(3) При извършване на услуги по пренасяне през мрежата си на входящи повиквания от други национални мрежи извън Домейна на преносимост към първоначално или последващо пренесени от тяхната мрежа номера, предприятието извън Домейна на преносимост заплаща на Държателя на обхвата от номера, предоставящ трафичната услуга „транзит към пренесен номер” цена за минута транзитиран трафик, в договорен между доставчиците и предприятията извън Домейна на преносимост и определен в съответствие с изискванията на Закона за електронните съобщения размер, както и приложимата цена за терминиране в мрежата на Държателя на обхвата от номера. При непостигане на договореност между доставчиците и предприятията извън Домейна на преносимост комисията определя цена за трафичната услуга „транзит към пренесен номер”, след обсъждане с доставчиците.

Мотиви:
Считаме, че не е необходимо ФС да препращат към Процедурата за преносимост за определяне на цени за транзит към пренесени номера. Доколкото е възможно принципите на определяне на тези цени следва да бъдат определени във ФС, а където това е невъзможно - да бъде предоставена възможност за договаряне между доставчиците, при спазване на изискванията на ЗЕС и при възможност за последваща намеса на КРС в случай на непостигане на съгласие.

9. Предлагаме чл. 38 да придобие следната редакция:
„Чл. 38 (1) В случай, че доставчиците не определят помежду си ценитеа по чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, същитеата се определят от комисията.
(2) Доставчиците представят в комисията предложенията с определените от тях цени по чл. 36. , ал. 1 и чл. 37, ал. 1, Предприятията със значително въздействие върху пазарите на дребно представят документите по ценообразуване на предложената от тях цена.
(3) В случай, че представените от доставчиците цени не отговарят на изискванията на Закона за електронните съобщения и настоящите функционални спецификации, комисията връща цените за преобразуване преработване в едномесечен срок.
(4) В случай, че в срока по ал. 3 доставчиците не преработят цените или не докажат тяхното съответствие с изискванията на ЗЕС и настоящите функционални спецификации, комисията налага ценови ограничения по един от следните методи:
1. ограничаване нарастването на цените до предварително определен ценови праг;
2. сравнителен анализ между определените от доставчиците цени и цените за аналогична услуга, прилагана в държавите – членки на Европейския съюз;
3. определяне на план за постепенно намаляване на цените за определен период от време, след което нивото на цените трябва да достигне до предварително определено ниво.”

Мотиви:
Чл. 36, ал. 1 на ФС предвижда, че доставчиците определят помежду си „размер на еднократна цена за администриране на процеса по пренасяне на номер”. Тази цена трябва да се определи от тях в Процедурата по чл. 24, ал. 1 съгласно новата т. 10 на чл. 25, ал. 1. След като цената ще е една и еднаква за всички доставчици, не виждаме причина всички доставчици от Домейна на преносимост да предоставят документи по ценообразуване на еднократната цена за администриране на процеса по пренасяне на номер – достатъчно ще е това да направи предприятието, което обосновава най-високата цена, а именно предприятието с господстващо положение на пазарите на дребно – БТК. Наложените на БТК ценови ограничения ще важат и за останалите доставчици, доколкото ще се отразят на цената, определена в процедурата по чл. 24, ал. 1.

10. Предлагаме създаване на дефиниция на „група от номера” като т. 2 на Допълнителните разпоредби, като всички следващи точки се преномерират съответно:
„11. „Група от номера” са два или повече номера по заявление на един абонат, подложени на пренасяне от мрежата на един доставчик в мрежата на друг доставчик от Домейна на преносимост.”

11. При предоставяне на услуги чрез използване на негеографски кодове за достъп (700, 800 и 90), доставчиците уреждат отношенията си с потребителите, които са винаги корпоративни клиенти, не на база на общи условия, а на индивидуални договори. Ето защо Функционалните спецификации некоректно препращат към общи условия на доставчиците и в тази им част следва да се изменят. Вместо „общи условия за взаимоотношения с крайните потребители” би било по-целесъобразно да се предвиди създаването на условия за взаимоотношения с абонатите за предоставяне на услугата „преносимост на негеографските номера”, които да бъдат публично обявявани на Интернет страниците на съответните доставчици.

11.1. Предлагаме навсякъде в текста на Функционалните спецификации думите „общите условия за взаимоотношенията с крайните потребители на доставчиците”, „общите условия на доставчиците” и др. под. да бъдат заменени с думите „публично обявени условия за взаимоотношения с абонатите за предоставяне на услугата „преносимост на негеографските номера”.
11.2. Предлагаме Пар. 5 от ПЗР да се измени както следва:
§ 5. В срок до две седмици от подписване на процедурата по чл. 24, ал. 1 доставчиците следва да изготвят и публикуват на интернет страниците си публично обявени условия за взаимоотношения с абонатите за предоставяне на услугата „преносимост на негеографските номера

12. Предлагаме предложението за нов Пар. 18 да се измени както следва:
§ 18. В срок до 105 дни от обнародване на Решение № …….. на комисията за изменение на Функционалните спецификации доставчиците са задължени да осигурят преносимост на номерата съобразно направените изменения, като за целта предприемат действия в срокове, както следва:
1. В срок до 90 дни от обнародване на Решение № ……./……..г. на комисията за изменение на Функционалните спецификации доставчиците се задължават да изготвят, подпишат и представят на комисията процедурата по чл. 24, ал. 1, съобразно нововъведените изисквания във Функционалните спецификации;
2. В срок до 45 дни от подписване на изменението на процедурата по чл. 24, ал. 1 доставчиците следва да въведат в общите си условия за взаимоотношения с потребителите новите ред и условия за реализирането на преносимостта на номера.

С уважение:

Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Писмо № 36/30.10.2009 г.

2010-06-30T07:56:57Z

Относно: Обществено обсъждане на проект за изменение на Функционални спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга

До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6

Копие
Г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС

Г-жа Анета Иванова
Член, КРС

Г-жа Десислава Преображенска
Член, КРС

Г-жа Вяра Минчева
Член, КРС

Г-н Петър Рендов
Член, КРС

Г-н Тодор Костурски
Член, КРС

Г-н Свилен Попов
Член, КРС

Г-н Радослав Илиевски
Член, КРС

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

С Решение №1185 от 17.09.2009г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) бе открита процедура за провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на проект за изменение на Функционални спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга (Проект за изменение на Функционалните спецификации/Проекта за изменение/Проекта). В тази връзка представяме следното становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК), съдържащо конкретни оценки, забележки и предложения по Проекта, целящи усъвършенстване на текста на Функционалните спецификации, които касаят дейността на предприятията, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги:

СЕК приветства направените от КРС предложения за изменение и допълнение на Функционалните спецификации, насочени към оптимизиране на процедурата за осъществяване на преносимост на номера при осъществяване на обществена мобилна телефонна услуга. В най-голяма степен СЕК приветства предложението на Комисията за създаване на уредба на достъпа от страна на операторите на фиксирани мрежи до базите данни на мобилните оператори, касаещи пренесените в и от техните мрежи номера. Считаме, че създаването на обща база данни, която да обслужва обмена на информация между мрежите на всички предприятия (не само на предприятия, предоставящи обществени мобилни телефонни услуги чрез GSM или UMTS мрежи) ще бъде от полза не само на предприятията на фиксирани мрежи, но и на потребителите на техните услуги.

СЕК е на мнение, че за да се осигури и гарантира възможността за осъществяване на повиквания от фиксирани мрежи към пренесени мобилни номера при ясни тарифи и условия, както и за да се улесни въвеждането на дългосрочния метод, следва да бъдат направени още изменения и допълнения във Функционалните спецификации, в която връзка правим и следните конкретни предложения:

1. Предлагаме чл. 15, ал. 3 да придобие следната редакция:

(3) Разпределението на разходите по изграждане и поддържане на обща база данни се договаря между доставчиците и заинтересованите предприятия, като разходите се поделят между тях пропорционално на брутните им приходи от предоставяне на обществена телефонна услуга без данък върху добавена стойност за предходната година. При непостигане на договореност между доставчиците и заинтересованите предприятия, комисията определя разпределението на разходите след обсъждане с доставчиците и заинтересованите предприятия.

Предложеният от нас принцип разходите по изграждане на единна база данни, която да обслужва обмена на информация за преносимост на географски, негеографски и мобилни номера, да се разпределят пропорционално на приходите на предприятията от предоставяне на обществена телефонна услуга, ни изглежда най-справедлив и обоснован. Така предприятията, които имат най-много абонати и телефонен трафик, респ. които най-често ще ползват единната база данни, ще заплащат повече от предприятията, които тепърва стартират дейността си, имат малко абонати и рядко ще се обръщат към единната база данни.

2. Предлагаме отпадане на чл. 21.

Мотиви:
Чл. 21 предвижда информиране на потребителите за това, че търсеният от тях номер е пренесен, чрез звуков сигнал.

Считаме, че подобно информиране не е необходимо. С оглед на постоянната тенденция към намаляване на цените на терминиране във мобилните мрежи, които след 01.07.2010 г. ще бъдат 11/13 ст./мин, намаляват и цените за повиквания между абонатите на 3-те мобилни мрежи. Във все повече тарифни планове мобилните оператори не правят разграничение в цената, независимо дали става въпрос за обаждане в мрежата на същия оператор или в мрежата на друг оператор. Ето защо за потребителите е от все по-малко значение дали номерът, на който звънят, е в същата мрежа, или е пренесен в друга мобилна мрежа – цената, която биха платили, е същата, или най-малко без чувствителна разлика.

Следва да се вземе предвид и проектът на Обща позиция на ГЕР за принципите на ценообразуване на терминирането при мрежите от следващо поколение (Проекта на Обща позиция1). Съгласно Проекта на Обща позиция, до няколко години в страните-членки на ЕС е възможно да се възприеме Bill and Keep методът при заплащане на терминиране на обажданията – доставчикът, в чиято мрежа се терминира, събира цената за това не от терминиращото предприятие, а от собственият си абонат, който получава повикването. Това означава, че при обаждане към друга фиксирана мрежа за викащия абонат няма да има абсолютно никакво значение в коя мрежа се намира номерът на виканият абонат, тъй като доставчикът на викащия абонат събира от него единствено цена за генериране на обаждане.

При така описаната фактическа обстановка на пазара и очертаващите се бъдещи тенденции, считаме, че съществуването на звуков сигнал единствено ще ограничи проникването на услугата „преносимост на номерата” и ще отблъсне потребителите от нейното използване, правейки я неатрактивна и препятстваща осъществяването на нормална комуникация между абонатите.

3. Предлагаме следните изменения в чл. 25 от ФС:

3.1. В т. 1 да отпаднат думите „максимален брой номера, обслужвани в рамките на един прозорец на преносимост”, тъй като максималният брой пренесени номера вече ще се определя в самите ФС, съгласно предложението за нова ал. 2 на чл. 32.

3.2. Да се създаде нова т. 12. със следното съдържание:
„11. ред за присъединяване към процедурата.”

Мотиви:
Към настоящия момент в нито един документ не е уреден редът за присъединяване към процедурата по чл. 24, ал. 1 от ФС от доставчици, които след първоначалното й подписване са получили разрешения за предоставяне на услуги чрез номера. В тази връзка правим и горното предложение за създаване на нова т. 11 в чл. 25, ал. 1 от ФС.

4. Предлагаме в чл. 26, ал. 1 да отпадне т. 1.

5. Предлагаме освен предвиденото в Проекта изменение на чл. 28, разпоредбата да бъде допълнена по следния начин:

„Чл. 28. (1) Процедурата по пренасяне на номерата се осъществява въз основа на заявление от абонат или потребител, подадено по образец при приемащия доставчик или при негов оправомощен дистрибутор или търговски представител. Заявлението за пренасяне на номер е в стандартна форма, съгласувана между доставчиците в процедурата по чл. 24, ал. 1.
(2) В заявлението може да се съдържа упълномощаване в обикновена писмена форма на приемащия доставчик от страна на абоната или потребителя за извършване на необходимите за прекратяването на договора му с даряващия доставчик действия и свързаните с това плащания от името на абоната.
(3) В срок до два дни от получаването на заявлението или от отстраняването на недостатъците по него, приемащият доставчик отправя искане до даряващия доставчик за пренасяне на номера, в договорени съгласно процедурата по чл. 24, ал. 1 форма и ред.
(4) Даряващият доставчик е длъжен да отговори в договорени съгласно процедурата по чл. 24, ал. 1 форма и ред до края на работния ден, следващ деня на получаване на запитването по предходната алинея.
(5) При липса на отговор в срока по ал. 4 се счита, че не са налице основания за отказ за преносимост по чл. 30, ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7.
(6) След получаване на информацията по ал. 4 или при наличие на хипотезата по ал. 5, приемащият доставчик извършва или уведомява заявителя за предприемане на действия по извършване на фактическите и правни действия, необходими за прекратяване на договора между даряващия доставчик и абоната и извършване на свързаните с това плащания от името на и за сметка на абоната, в случай, че не са извършени от абоната.

Мотиви:
Предложението ни е направено с оглед необходимостта от уреждане на отношенията, свързани с прекратяването на договора между абоната и даряващия доставчик, което при процедура „на едно гише” следва да се извърши без да е необходимо абонатът лично да осъществява контакт с даряващия доставчик. За целта е нужно съответно упълномощаване на приемащия доставчик, който да направи от името на абоната изявление за прекратяване на договора с даряващия доставчик и да заплати от негово име сумите, дължими във връзка с евентуално предсрочно прекратяване на договора, както и тези за задълженията на абоната, свързани с пренесения номер и услугите ползвани чрез него. Отношенията между абоната и приемащия доставчик във връзка с направените плащания следва да се уредят по предпочитан от тях начин.
Предлаганата ал.3 урежда последващите действия на приемащия доставчик, извършвани въз основа на предвиденото в ал.2 упълномощаване. В комуникацията между приемащ и даряващ доставчик следва да се изяснят и въпросите налице ли са основания за отказ за преносимост, известни на даряващия доставчик, какъв е размерът на дължимите от абоната суми и пр.

6. Предлагаме в чл. 30, ал. 1 да бъдат направени следните изменения:

„Чл. 30. (1) Преносимост на номер/номера може мотивирано да бъде отказана от приемащия доставчик, включително на база на информацията, предоставена от даряващия доставчик, само в следните случаи:
1. MSISDN е несъществуващ или не е предоставен на абонат или потребител на даряващия доставчик;
2. MSISDN не е активен;
3. абонатът или потребителят не е дееспособен и не е надлежно представляван от трето лице;
4. заявлението е подадено от трето лице, което не е надлежно упълномощено от абоната или потребителя;
5. приемащият доставчик вече е получил валидно заявление за пренасяне на същия номер, процедурата по което още не е приключила или е налице валидно заявление пред друг приемащ доставчик за същия номер, процедурата по разглеждане на което още не приключила;
6. абонатът или потребителят не е платил не са заплатени всички текущи задължения към даряващия доставчик, които са пряко свързани с пренасяния номер и услугите, ползвани чрез него, които са станали изискуеми преди датата на подаване на заявлението;
7. абонатът не е платил не са заплатени всички дължими суми, свързани с предсрочно прекратяване на срочни договори с даряващия доставчик и/или такива за лизинг на крайни устройства или оборудване, пряко свързани с пренесения номер и услугите, ползвани чрез него;”
8. абонатът или потребителят не е заплатил еднократна потребителска цена за преносимост на номерата в случай, че такава се дължи;
9. абонатът или потребителят е ползвал услугите на даряващия доставчик за период по-малък от 3 (три) месеца или потребителят не е заплатил допълнителна сума на обща стойност, по-малка от 10 лева към момента на подаване на заявлението;
9. представените от абоната/потребителя данни в заявлението са непълни и/или неточни, както и не са представени изискуемите към заявлението документи. Доставчиците не могат да изискват представянето към заявлението на документи, които поставят заявителя в неравнопоставено положение и/или създават необосновани затруднения на процеса на преносимост;

Мотиви:
Отпадането на т.9 предлагаме с оглед аргументите, посочени по-горе относно необходимостта от защита на правата на потребителите и избягване попадането им в икономически и практически неизгодна ситуация на обвързаност с даден доставчик в продължение на поне 3 месеца, преди да получат възможност за пренасяне на предоставения им номер.
Изменението на т.6 и т.7 е свързано с предвидената в предложения от нас текст на чл.28 от Проекта заплащането да бъде извършено от приемащия доставчик от името на абоната, а не единствено лично от абоната, както с цел уеднаквяване описанието на дължимите възнаграждения с това по предложената от нас редакция на чл.26 от Проекта.

7. Предлагаме в предложената в проекта ал. 2 на чл. 32 числото „300” да се замени с числото „1300” и разпоредбата да придобие следния вид:
(2) В рамките на един прозорец на преносимост, даряващ доставчик пренася не повече от общо 1300 (хиляда и триста) номера.

Мотиви:
Считаме, че не са налице никакви технологични пречки за пренасяне на повече от 300 номера в рамките на един прозорец на преносимост. Намираме, че максималният брой на пренесени номера следва да бъде увеличен с поне 1000 номера до 1300.

8. Във връзка с предложението на Комисията за изменение на чл. 36 считаме, че тук е мястото, където следва да бъде указано от Комисията, че определянето на еднократната първоначална цена за администриране на процеса по пренасяне на номер като част от група номера трябва да бъде съобразено със спецификата на техническата реализация и административната процедура и определената цена за пренасяне на група номера не следва да надвишава цената за пренасяне на единичен номер, в съответствие с изискването за разходоориентираност, заложено в ЗЕС.
Ето защо предлагаме чл. 36 да придобие следната редакция:
Вариант 1:
„Чл.36. (1) Доставчиците определят помежду си размер на еднократна цена за администрирането на процеса по пренасяне на номер и група от номера, която покрива разходите им във връзка с проверка на идентификацията на абонат или потребител и за други дейности, свързани с администриране на процеса по пренасяне на номер и група от номера.”
(2) Цената по ал. 1 се заплаща от приемащия на даряващия доставчик.”

В случай, че предложеният по-горе вариант на нова редакция на чл. 36 не бъде приет, предлагаме следната алтернативна редакция:
Вариант 2:
„Чл. 36. (1) Доставчиците определят помежду си размер на еднократна цена за администрирането на процеса по пренасяне на номер, която покрива разходите им във връзка с проверка на идентификацията на абонат или потребител и за други дейности, свързани с администриране на процеса по пренасяне на номер.”
(2) Цената по ал. 1 се заплаща от приемащия на даряващия доставчик.”
(3) За пренасяне на група от номера приемащият доставчик заплаща на даряващия доставчик еднократна цена за администрирането на процеса по пренасяне на всеки един номер от групата номера с отстъпка от цената по ал. 1, както следва:
- за група от 2 до 5 номера – 30%;
- за група от 6 до 10 номера – 50%;
- за група от 11 до 20 номера – 70%;
- за група от 21 до 50 номера – 80%;
- за група от над 50 номера – 90%.

9. Предлагаме следната нова редакция на чл. 37:
Чл. 37 (1) При извършване на услуги по пренасяне през мрежата си на входящи повиквания от други национални мрежи към първоначално или последващо пренесени от тяхната мрежа номера, Държателят на обхвата от номера заплаща на Приемащия доставчик приложимата цена за терминиране на повиквания в мрежата на Приемащия доставчик в съответствие с договорите за взаимно свързване.
(2) При извършване на услуги по пренасяне през мрежата си на входящи повиквания, генерирани в мрежи извън територията на Република България към първоначално или последващо пренесени от тяхната мрежа номера, Държателят на обхвата от номера заплаща на Приемащия доставчик приложимата цена за терминиране на повиквания, в мрежата на Приемащия доставчик в съответствие с договорите за взаимно свързване.
(3) При извършване на услуги по пренасяне през мрежата си на входящи повиквания от други национални мрежи извън Домейна на преносимост към първоначално или последващо пренесени от тяхната мрежа номера, предприятието извън Домейна на преносимост заплаща на Държателя на обхвата от номера, предоставящ трафичната услуга „транзит към пренесен номер” цена за минута транзитиран трафик, в договорен между доставчиците и предприятията извън Домейна на преносимост и определен в съответствие с изискванията на Закона за електронните съобщения размер, както и приложимата цена за терминиране в мрежата на Държателя на обхвата от номера. При непостигане на договореност между доставчиците и предприятията извън Домейна на преносимост комисията определя цена за трафичната услуга „транзит към пренесен номер” , след обсъждане с доставчиците.

10. Във връзка с предложеното с § 15 от Проекта създаване на нова т. 15 от Допълнителните разпоредби, както и във връзка с предложеното от наша страна изменение на чл. 36 от ФС в т. 6 от настоящото Становище предлагаме да се прецизира дефиницията на понятието „група от номера”, като съдържанието на т. 15 бъде променена по следния начин:

15. „Група от номера” са два или повече номера по заявление на един абонат или потребител, подложени на пренасяне от мрежата на един доставчик в мрежата на друг доставчик от Домейна на преносимост.”

11. Предлагаме предложението за нов Пар. 29 да се измени както следва:
§ 29. (1) В срок до 105 дни от обнародване на Решение № …….. на комисията за изменение на Функционалните спецификации доставчиците са задължени да осигурят преносимост на номерата съобразно направените изменения, като за целта предприемат действия в срокове, както следва:
1. В срок до 90 дни от обнародване на Решение № ……./……..г. на комисията за изменение на Функционалните спецификации доставчиците се задължават да изготвят, подпишат и представят на комисията изменение на процедурата по чл. 24, ал. 1 или нова процедура, съобразно нововъведените изисквания във Функционалните спецификации;
2. В срок до 45 дни от подписване на изменението на процедурата по чл. 24, ал. 1 доставчиците следва да въведат в общите си условия за взаимоотношения с потребителите новите ред и условия за реализирането на преносимостта на номера.
(2) До подписване на измененията в процедурата по чл. 24, ал. 1 или на нова процедура съгласно т. 1 по предходната алинея, доставчиците прилагат подписаната и действаща към момента на влизане в сила на Функционалните спецификации процедура.

С уважение:

Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Писмо № 35/30.10.2009 г.

2010-06-30T07:56:33Z

Относно: Обществено обсъждане на проект за изменение на Функционални спецификации за преносимост на географски номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски национален код за направление

До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6

Копие
Г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС

Г-жа Анета Иванова
Член, КРС

Г-жа Десислава Преображенска
Член, КРС

Г-жа Вяра Минчева
Член, КРС

Г-н Петър Рендов
Член, КРС

Г-н Тодор Костурски
Член, КРС

Г-н Свилен Попов
Член, КРС

Г-н Радослав Илиевски
Член, КРС

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

С Решение №1193 от 17.09.2009г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) бе открита процедура за провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на проект за изменение на Функционални спецификации за преносимост на географски номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски национален код за направление (Проект за изменение на ФС/Проекта за изменение/Проекта). В тази връзка представяме следното становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК), съдържащо конкретни забележки и предложения по Проекта:

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

СЕК приветства направените от КРС предложения за изменение на ФС, насочени в по-голямата си част към оптимизиране на процедурата за осъществяване на преносимост на номерата и съобразени с нуждите на развитие на българския телекомуникационен сектор. Адмирираме предложението на Комисята за преминаване към принципа за подаване на документи „на едно гише” – при приемащия доставчик, тъй като считаме, че процедурата, позволяваща на потребителите да изберат предприятието доставчик на посочените услуги, следва да бъде максимално опростена, както по отношение на действията, изискващи участието на потребителя, така и с оглед времето, което той трябва да отдели. Въвеждането на принципа „едно гише”, при който потребителят трябва единствено да подаде заявление за пренасяне на номер/а до приемащия доставчик ще доведе до улесняване на потребителите на услугата и ще облекчи самата процедура, взаимните действия при техническото осъществяване и съгласуване на която ще следва да се администрират от самите доставчици.

Сдружението подкрепя предложението на Комисията за съкращаване на сроковете за релизация на преносимостта на номера от 25 на 7 работни дни за отделни номера и до 10 работни дни за групи номера и произтичащото от него ускоряване на процедурата като цяло. Предложеното съкращаване на сроковете е изцяло в съответствие със застъпваната от страна на СЕК позиция, че предвиденият до момента 25-дневен срок за осъществяване на преносимостта на телефонен номер беше не само неудобно за потребителите, а и ненужно.

СЕК също така оценява и приветства засилването на контролните правомощия на КРС при определянето на цените от страна на доставчиците в процедурата за преносимост. В този смисъл СЕК е на мнение, че предвидените контролни правомощия на Регулатора представляват гаранция за спазване на правилата при изготвянето на документите за ценообразуване, както и на цялостната процедура за определяне на цени за разплащане между доставчиците в процеса на преносимост.

II. ЗАБЕЛЕЖКИ ПО НАПРАВЕНИТЕ В ПРОЕКТА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ

1. Предлагаме отпадане на чл. 9 и 10 от ФС

Мотиви:
Не са налице никакви причини нито от технологично, нито от пазарно естество, които да изискват преносимост на географски номера да се осъществява само в райони с географски кодове, където приемащият доставчик има първично предоставени географски номера. И в момента съществуват множество населени места, където предприятията нямат точки на взаимно свързване, но това по никакъв начин не препятства възможността за осъществяване на повиквания между абонатите на тези предприятия.

Разпоредбите на чл. 9 и 10 от ФС ограничават конкуренцията и препятстват възможността алтернативните предприятия да привличат абонати в райони, в които нямат и не желаят да имат блокове от собствени географски номера или в райони с недостатъчен номерационен капацитет . На практика се достига до ситуация, при която, за да може да обслужва един или два абоната в едно населено място, които желаят да пренесат номерата си в мрежата на алтернативно предприятие, това предприятие е принудено да поиска и получи от КРС минимална група от 100 абонатни номера след съответния географски код за направление, за които, макар и в голямата си част неизползвани, да заплаща и съответната годишна такса за ползване или до блокиране на преносимост поради причини свързани с невъзможност дадено предприятие да получи номерационен капацитет, тъй като в конкретния регион той е ограничен. Така се достига до изключително неефективно използване на ограничен ресурс, както и се поставя изкуствена пречка от регулаторни и финансово естество пред конкуренцията в малките населени места, като те оставят във фактическия монопол на историческия оператор.

2. Необходимо е въвеждане на дефиниция за „група номера”, както и промяна в чл. 11-16 от ФС.

2.1. В Пар. 1 от Допълнителните разпоредби на ФС трябва да се добави нова т. 3, като всички последващи точки се преномерират съответно:
„3. „Група от номера” са два или повече номера по заявление на един абонат или потребител, подложени на пренасяне от мрежата на един доставчик в мрежата на друг доставчик от Домейна на преносимост.”

2.2. Чл. 11 от ФС трябва да се измени както следва:
„Чл. 11. Преносимостта се прилага за:
1. Отделни номера;
2. Група от номера.”

2.3. Предлагаме чл. 12 от ФС да се измени както следва:
Чл. 12. (1) В случай, че абонат или потребител ползва няколко отделни номера или група от номера, то могат да бъдат пренесени всички или част от тях.
(2) В случай, че за реализиране на заявената от абоната преносимост е необходимо преконфигуриране, приемащият доставчик, след съгласуване с даряващия доставчик, уведомява абоната за необходимостта от преконфигуриране, както и за дължимата цена за преконфигуриране. Даряващият доставчик извърши заявеното преконфигуриране в рамките на срока по чл. 46, ал. 1. Цената за преконфигуриране не следва да препятства преносмостта.”

2.4. Предлагаме отпадане на чл. 13-16 от ФС.

Мотиви:
Абонат на един доставчик с повече от един отделен номер или с група номера, може да поиска пренасянето на един единствен отделен номер или на група от два или повече номера. Какъвто и вариант да избере, следва изцяло от абоната да зависи колко и кои номера да пренесе, като при необходимост даряващият доставчик следва да извърши преконфигурация на ползваните от потребителя номера. Без значение е дали ползваните номера са няколко отделни номера, серийни номера, съкратени номера и пр. - след съответна преконфигурация винаги е възможно тяхното пренасяне. Ето защо с цел насърчаване на конкуренцията и процеса на преносимост на номерата трябва да се премахнат всички пречки пред пренасянето на групи номера, включително ограниченията за пренасяне на номера – част от групи от номера или номера, част от блокове от директно избирани номера, използвани от УАТЦ.

Във ФС следва да се уреди и хипотезата, при която е необходимо извършването на преконфигуриране на номера на пренасящия се абонат, доколкото с преминаване от преносимост на„две гишета” към преносимост „на едно гише”, заявлението за преконфигуриране вече ще се подава при приемащият доставчик, който не е в състояние да извърши сам преконфигурирането – т.е. ще е необходимо да бъде задължен и приемащия доставчик да окаже съдействие в този процес.

3. Предлагаме отпадане на чл. 31.

Мотиви:
Чл. 31 предвижда информиране на потребителите за това, че търсеният от тях номер е пренесен, чрез звуков сигнал.

Считаме, че подобно информиране не е необходимо. Към момента ценовите листи на повечето доставчици, предоставящи фиксирани телефонни услуги, не правят разграничение между обаждания в национални фиксирани мрежи на отделните доставчици.
С Решение №650 от 25 юни 2009 г., КРС наложи задължение на „Българска телекомуникационна компания” АД (БТК) да прилага цени за повиквания към други фиксирани мрежи, симетрични с цените, прилагани за повиквания в собствената мрежа. Доколкото над 95% от абонатите на фиксирани телефонни услуги са абонати на БТК, това означава, че за тях няма разлика в цената на обаждането, независимо дали набират номер от мрежата на БТК, номер от друга фиксирана мрежа, или пренесен номер, независимо в коя мрежа е той.

Следва да се отбележи и постоянната тенденция към намаляване на цените на терминиране във фиксираните мрежи, които след 01.07.2010 г. ще бъдат в диапазона 1-2 ст./мин, както и проекта на Обща позиция на ГЕР за принципите на ценообразуване на терминирането при мрежите от следващо поколение (Проекта на Обща позиция1). Съгласно Проекта на Обща позиция, до няколко години в страните-членки на ЕС е възможно да се възприеме Bill and Keep методът при заплащане на терминиране на обажданията – доставчикът, в чиято мрежа се терминира, събира цената за това не от терминиращото предприятие, а от собственият си абонат, който получава повикването. Това означава, че при обаждане към друга фиксирана мрежа за викащия абонат няма да има абсолютно никакво значение в коя мрежа се намира номерът на виканият абонат, тъй като доставчикът на викащия абонат събира от него единствено цена за генериране на обаждане.

В случай, че не отпадне целият чл. 31, предлагаме отпадане на предложената нова ал. 4.

Реализацията на поставеното изискване доставчиците да осигуряват възможност за деактивиране на информирането за преносимост на номерата при искане от викащ абонат или потребител, и в частност в случая, в който деактивиране се иска по отношение на конкретно посочени от абоната/потребителя номер или номера, е изключителна трудна за постигане и би довела до необходимост от съществени изменения на съществуващите мрежи и софтуера, който ги управлява. Това би оскъпило допълнително предоставянето на фиксирани телефонни услуги от доставчиците. Ето защо, вместо въвеждане на ограничения при повикванията (звуков сигнал), и изключения от ограниченията (възможност за деактивиране на звуковия сигнал), всяка от които мерки ще представлява затруднение за потребителите и доставчиците, предлагаме пълното отпадане на чл. 31 от ФС и опростяване и намаляване разходите в процеса по преносимост на географските номера.

4. Предлагаме чл. 36 да придобие следната редакция:

„Чл. 36. (1) Доставчиците се задължават да поддържат, наред със собствена база данни, и обща информационна база данни за пренесени номера, която обслужва най-малко централизирания обмен на информация между мрежите.
(2) Изграждането, управлението, достъпът до общата база данни по ал. 1 и интерфейса за свързването й с базите данни по чл. 34, както и разпределението на съответните разходи са предмет на договаряне между доставчиците. Допуска се участие и на заинтересовани предприятия извън домейна на преносимост.
(3) Разпределението на разходите по изграждане и поддържане на обща база данни се договаря между доставчиците и заинтересованите предприятия, като разходите се поделят между тях пропорционално на брутните им приходи от предоставяне на обществена телефонна услуга без данък върху добавена стойност за предходната година. При непостигане на договореност между доставчиците и заинтересованите предприятия, комисията определя разпределението на разходите след обсъждане с доставчиците и заинтересованите предприятия.
(4) Общата база данни по ал. 1 обслужва и обмена на информация между мрежите на всички предприятия от съответните домейни за осигуряване на преносимост на национално значими номера, предоставени за ползване в мобилни мрежи и негеографски номера за предоставяне на услуги.”

5. Предлагаме следните изменения в чл. 39 от ФС:

5.1. В т. 1 да отпаднат думите „максимален брой заявления, обслужвани в рамките на един прозорец на преносимост”, тъй като максималният брой (пренесени номера, а не заявления) вече ще се определя в самите ФС, съгласно предложението за нова ал. 3 на чл. 46.

5.2. В т. 3 да отпаднат думите „даряващия и”. Даряващият доставчик не би трябвало да има право да мотивира отказ за преносимост с технически причини, тъй като такива при него не биха могли да съществуват.

5.3 Да се създаде нова т. 12. със следното съдържание:
„12. ред за присъединяване към процедурата.”

Мотиви:
Към настоящия момент в нито един документ не е уреден редът за присъединяване към процедурата по чл. 38, ал. 1 от ФС от доставчици, които след първоначалното й подписване са получили разрешения за предоставяне на услуги чрез номера. В тази връзка правим и горното предложение за създаване на нова т. 12 в чл. 39, ал. 1 от ФС.

6. Предлагаме в чл. 40, ал. 1 да отпадне т. 1.

Мотиви:
Изискването един абонат или потребител да е бил абонат/потребител на даряващия доставчик най-малко 3 месеца преди подаване на заявление за пренасяне на номер възпрепятства конкуренцията между доставчиците и създава ненужни пречки пред преносимостта на номерата. Подобна защита на интересите на даряващия доставчик не е необходима – при сключване на договор с абоната той му е взел цена за включване към мрежата/инсталиране на телефонен пост, която е покрила разходите по предоставяне на тази услуга. В случай на сключен срочен договор, новата редакция на чл. 40 от ФС предвижда гаранции, че абонатът ще заплати всички дължими неустойки за предсрочно прекратяване, преди да пренесе номера си към мрежата на нов доставчик. Ето защо считаме, че е необходимо заличаването на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ФС.

7. Предлагаме освен предвиденото в Проекта изменение на чл. 42, разпоредбата да бъде допълнена по следния начин:

„Чл. 42. (1) Процедурата по пренасяне на номерата се осъществява въз основа на заявление от абонат, подадено по образец при приемащия доставчик или при негов оправомощен дистрибутор или търговски представител. Заявлението за пренасяне на номер е в стандартна форма, съгласувана между доставчиците в процедурата по чл. 38, ал. 1.
(2) В заявлението може да се съдържа упълномощаване в обикновена писмена форма на приемащия доставчик от страна на абоната за извършване на необходимите за прекратяването на договора му с даряващия доставчик действия и свързаните с това плащания по чл.40 от името на абоната.
(3) В срок до два дни от получаването на заявлението или от отстраняването на недостатъците по него, приемащият доставчик отправя искане до даряващия доставчик за пренасяне на номера, в договорени съгласно процедурата по чл. 38, ал. 1 форма и ред.
(4) Даряващият доставчик е длъжен да отговори в договорени съгласно процедурата по чл. 38, ал. 1 форма и ред до края на работния ден, следващ деня на получаване на запитването по предходната алинея. В случай, че е необходимо преконфигуриране на пренасяните номера, даряващият доставчик предоставя на приемащия доставчик информация за това, както и посочва размера на цената за преконфигуриране, дължима от абоната преди извършване на преносимостта.
(5) При липса на отговор в срока по ал. 4 се счита, че не са налице основания за отказ за преносимост по чл. 43, ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7, както и че не е необходимо извършване на преконфигуриране.
(6) След получаване на информацията по ал. 4 или при наличие на хипотезата по ал. 5, приемащият доставчик извършва или уведомява заявителя за предприемане на действия по извършване на фактическите и правни действия, необходими за прекратяване на договора между даряващия доставчик и абоната и извършване на свързаните с това плащания от името на и за сметка на абоната, в случай, че не са извършени от абоната.

Мотиви:
Предложението ни е направено с оглед необходимостта от уреждане на отношенията, свързани с прекратяването на договора между абоната и даряващия доставчик, което при процедура „на едно гише” следва да се извърши без да е необходимо абонатът лично да осъществява контакт с даряващия доставчик. За целта е нужно съответно упълномощаване на приемащия доставчик, който да направи от името на абоната изявление за прекратяване на договора с даряващия доставчик и да заплати от негово име сумите, дължими във връзка с евентуално предсрочно прекратяване на договора, както и тези за задълженията на абоната, свързани с пренесения номер и услугите ползвани чрез него. Отношенията между абоната и приемащия доставчик във връзка с направените плащания следва да се уредят по предпочитан от тях начин.
Предлаганата ал.3 урежда последващите действия на приемащия доставчик, извършвани въз основа на предвиденото в ал.2 упълномощаване. В комуникацията между приемащ и даряващ доставчик следва да се изяснят и въпросите налице ли са основания за отказ за преносимост, известни на даряващия доставчик, какъв е размерът на дължимите от абоната суми, както и необходимо ли е преконфигуриране на номерата при пренасяне на част от група от номера и каква е дължимата сума за преконфигуриране.

8. Приветстваме направеното в §12 на Проекта предложение за изменение на чл. 43, ал. 1, т. 7 от ФС, като в тази връзка предлагаме в чл. 43 да бъдат направени и следните изменения, приемането на които следва да бъде съобразено със съответно преномериране на новата точка в ал.1:

„Чл. 43. (1) Преносимост на номер/номера може мотивирано да бъде отказана от приемащия доставчик, включително на база на информацията, предоставена от даряващия доставчик, само в следните случаи:
1. номерът е несъществуващ или не е предоставен на абонат или потребител на даряващия доставчик;
2. номерът не е активен;
3. абонатът или потребителят не е дееспособен и не е надлежно представляван от трето лице;
4. заявлението е подадено от трето лице, което не е надлежно упълномощено от абоната или потребителя;
5. приемащият доставчик вече е получил валидно заявление за пренасяне на същия номер, процедурата по което още не е приключила или е налице валидно заявление пред друг приемащ доставчик за същия номер, процедурата по разглеждане на което още не приключила;
6. абонатът или потребителят не е платил не са заплатени всички текущи задължения към даряващия доставчик, които са пряко свързани с пренасяния номер и услугите, ползвани чрез него, които са станали изискуеми преди датата на подаване на заявлението;
7. абонатът не е платил не са заплатени всички дължими суми, свързани с предсрочно прекратяване на срочни договори с даряващия доставчик и/или такива за лизинг на крайни устройства или оборудване, пряко свързани с пренесения номер и услугите, ползвани чрез него;”
8. абонатът или потребителят не е заплатил еднократна потребителска цена за преносимост на номерата в случай, че такава се дължи;
9. абонатът или потребителят е ползвал услугите на даряващия доставчик за период по-малък от 3 (три) месеца;
10 9. технически причини при приемащия доставчик, включително при липса на техническа възможност да бъде предоставена фиксирана телефонна услуга на посочения в заявлението за пренасяне адрес.
1110. представените от абоната/потребителя данни в заявлението са непълни и/или неточни, както и не са представени изискуемите към заявлението документи. Доставчиците не могат да изискват представянето към заявлението на документи, които поставят заявителя в неравнопоставено положение и/или създават необосновани затруднения на процеса на преносимост;
„(2) В случаите по ал. 1, т. 3, 4, 6, 7, 8 и 1110 заявлението не се разглежда до отстраняване на недостатъците, като спирането на процедурата е за не повече от 30 дни. В случай, че в този срок недостатъците не бъдат отстранени, процедурата се прекратява с изричен писмен отказ на приемащия доставчик. В останалите случаи по ал. 1 процедурата се прекратява с изричен писмен отказ на приемащия доставчик

Мотиви:
Отпадането на т.9 предлагаме с оглед аргументите, посочени по-горе относно необходимостта от защита на правата на потребителите и избягване попадането им в икономически и практически неизгодна ситуация на обвързаност с даден доставчик в продължение на поне 3 месеца, преди да получат възможност за пренасяне на предоставения им номер.
Предложените промени в т. 10 (нова т. 9) са обусловени от факта, че единствено приемащия, но не и даряващи доставчик може да изтъкне технически причини като отказ за реализиране на преносимост на номерата.
Изменението на т.6 и т.7 е свързано с предвидената в предложения от нас текст на чл.42 от Проекта заплащането да бъде извършено от приемащия доставчик от името на абоната, а не единствено лично от абоната, както с цел уеднаквяване описанието на дължимите възнаграждения с това по предложената от нас редакция на чл.40 от Проекта.

9. Предлагаме в предложената в проекта ал. 3 на чл. 46 числото „300” да се замени с числото „1000” и разпоредбата да придобие следния вид:
(3) В рамките на един прозорец на преносимост, даряващ доставчик пренася не повече от общо 1300 (хиляда и триста) номера.

Мотиви:
Считаме, че не са налице никакви технологични пречки за пренасяне на повече от 300 номера в рамките на един прозорец на преносимост. В случай, че се пренася група от 1000 номера, това би означавало, че в рамките на един прозорец на преносимост съответният даряващ доставчик няма да пренася никакви други номера, което считаме за нецелесъобразно и препятстващо нормалния процес на преносимост на номерата.

10. Във връзка с предложението на Комисията за изменение на чл. 50 считаме, че тук е мястото, където следва да бъде указано от Комисията, че определянето на еднократната първоначална цена за администриране на процеса по пренасяне на номер като част от група номера трябва да бъде съобразено със спецификата на техническата реализация и административната процедура и определената цена за пренасяне на група номера не следва да надвишава цената за пренасяне на единичен номер, в съответствие с изискването за разходоориентираност, заложено в ЗЕС.
Ето защо предлагаме чл. 50 да придобие следната редакция:

Вариант 1:
„Чл. 50. (1) Доставчиците договарят помежду си размер на еднократна цена за администрирането на процеса по пренасяне на номер и група от номера, която покрива разходите им във връзка с проверка на идентификацията на абонат или потребител и за други дейности, свързани с администриране на процеса по пренасяне на номер и група от номера.”
(2) Цената по ал. 1 се заплаща от приемащия на даряващия доставчик.”

В случай, че предложеният по-горе вариант на нова редакция на чл. 50 не бъде приет, предлагаме следната алтернативна редакция:

Вариант 2:
„Чл. 50. (1) Доставчиците договарят помежду си размер на еднократна цена за администрирането на процеса по пренасяне на номер, която покрива разходите им във връзка с проверка на идентификацията на абонат или потребител и за други дейности, свързани с администриране на процеса по пренасяне на номер.”
(2) Цената по ал. 1 се заплаща от приемащия на даряващия доставчик.”
(3) За пренасяне на група от номера приемащият доставчик заплаща на даряващия доставчик еднократна цена за администрирането на процеса по пренасяне на всеки един номер от групата номера с отстъпка от цената по ал. 1, както следва:
- за група от 2 до 5 номера – 30%;
- за група от 6 до 10 номера – 50%;
- за група от 11 до 20 номера – 70%;
- за група от 21 до 50 номера – 80%;
- за група от над 50 номера – 90%.

11. Предлагаме следната нова редакция на чл. 51:

Чл. 51 (1) При извършване на услуги по пренасяне през мрежата си на входящи повиквания от други национални мрежи към първоначално или последващо пренесени от тяхната мрежа номера, Държателят на обхвата от номера заплаща на Приемащия доставчик приложимата цена за терминиране на повиквания в мрежата на Приемащия доставчик в съответствие с договорите за взаимно свързване.
(2) При извършване на услуги по пренасяне през мрежата си на входящи повиквания, генерирани в мрежи извън територията на Република България към първоначално или последващо пренесени от тяхната мрежа номера, Държателят на обхвата от номера заплаща на Приемащия доставчик приложимата цена за терминиране на повиквания, изходящи от фиксирана мрежа, в мрежата на Приемащия доставчик в съответствие с договорите за взаимно свързване.
(3) При извършване на услуги по пренасяне през мрежата си на входящи повиквания от други национални мрежи извън Домейна на преносимост към първоначално или последващо пренесени от тяхната мрежа номера, предприятието извън Домейна на преносимост заплаща на Държателя на обхвата от номера, предоставящ трафичната услуга „транзит към пренесен номер” цена за минута транзитиран трафик, в договорен между доставчиците и предприятията извън Домейна на преносимост и определен в съответствие с изискванията на Закона за електронните съобщения размер, както и приложимата цена за терминиране в мрежата на Държателя на обхвата от номера. При непостигане на договореност между доставчиците и предприятието извън Домейна на преносимост комисията определя цена за трафичната услуга „транзит към пренесен номер” , след обсъждане с доставчиците.

Мотиви:
Считаме, че не е необходимо ФС да препращат към Процедурата за преносимост на географски номера за определяне на цени за транзит към пренесени номера. Доколкото е възможно принципите на определяне на тези цени следва да бъдат определени във ФС, а където това е невъзможно - да бъде предоставена възможност за договаряне между доставчиците, при спазване на изискванията на ЗЕС и при възможност за последваща намеса на КРС в случай на непостигане на съгласие.

12. Предлагаме чл. 52 да придобие следната редакция:

„Чл. 52 (1) В случай, че доставчиците не договорят помежду си ценитеа по чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, същитеата се определят от комисията.
(2) Доставчиците представят в комисията предложенията с определените от тях цени по чл. 50. , ал. 1 и чл. 51, ал. 1, Предприятията със значително въздействие върху пазарите на дребно представят документите по ценообразуване на предложената от тях цена.
(3) В случай, че представените от доставчиците цени не отговарят на изискванията на Закона за електронните съобщения и настоящите функционални спецификации, комисията връща цените за преобразуване преработване в едномесечен срок.
(4) В случай, че в срока по ал. 3 доставчиците не преработят цените или не докажат тяхното съответствие с изискванията на ЗЕС и настоящите функционални спецификации, комисията налага ценови ограничения по един от следните методи:
1. ограничаване нарастването на цените до предварително определен ценови праг;
2. сравнителен анализ между определените от доставчиците цени и цените за аналогична услуга, прилагана в държавите – членки на Европейския съюз;
3. определяне на план за постепенно намаляване на цените за определен период от време, след което нивото на цените трябва да достигне до предварително определено ниво.”

Мотиви:
Чл. 50, ал. 1 на ФС предвижда, че доставчиците определят помежду си „размер на еднократна цена за администриране на процеса по пренасяне на номер”. Тази цена трябва да се определи от тях в Процедурата по чл. 38, ал. 1 съгласно новата т. 11 на чл. 39, ал. 1. След като цената ще е една и еднаква за всички доставчици, не виждаме причина всички доставчици от Домейна на преносимост да предоставят документи по ценообразуване на еднократната цена за администриране на процеса по пренасяне на номер – достатъчно ще е това да направи предприятието, което обосновава най-високата цена, а именно предприятието с господстващо положение на пазарите на дребно – БТК. Наложените на БТК ценови ограничения ще важат и за останалите доставчици, доколкото ще се отразят на цената, определена в Процедурата по чл. 38, ал. 1.

13. По отношение на направеното предложение за допълнение в §3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПРЗ) на ФС считаме, че е редно отпадането изцяло на §3 от ПЗР. В случай, че предложението ни не бъде прието, алтернативно предлагаме от разпоредбата да отпадне изразът „или от цифрови централи”.

Мотиви:
Текстът на §3 от Проекта е в явно противоречие с принципа за равнопоставеност на предприятията, заложен в чл.4, ал.1, т.2, б.„в” на ЗЕС, както и с разпоредбата на чл.134 от ЗЕС, еднозначно предвиждаща задължение за всички предприятия, предоставящи обществена фиксирана телефонна услуга да осигуряват правото на абонатите и потребителите да запазват номерата си при посочените във Функционалните спецификации условия. Ето защо считаме за наложително подобна дискриминационна както спрямо останалите доставчици, така и спрямо потребителите на БТК разпоредба, да бъде отстранена от Проекта.

В случай, че КРС реши да пренебрегне горните аргументи, следва от посочения текст да отпадне изразът „или от цифрови централи”, тъй като не е налице основание за изключване на преносимост за цифрови централи на БТК. Съгласно Годишния доклад на КРС за 2008 г.2 към края на 2008 г. мрежата на БТК е на 82% цифровизирана. Изключването на задължението на БТК да предоставя преносимост по технически причини би създало конкурентни предимства за най-големият доставчик, като ще му даде възможност да спре процеса на преносимост за голяма част от централите си. Предложението би довело и до неравнопоставено третиране в сравнение с мобилните оператори, които са задължени да направят съответните промени в централите и мрежите си така, че да се въведе преносимост на мобилните номера, като разходите за това се поемат от всяко от предприятията. Наличието на подобен текст във Функционалните спецификации би могло да служи за формално обосноваване на откази за извършване на пренос на номера от страна на БТК – предприятието с най-голям интерес да избегне или отложи въвеждането на преносимост на географските номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга.

14. Предлагаме предложението за нов Пар. 27, да се измени както следва:
§ 27. (1) В срок до 105 дни от обнародване на Решение № …….. на комисията за изменение на Функционалните спецификации доставчиците са задължени да осигурят преносимост на номерата съобразно направените изменения, като за целта предприемат действия в срокове, както следва:
1. В срок до 90 дни от обнародване на Решение № ……./……..г. на комисията за изменение на Функционалните спецификации доставчиците се задължават да изготвят, подпишат и представят на комисията изменение на процедурата по чл. 38, ал. 1 или нова процедура, съобразно нововъведените изисквания във Функционалните спецификации;
2. В срок до 45 дни от подписване на изменението на процедурата по чл. 38, ал. 1 доставчиците следва да въведат в общите си условия за взаимоотношения с потребителите новите ред и условия за реализирането на преносимостта на номера.
(2) До подписване на измененията в процедурата по чл. 38, ал. 1 или на нова процедура съгласно т. 1 по предходната алинея, доставчиците прилагат подписаната и действаща към момента на влизане в сила на Функционалните спецификации процедура.

С уважение:

Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Писмо № 34/09.10.2009 г.

2010-06-30T07:51:15Z

До
Г-н Александър Цветков
Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Г-н Първан Русинов
Зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

София 1000, ул. "Дякон Игнатий" № 9

Копие:
Държавна агенция за информационни технологии и съобщения
София, ул. „Гурко” 6

Уважаеми г-н Цветков,
Уважаеми г-н Русинов,

Във връзка с процедура по обществено обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗИД на ЗЕС), представяме становището на Сдружението за електронни комуникации (СЕК, Сдружението), както следва:

СЕК приветства инициативата за развитие на нормативната уредба в сектора на електронните съобщения в съответствие с изискванията на европейското законодателство в областта и в изпълнение на поетите от Република България ангажименти като пълноправен член на Европейския съюз. В същото време смятаме, че съблюдаването на изискванията на европейското законодателство следва да бъде извършвано при отчитане специфичните особености на националния пазар на електронни съобщения и зачитане на правилата за развитие на ефективна конкуренция на пазара. Конкретните ни забележки и предложения по представения на обсъждане проект са следните:

I. Относно предложението за изменение на чл. 200, ал. 2 на ЗЕС

1. С предложеното в §1 на проект на ЗИД на ЗЕС изменение член 200 от ЗЕС се изменя като от текста на разпоредбата се премахва досегашната т. 2 на ал. 2:
„2. предприятието не е със значително въздействие върху пазар, самостоятелно или съвместно с друго или други предприятия, определено с влязло в сила решение на Комисията за регулиране на съобщенията.”

До момента посоченото в т. 2 изискване представляваше ограничение пред предприятия със значително въздействие върху националeн пазар на електронни съобщителни услуги да търсят компенсиране на нетни разходи под условие, че предоставянето на универсалната услуга представлява несправедлива тежест за тях. Доколкото единственото предприятие, което до момента бе задължено да предоставя универсалната услуга по чл. 182, ал. 2, т. 1-6 от ЗЕС, е „Българска телекомуникационна компания” АД (БТК), това ограничение в известна степен бранеше интересите алтернативните оператори, които са принудени да функционират в условия на изключително голяма диспропорция на пазарните дялове и притежават по-малко от 5% пазарен дял на пазара на фиксирана гласова телефонна услуга. Да се иска от алтернативните оператори да финансират предоставянето на универсална услуга в условия на явен фактически монопол от страна на БТК би било крайно неуместна и антиконкурентна мярка, която би довела до допълнително затвърждаване на господстващата позиция на историческия оператор и би спомогнало задушаването на и така едва съществуващата конкуренция.

Ето защо не сме съгласни с направеното предложение за изменение на чл. 200 от Закона за електронните съобщения, с което би отпаднала всяка пречка БТК да иска компенсиране на нетните си разходи за предоставяне на универсална услуга, за сметка и в ущърб на алтернативните оператори.

С оглед изтъкнатият в мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на ЗЕС аргумент, че е необходимо отстраняване на несъответствие с изискванията на Директива 2002/22/ЕО (Директивата за универсалната услуга) считаме, че не е налице противоречие между сега действащата разпоредба на чл. 200, ал. 2, т. 2 на закона и конкретна разпоредба или изискване на Директива 2002/22/ЕО. Напротив, приемането на подобно изменение в ЗЕС би нарушило основното начало на ненакърняване на конкуренцията при предоставяне на универсалната услуга, прокламирано в чл. 1, т. 2 от посочената Директива, както и би довело до изкривяване и ограничаване на конкуренцията в сектора в разрез с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „б” от самия ЗЕС.

В Директива 2002/22/ЕО липсва конкретна и изрична разпоредба, указваща забрана за това държавите-членки да въвеждат известни ограничения в националните си законодателства относно кръга предприятия, които могат да искат компенсиране на доказани нетни разходи при предоставяне на универсална услуга, както в случая с ограничението в чл. 200, ал. 2, т. 2 от ЗЕС. Основанието за оставяне в сила на разпоредбата на 200, ал. 2, т. 2 следва да се търси именно в идеята за ефективна конкуренция на пазара. А опцията за компенсиране на доказани нетни разходи на БТК при предоставяне на универсалната услуга от страна на останалите доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги на пазара звучи не само несправедливо, но и дискриминиращо с оглед на факта на разпределение на пазарните дялове към настоящия момент. Намесата на държавата на пазара на електронни съобщения би следвало да е в посока към подпомагане функционирането на пазара на електронни съобщителни услуги в условия на ефективна конкуренция, а не в обратна посока.

Чл. 200, ал. 2 предвижда, че наличието на несправедлива тежест следва да се определя въз основа на нетните разходи и при отчитане на нематериалните преимущества на конкретното предприятие, като в това отношение българският закон точно въвежда изискванията на чл. 13 на Директива 2002/22/ЕО. Едно от нематериалните преимущества, което следва да се вземе предвид, е фактът дали предприятието, задължено да предоставя универсална услуга, има господстващо положение на същия този пазар, на който предоставя универсалната услуга. Подобно господстващо положение би дало на това предприятие значителни нематериални преимущества пред конкурентите, включително възможност да влияе самостоятелно и независимо на пазарното поведение както на потребителите, така и на останалите предприятия. В този смисъл сега действащата т. 2 на ал. 2 на чл. 200 от ЗЕС се явява необходимо пояснение на критериите за определяне на „несправедливата тежест” и „нематериални преимущества”, формулиран в същата алинея и очевидно съдържа пълно съответствие с изискванията на Директивата за универсалната услуга.

Предвид изложените съображения считаме, че текстът на разпоредбата на чл. 200, ал. 2, т. 2 следва да остане непроменен и за в бъдеще да включва ограничението за предприятия със значително въздействие на пазара да кандидатстват за компенсиране на загуби за предоставяне на универсална услуга. Предложението ни е водено от разбирането, че текста на т.2 се отнася единствено до предприятия със значително въздействие не върху който и да е пазар, а върху релевантния пазар на дребно.

2.В случай, че редакцията на чл.200, ал.2, т.2 следва да се тълкува като забрана относно възможността на всяко предприятие с господстващо положение на национален пазар да претендира компенсация на доказаните нетни разходи или се реши, че е необходимо изменение на чл. 200, ал. 2 от ЗЕС по други съображения, смятаме, че това не следва да става чрез отпадане на т. 2, а чрез нейното уточняване и прецизиране.

Доколкото може да се сподели виждането, че сегашната редакция на т. 2 на чл. 200, ал. 2 ограничава всяко предприятие, определено за такова със значително въздействие на пазара, да иска компенсиране на нетните разходи при предоставяне на универсална услуга, бихме могли да предложим следните 2 варианта за нова редакция на разпоредбата:

2.1. Вариант 1:
(2) Наличието на несправедлива тежест се определя въз основа на нетните разходи и при отчитане на нематериалните преимущества за предприятието по ал. 1 от предоставяне на универсалната услуга или на част от нея, при условие че:
1. предоставянето води до загуби или се предлага на цени под обичайната търговска печалба;
2. предприятието не е със значително въздействие върху пазара на достъп до обществена телефонна мрежа в определено местоположение и обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни в определено местоположение, самостоятелно или съвместно с друго или други предприятия, определено с влязло в сила с решение на Комисията за регулиране на съобщенията.

При този вариант се уточнява, че единствено предприятие, което има значително въздействие върху пазар на дребно, който единствено може да има отношение към предоставянето на универсална услуга, няма да може да иска компенсация за предоставяне на универсална услуга.

Направено е и уточнение, че решението на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е определено предприятие със значително въздействие на пазара, не е необходимо да е влязло в сила. Съгласно чл. 35, ал. 6, т. 2 на ЗЕС подобни решения имат дадено от закона предварително изпълнение, като тяхното обжалване не спира изпълнението им.

2.2. Вариант 2:
(2) Наличието на несправедлива тежест се определя въз основа на нетните разходи и при отчитане на нематериалните преимущества за предприятието по ал. 1 от предоставяне на универсалната услуга или на част от нея, при условие че:
1. предоставянето води до загуби или се предлага на цени под обичайната търговска печалба;
2. предприятието, задължено да предоставя универсална услуга по чл. 182, ал. 2, т. 1 няма дял от приходите над 80 на сто на пазара на достъп до обществена телефонна мрежа в определено местоположение за домашни потребители.

Посоченият вариант се базира на разпоредбата на чл. 200, ал. 2, т. 2 от ЗЕС преди последната му редакция, направена с бр. 17 на ДВ от 2009 г. Считаме, че до постигане на условието пазарният дял на БТК на пазара на достъп до обществена телефонна мрежа в определено местоположение за домашни потребители да падне под 80%, при всички положения ще е налице значително нематериално преимущество на БТК на този пазар пред неговите конкурент.

За отбелязване е, че съгласно извършения от КРС пазарен анализ на пазарите на достъп до обществена телефонна мрежа в определено местоположение и обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни в определено местоположение - Приложение към Решение № 650/25.06.2009 г.1, пазарният дял на БТК на пазара на достъп до обществена телефонна мрежа в определено местоположение за домашни потребители през 2008 г. е 99,6%. Не можем да приемем, че при наличие на подобен пазарен дял на БТК, нетните разходи на БТК следва да бъдат компенсирани от предприятия, чиито сумарен пазарен дял е 0,4%, а не от постъпленията на БТК по предоставяне на услугата на всички потребители, на които тя се предоставя на печалба. Възможността БТК да претендира за компенсиране на нетните за разходи за предоставяне на достъп за определени категории потребители (социално слаби, хора с увреждания и пр.) ще даде възможност за поредна злоупотреба на господстващия оператор, който вместо да търси начин да оптимизира разходите си или да ги покрие с печалбата си от предоставяне на услугата на останалите си потребители, ще търси начин да засегне допълнително конкурентите си, които и без друго притежават незначителен пазарен дял.

II. Предложение за изменение на чл. 206, ал. 2 от ЗЕС

Предлагаме създаване на нов §1а на ЗИД на ЗЕС със следния текст:
„§1а В чл. 206, ал. 2 числото 0,8 се заменя с числото 0,1.”

Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗЕС, максималният размер на вноските, които предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, заплащат във Фонда за компенсиране на универсалната услуга, могат да достигнат 0,8% от брутните приходи за предоставяне на обществена телефонна услуга след приспадане на трансферни плащания към други предприятия.

Съгласно Тарифите за таксите, събирани от КРС по ЗЕС от последните години, административна годишна такса за контрол за осигуряване на дейностите по регулиране от предприятията, която КРС събира, не надвишава 0,2% от брутните приходи след приспадане на трансферни разходи - за предприятия с годишни брутни приходи над 100 000 лв. и 0% - за предприятия с годишни брутни приходи под 100 000 лв.

Считаме за необосновано и нелогично сумата, заплащана за компенсиране на загубите от предоставяне на универсална услуга, да бъде по-висока от таксата, заплащана на регулатора за осъществяване на неговите регулаторни функции. Ето защо предлагаме съществено редуциране на размера на максималния размер на вноските на предприятията във Фонда за компенсиране на универсалната услуга, с цел финансово стабилизиране на предприятията и минимизиране на негативните ефектите, които финансовата криза причинява на тяхната платежоспособност.

Като се надяваме направени предложения да бъдат взети предвид, оставаме

С уважение:

Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

Писмо № 31/10.09.2009 г.

2010-06-30T07:48:38Z

Относно: Становище по проект на Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (ЗЕС)

До
Д-р Веселин Божков
Председател
Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)
София, ул. “Гурко” 6

Копие
Г-н Валентин Хараламбов
Зам.-председател, КРС

Г-жа Анета Иванова
Член, КРС

Г-жа Десислава Преображенска
Член, КРС

Г-жа Вяра Минчева
Член, КРС

Г-н Петър Рендов
Член, КРС

Г-н Тодор Костурски
Член, КРС

Г-н Свилен Попов
Член, КРС

Г-н Радослав Илиевски
Член, КРС

Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

Във връзка с открита процедура по обществено обсъждане на проект на Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по ЗЕС (Тарифата), приет с Решение № 939 от 6 август 2009 на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), представяме становище на Сдружението за електронни комуникации (СЕК) по Проекта.

1.Нарушение на принципа на съответствие с административните разходи при определяне на еднократните такси за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс

Чл. 2 на Проекта определя размерите на еднократните административни такси, които предприятията заплащат за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър и номера. Считаме, че част от еднократните административни такси по чл. 2, а именно тези по ал. 6 и ал. 7, са установени в нарушение на основни принципи, залегнали в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), и следва съществено да бъдат променени.

Еднократните такси за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс са административни такси по смисъла на чл. 139 от ЗЕС. Съгласно чл. 139, ал. 1 от ЗЕС размерите на административните такси съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. В допълнение, чл. 142, ал. 1 от ЗЕС предвижда, че еднократната такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс е равна на административните разходи за подготовка и издаване на разрешението и включва разходите за:
1. труд и материали;
2. пропорционално разпределена развойна и консултантска дейност, ако такава е необходима във връзка с издаването на разрешението;
3. честотно планиране и национална и международна координация.

В тази връзка могат да се заключи, че размерът на еднократната административна такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по чл. 2, ал. 6 не може да се диференцира по зони според броя на регистрираните жители, както е предвидено в чл. 1, т. 2 на Тарифата.

От посочените по-горе разпоредби на ЗЕС (чл. 139 и чл. 142) е видно, че определянето на размера на административната такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс не може да бъде поставян в зависимост от броя на регистрираните жители, доколкото по този начин напълно се нарушава принципът на съответствие на административните такси с административните разходи на КРС.

В допълнение, дадените размери на административните такси по ал. 6 на чл. 2 на Тарифата, т. 1.1. са напълно необосновани и неприемливи. Така, в Зона VI се предвижда еднократната такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида "точка към много точки" в обхват 3 GHz за заемана честотна лента да се изчислява на цена 100 000 лв. за 1 MHz (т. 1.1.). Недопустимо е при определяне на една разходориентирана такса да се взима предвид пазарната цена, достигната при провеждане на един от търговете за индивидуални лицензии № 115 от клас А през 2005 г. При един подобен подход би следвало размерът на всяка такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - предмет на евентуален търг да бъде променяна съобразно достигнатата първоначална тръжна цена, което би въвело доста странна практика при определянето на първоначалните такси.

Предлагаме текстът на ал.6 на чл. 2 да бъде изцяло преформулиран, като отпаднат различните такси за различните зони според броя на регистрираните потребители, а единните такси за издаване на разрешение да бъдат преизчислени при стриктно спазване на принципа на разходоориентираност и съответствие с административните разходи на КРС.

1.2. Във връзка с направените по-горе коментари за разходоориентираност на административните такси за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, намираме, че изцяло трябва да се промени и ал. 7 на чл. 2 от Тарифата. Посочената формула, включваща продължителност на разрешението в години, по никакъв начин не може да се приеме за разходоориентирана. Определянето на размера на всички административни такси в Тарифата трябва да се извърши изцяло въз основа на административните разходи на КРС и съобразно критериите, заложени в чл. 139, ал. 1 и чл. 142, ал. 1 от ЗЕС. Ето защо и за мрежите, посочени в ал. 7 на чл. 2, трябва да бъдат определени прости такси с фиксиран размер, при спазване на принципа на съответствие на административните разходи за издаване на съответните разрешения за ползване.

2.Прекомерност на предвидените еднократни административни такси за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър по чл. 4

Противоречие на принципа на равнопоставеност е размерите на еднократните административни такси за предоставяне на допълнителен ресурс да се определят по различен начин за различните мрежи/услуги, каквото деление е направено в ал. 1 и ал. 2 на чл. 4.

Предвидените в Тарифата такси са твърде високи и представляват пречка за усвояване на допълнителен радиочестотен спектър и инвестиции в разширяване на изградените мрежи и обогатяване и подобряване на предоставяните услуги. Считаме, че ако бъде прието предложението ни еднократните административни такси за издаване на разрешения да бъдат приведени в съответствие с административните разходи, по същия начин могат да се определят и такси за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър; техният размер може да бъде определен като процент от първоначалната такса, доколкото при всички случаи административните разходи за предоставяне на допълнителен спектър са по-малки от тези по неговото първоначално предоставяне.

Предлагаме премахване на разделението по ал. 1 и ал. 2 и тяхното обединяване, както и следната редакция на чл. 4:

Чл. 4 (1) При предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър за електронни съобщителни мрежи се събира еднократна административна такса за предоставяне на допълнителен ресурс в размер на 30% от размера на таксата за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за съответния вид мрежа, посочен в чл. 2.
(2) При изменение и/или допълнение на разрешение за ползване на ограничен ресурс - номера, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа в случаите, когато се освобождават и/или предоставят номера и кодове, се събира такса в размер на 100 лв. В този случай таксата по чл. 2, ал. 8 не се събира.

3.Прекомерност на предвидените годишни такси за ползване на радиочестотен спектър по чл. 6

Считаме, че в условия на глобална икономическа криза, при която са застрашени жизнеспособността и финансовата стабилност на множество предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги, е необходимо да бъде намалена цялостната тежест на таксите, които заплащат в бюджета, включително годишните такси за ползване на радиочестотен спектър. Тези такси, доколкото не са разходоориентирани, се явяват един допълнителен данък за предприятията, който не е обвързан от печалба или оборот, а единствено от начина, по който осъществяват своята дейност – чрез ползване на радиочестотен спектър.

Особено остро стои въпросът със заплащането на годишните такси от предприятията, ползващи мрежи от вида „точка към много точки” в радиочестотен обхват от 3 GHz и в обхват 26 и 28 GHz. Годишните такси, заплащани за заемани честотни ленти от 1 MHz, са прекомерни и водят до допълнително финансово затруднение на предприятията, инвестирали в изграждане на мрежи от типа „точка към много точки”.

През настоящата година Комисията за регулиране на съобщенията откри процедури за отнемане на разрешения на 3 предприятия, изграждащи WiMAX мрежи, и ползващи радиочестотни ленти в радиочестотен обхват от 3 GHz и в обхват 26 и 28 GHz. Това показва, че конкурентната обстановка на пазара на предоставяните електронни съобщителни услуги и финансовата криза не позволяват на тези предприятия да осъществяват ефективно дейността си.

Ето защо предлагаме изменение в т. 3.1. и т. 3.2. на чл. 6, ал. 1 на Тарифата, като всички годишни такси за заемана честотна лента 1 MHz в обхват 3 GHz и в обхват 26 и 28 GHz бъдат намалени с 50%.

4.1. Прекомерност на предвидените годишни такси за ползване на номера по чл. 8

Считаме, че по съображенията, посочени в т. 3 по-горе (влошена финансова конюнктура и затруднено финансово състояние на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги) е необходимо да бъдат намалени таксите за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера по чл. 8, ал. 1 на Тарифата. Размерът на тези такси засяга дейността на всички предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги (фиксирани и мобилни). Доколкото ежегодно на предприятията се предоставят нови блокове с номера от КРС, намаляването на размера на таксите няма да се отрази съществено на общия размер на събираните от Комисията такси. Предлагаме намалението да бъде около 20%, с което ще се облекчи финансовото положение на предприятията, без да се губят ефективно значителни приходи в държавния бюджет.

4.2. Отпадане на ал. 2 на чл. 8 от Тарифата

За абонати на аналогови централи е необосновано да се предоставя намаление на таксата, тъй като по този начин се нарушава принципа на равнопоставеност на предприятията. Също така се дава стимул за забавяне на цифровизацията на мрежата на БТК, доколкото при запазване на аналоговите постове се гарантира плащане на по-малки годишни такси. По този начин се увреждат интересите на потребителите да получават качествени и модерни електронни съобщителни услуги.

В случай, че бъде прието предложението ни по т. 4.1. за намаляване на таксата за ползване на един национално значим номер с 8-цифрена дължина по чл. 8, ал. 1, т. 1 с 20% (от 24 на 20 ст.), това означава, че при отмяна на ал. 2 на чл. 8 таксата, заплащана за един за аналогови фиксирани телефонни, няма да бъде променена, и ще остане 20 ст.

5. Прекомерност на част от предвидените такси за извършване на административни услуги по чл. 9

Считаме, че таксата за издаване на удостоверение за вписване в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 5 на Тарифата трябва да бъде намалена от 100 лв. на 30 лв.

Таксата за издаване на удостоверение следва да бъде разходоориентиранa и да включва като елементи покриване единствено на разходите, реално извършвани във връзка с издаване на удостоверението за вписани в регистъра обстоятелства. Неразумно е да се приеме, че издаването на подобно удостоверение може да струва на администрацията 100 лв. – разходи за техническо оформяне, принтиране, подпечатване и изпращане на удостоверението по пощата. Новият режим на уведомяване, за разлика от предхождащият го регистрационен режим, не предвижда заплащане на административна такса преди започване на дейност от предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги и е неудачно подобна такса да се въвежда във вид на такса за издаване на удостоверение за вписани в регистъра обстоятелства. За сравнение, таксата за издаване на най-масовите удостоверения - удостоверения за актуално състояние от Агенцията по вписванията е 5 лв. – 20 пъти по-ниска от предвидената в Тарифата.

Бихме искали да отбележим, че подобна такса ще се заплаща от предприятията при издаване на удостоверения след всяка промяна в регистъра – т.е. не става въпрос за еднократна такса, а за такса, която ще се заплаща от предприятията всеки път когато поискат удостоверение, и в този смисъл размерът от 100 лв. е крайно неприемлив и неотговарящ на характера на тази такса.

6. Необходимост от изменение на чл. 10, ал. 1

Считаме, че в чл. 10, ал. 1, т.1.1., при определяне на таксата за изменение на идентификационните данни за едно разрешение, следва да отпадне изразът "за даден вид мрежа и/или услуга”. По този начин ще се придаде смисъл на т.1.2. от същата алинея, която предвижда, че за всяко следващо разрешение се дължи сметка в размер на 20 лв. Следва да се отбележи, че в повечето случаи едно предприятие има само по едно разрешение за даден вид мрежа и/или услуга, както и че разходите на КРC за изменение на идентификационни данни в разрешенията не зависят от това за каква мрежа и/или услуга са издадени съответните задължения.

Надяваме се предложенията ни да бъдат взети предвид.

С уважение,

Теодор Захов
Председател на УС
Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13
тел. (+359 2) 9887360, 9887361
факс: (+359 2) 9877096
лице за контакт: Пламена Георгиева (Секретар на СЕК)

Писмо № 029/07.08.2009

2010-06-03T08:17:44Z

Относно: Обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Технически изисквания за работа с електронни съобщителни мрежи от неподвижна радиослужба и съоръженията, свързани с тях.

До

Д-р Веселин Божков

Председател

Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)

София, ул. “Гурко” 6

Копие

Г-н Валентин Хараламбов

Зам.-председател, КРС

Г-жа Анета Иванова

Член, КРС

Г-жа Десислава Преображенска

Член, КРС

Г-жа Вяра Минчева

Член, КРС

Г-н Петър Рендов

Член, КРС

Г-н Тодор Костурски

Член, КРС

Г-н Свилен Попов

Член, КРС

Г-н Радослав Илиевски

Член, КРС

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми членове на КРС,

С Решение № 645/25.06.2009г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) прие проект на решение за изменение и допълнение на Технически изисквания за работа с електронни съобщителни мрежи от неподвижна радиослужба и съоръженията, свързани с тях (Техническите изисквания) с оглед на това изразяваме становището и притесненията на членовете на Сдружение за електронни комуникации във връзка с предложените изменения.

Считаме, че предложените промени са извършени в противоречие с Регулаторната политика за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди, Регулаторната политика за ползването на номера, адреси и имена за осъществяване на електронни съобщения, Националния номерационен план, Наредба № 7 от 01.07.2008 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена и Правилата за условията и реда за предоставяне на услугата “избор на оператор”. Посочените актове уреждат редица параметри на дейности и услуги, предоставяни чрез мрежи, дефинирани от вида “точка към много точки”.

Като обща бележка бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) при изготвяне на проекти на общи и нормативни административни актове, предвидени в този закон, КРС провежда процедура за обществено обсъждане, като публикува съобщение за изготвения проект и мотивите за изготвянето му в национален ежедневник и на страницата си в интернет. Следва да се отбележи, че като единствен мотив за приемане на Техническите изисквания е посочено, че в проекта на решение са добавени условията за работа на наземни мрежи с широколентов безжичен достъп (BWA), предоставящи електронни съобщителни услуги в обхвата 3 400 – 3 800 MHz, като това е продиктувано от Решение на Европейската Комисия 2008/411/ЕО относно хармонизирането на радиочестотната лента 3 400 – 3 800 MHz за наземни системи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги в Общността.

На практика липсва обосновка относно причините, мотивирали регулатора за приемане на изменението както и оценка на неговото въздействие върху съществуващите мрежи в посочения обхват, като и по отношение на другите актове, уреждащи предоставянето на услуги чрез тези мрежи. Това води до невъзможност от страна на предприятията за ясна преценка и разбиране логиката на нормативния акт. Поради липсата на ясни мотиви остава неизяснен фактът защо една и съща материя намира приложение в различни нормативни актове и защо същите се подлагат на обществено обсъждане неедновременно, за да може да бъде направена връзка между тях, а единият вече е в сила, докато другият тепърва се подлага на обществено обсъждане. В конкретния случай имаме предвид Техническите изисквания за работа на мобилни наземни мрежи и съоръженията, свързани с тях и подложените на настоящото обществено обсъждане Технически изисквания. Освен това остава неизяснен въпросът с преценката кои честотни диапазони ще бъдат предназначени за обществени електронни съобщителни мрежи от подвижна и кои от неподвижна радиослужба при Broadband Wireless Access (BWA), Fixed Wireless Access (FWA) и Broadband Wireless Accees Systems (BWAS). Това води до несигурност по отношение на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги чрез мрежи от неподвижна радиослужба от вида “точка към много точки”. Подобно притеснение бе изразено от участниците в общественото обсъждане на Техническите изисквания за работа на мобилни наземни мрежи и съоръженията, свързани с тях, като на него не е даден ясен отговор, че няма да се прави последващо разграничение на спектъра. КРС е посочила, че използването на предоставения спектър е въпрос на решение на предприятията, както по отношение на предоставяните услуги, така и по отношение на използваните технологии - за фиксиран, с ограничена степен на движение или мобилен достъп. Считаме, че посоченото разбиране, коeто ние напълно споделяме, следва да намери място в нормативен акт, за да създава сигурност за предприятията, като например Регулаторната политика за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди, .

В Регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди е посочено, че при изработването й са взети предвид държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и тенденциите в развитието на електронните съобщения в световен и европейски мащаб, отчитайки необходимостта от управление на радиочестотния спектър съгласно разпоредбите на Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения, решенията и препоръките на Европейската комисия и Комитета за електронни съобщения към Европейската конференция по пощи и далекосъобщения. В тази връзка следва да се има предвид, че посоченото като източник при изменението и на двата нормативни акта, цитирани по горе, Решение на Комитета за електронни съобщения от 30 март 2007 г. за достъпността на честотните ленти между 3400 и 3800 MHz за хармонизирано въвеждане на широколентови системи за безжичен достъп (Broadband Wireless Access Systems - BWAS ЕCC/DEC/(07)02 е било в сила към момента на приемането й, т.е то е било отчетено при нейното приемане. При либерализиране използването на спектъра (Регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди - т. 3.5.) е предвидено, че в съответствие с политиката на Европейската общност за либерализация на ползването на радиочестотния спектър и в частност Съобщение на Европейската комисия до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно бърз достъп до честотен спектър за безжични електронни съобщителни услуги чрез по-голяма гъвкавост и с оглед осигуряване на възможност за прилагане на гъвкаво и неутрално по отношение на използваните технологии и/или предоставяните услуги регулиране КРС ще преразгледа използването на радиочестотния спектър в следните честотни обхвати: 3,4-3,8 GHz - в съответствие с политиката на Европейската общност за либерализация на ползването на радиочестотния спектър в обхват 3,4-3,8 GHz и с оглед осигуряване на съвременни и качествени услуги за крайните потребители и възможност за избор на предприятията относно използването на различни технологии в този обхват КРС ще прилага гъвкаво и неутрално по отношение на използваните технологии и/или предоставяните услуги ползване на обхват 3,4-3,8 GHz за неподвижни (Fixed Wireless Access - FWA), слабо подвижни (Nomadic Wireless Access - NWA) и мобилни (Mobile Wireless Access - MWA) приложения.

Това е приложено на практика от регулатора с издадените Разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вида “точка към много точки” (Разрешението).

В т.1.1 от Разрешението е предвидено неутрално по отношение на използваната технология изграждане на мрежите. Това предложение бе направено от членовете на СЕК като продиктувано от Решение на Комитета за електронни съобщения от 30.03.2007г. за възможностите за хармонизирано използване на честотния спектър в 3400-3800 MHz за въвеждане на системи за широколентов достъп (ECC/DEC/(07)02), където в Анекс 1 е предвидена и дефиниция на “flexible usage mode” (гъвкаво използване). КРС прие, че текстът на Анекс 1 изисква включването на лицензиионни изисквания (в случая условия на Разрешенията), които да уреждат възможността за ползване на обхват 3,4-3,8 GHz за неподвижни (Fixed Wireless Access - FWA), слабо подвижни (Nomadic Wireless Access -NWA) и мобилни (Mobile Wireless Access - MWA) приложения. В т.2. от същия анекс е предвидено, че Регулаторните органи при предоставянето на гъвкаво използване на спектър следва да имат предвид, освен съответствие с ITU Radio Regulations, европейското законодателство, вътрешното законодателство на съответната държава, техническите изисквания, установени с международни договори за координация на спектъра, така и съществуващия правен статут на разрешенията за спектър - техните ограничения и условия.

В т. 3, 4 и 5 от Приложение № 1 - Технически параметри на електронната съобщителна мрежа, е развит принципа на технологичната неутралност, като са предвидени техническите изисквания, които следва да се спазват при фиксирана, номадична и мобилна свързаност на централните и крайните станции. В допълнение е предвидено, че предприятието изгражда мрежата си освен при спазване на Технически изисквания за работа с електронни съобщителни мрежи от неподвижна радиослужба и съоръженията, свързани с тях, така и в съответствие със серията стандарти IEEE 802.16.

При управлението на радиочестотния спектър КРС спазва принципите на законоустановеност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, неутралност по отношение на използваните технологии и/или предоставяните услуги и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимата.

С оглед изложеното считаме, че предприетия от КРС подход при изменение на Техническите изисквания е нарушила и трите подчертани принципа, което само по себе си е основание за незаконосъобразност на нормативния акт , ако същият бъде приет в предложения вид, като би нарушила и цитирания по-горе Анекс 1, ако доведе до промени в разрешенията, които да ограничат развитието на мрежите и услугите.

Припознаването на WiMAX, като нова IMT спецификация даде възможност на предприятията, които изграждат WiMAX мрежи и предоставят WiMAX базирани услуги да се ползват от повече икономии от мащаба, като се включи и VOIP, като и многобройните услуги, за които дава възможност широколентовия достъп до интернет. По този начин WiMAX бе поставен при равни условия с доминиращите 3G технологии – UMTS и CDMA - 2000. Като доказателство за възможностите и характеристиките на WiMAX мрежите е поддържане и на виртуален WiMAX оператор. С оглед определянето на честотната лента 3,4 – 3,6 GHz за предназначен за IMT съгласно чл. 5 Frequency allocations от заключителните документи на Световната радиоконферинция в Женева (WRC07) за България е отбелязано, че същия е предназначен (определен) основно за мобилни услуги считано от 17.11.2010 г. Това, разбира се, не приоритизира използването на спектъра и не прекратява неговата употреба за дейности, за които е усвоен към настоящия момент. Доколкото в България този честотен спектър е присвоен на WiMAX мрежи, които единствено са включени в IMT, от използващите този честотен спектър, и съгласно Регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди същият е изчерпан, считаме че следва да бъде продължи пълноценното развитие на мрежите неутрално по отношение на представяните услуги, а не да се прави отстъпление от постигнатото.

С измененията и допълненията на Техническите изисквания за работа на мобилни наземни мрежи и съоръженията, свързани с тях и Техническите изисквания КРС изкуствено въвежда разграничение на мрежите, чрез разделяне по услуги. Това от своя страна би могло да стесни обхвата на предоставяните услуги и да спре развитието на WiMAX мрежите. С оглед избягване на съмнения е особено важно да се предвиди разпоредба в Техническите изисквания, която недвусмислено да предвижда, че при привеждане в съответствие на издадените разрешение ще се спазва принципа на технологична неутралност.

Предвид на всичко изложено, считаме, че КРС следва да приеме обща концепция относно развитието на WiMAX мрежите в Република България и да стартира едновременно изменение на всички нормативни актове, които имат отношение към изграждането на мрежите и предоставяните услуги. Така както в момента просто се заменя изразът “точка към много точки” и то единствено в Техническите изисквания с FWA и BWA, би могло да означава, че регулаторът отстъпва от заложените принципи на технологична неутралност и ограничава приложното поле на предоставяните услуги или най-малкото създава условия за нарушаване или оспорване на качествата и характеристиките на изградените мрежи. Освен това считаме, че при пристъпване към промяна на разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вида “точка към много точки” за привеждането им в съответствие с измененията на Техническите изисквания същите следва да бъдат подложени на процедура по обществено обсъждане.

Като се надяваме изложеното становище бъде взето предвид от КРС, оставаме

С уважение:

Теодор Захов

Председател на УС

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

София 1000, бул. “Патриарх Евтимий” 36, вх. Б, ап. 13

тел. (+359 2) 9887360, 9887361

факс: (+359 2) 9877096

лице за контакт: Пламена Николаева (Секретар на СЕК)

e-mail: plamena.nikolaeva@dpc.bg; info@bgsec.org