Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

21/08/2018

Изх. № 51/ 20.08.2018г.

До

Г-н Владислав Горанов

Министър на финансите

Копие до Дирекция „Данъчна политика“

Министерство финансите

гр. София, ул.“Г. С. Раковски” № 102


 


 

Относно: Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства


 

Уважаеми г-н Горанов,


 

Сдружение за електронни комуникации (СЕК, Сдружението) е организация, обединяваща предприятия – доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги и изразяваща общите им интереси при осъществяване на дейността им и свързаните с нея взаимоотношения с трети лица, включително органи на държавната и общинската администрация. Дейността на предприятията – членове на СЕК, е свързана с изграждане, използване и поддържане на електронна съобщителна инфраструктура и мрежи и предоставяне на услуги чрез нея – фиксирани гласови услуги, достъп до интернет, разпространение на радио и телевизионни програми и други.

До настоящия момент СЕК многократно е предлагало и вземало участие в различни инициативи за подобряване на съществуващата регулаторна обстановка за осъществяване на тези дейности. Една от тези инициативи е възможността връзката между фискалните устройства и НАП да не е задължително мобилна.

СЕК подкрепя усилията на Министерство на финансите за повишаване на фискалната дисциплина и подобряване на спазването на данъчно-осигурителното законодателство, намаляването на дела на сивата икономика и ограничаване на нелоялните търговски практики.

В същото време представяме на Вашето внимание и моля да вземете предвид следните бележки и предложения:

I. С разпоредбите на чл. 39, ал. 10, раздел IIIб от Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 18, ал. 1, 2 и 3 от Наредба № Н-18 са уредени техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка между фискалните устройства и Националната агенция по приходите (НАП), като е посочено, че при всички случаи тя трябва да се изгради „чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор”. Подобно правило ограничава възможността както на членовете на СЕК, така и на всички останали предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, различни от мобилни оператори, да предоставят услуги по осигуряване на дистанционна връзка между фискалните устройства на данъчно задължените лица и НАП.

С цитираните разпоредби се въвежда ограничение на вида предприятия, които биха могли да предоставят услуги по осигуряване на задължителната свързаност между фискалните устройства и НАП, и използваната от тях технология за осигуряване на такава свързаност. Съгласно Наредбата тези услуги могат да се предоставят само от „мобилни предприятия”, а от описанието на правилата за осигуряване на връзката следва, че това следва да бъде извършвано посредством мобилна мрежа по стандарт GSM/UMTS. По този начин Наредбата лишава от възможност за участие в един значителен пазарен сегмент много на брой предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги по различни от GSM/UMTS технологии, като се ограничават тяхната свободната стопанска инициатива и възможностите за развитие на конкуренцията в сектора на електронните съобщения в България.

Подобни ограничения са несъвместими с принципа за свободна стопанска инициатива, залегнал в чл. 19, ал. 1 от Конституцията. Като доразвитие на тази разпоредба, ал. 2 на същия член предвижда, че законите в Република България следва да създават и гарантират на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратяват злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитават потребителя. По този начин чл. 19, ал. 2 предвижда създаването на условия и гаранции за разгръщането на свободната стопанска инициатива, като основа за развитието на икономиката в страната, установена в ал. 1.

Изричното закрепване на конкретни предприятия, които единствено да предоставят дадена услуга, е в нарушение на установеното в чл. 19, ал. 2 от КРБ правило за еднакви правни условия, като чрез него се препятства възможността за предоставяне на необходимите за целите на ЗДДС и ЗДДФЛ услуги и от страна на други предприятия, предоставящи същите услуги.

С оглед на гореизложеното считаме, че НАП следва да обезпечи технологична неутралност при изграждането на свързаност и предоставянето на данни в реално време между сървърите на НАП и търговските обекти, и по-конкретно с фискалните устройства.

II. Цитираните по-горе норми създават и неоснователно ограничаване на възможността на лицата, задължени да отчитат продажби чрез фискални устройства, да избират най-удобния и икономически изгоден за тях начин да изпълнят това свое задължение. Задължените лица се оказват принудени във всеки случай да заплащат за мобилна услуга, необходима за връзката на устройството с НАП, докато в действителност няма технологични пречки същата дейност да се осъществява и чрез други електронни съобщителни технологии. Използването на други технологии (например интернет) би могло да бъде и значително по-евтино за задължените лица.

Техническото решение, което СЕК предлага, е да се използва софтуерен касов апарат (СКА). На практика това представлява софтуерна програма, която се инсталира на смарт устройство - смартфон или таблет с операционна система iOS или Android.

Такъв софтуер би могъл да бъде написан по възлагане на НАП, като същият може да изпълни изискванията на Наредба № Н-18 и другите подзаконови актове. Съществува възможност за използването и на готов такъв софтуер – на пазара са познати най-различни софтуери, които с малко усилие могат да бъдат доразписани, за да отговарят на съществуващите в Наредбата изисквания.

Това проконкурентно решение може да е напълно съвместимо и да отговори на изискванията на Наредба № Н-18 в следните насоки:

1. По отношение на уникалната идентификация на устройствата, съдържащи СКА:

НАП ще използва NFC кода на съответното смарт устройството за идентификация. NFC кодът се съхранява на чип и не може да бъде променен от потребителя. Поначало NFC технологията е създадена, за да бъде използвана за финансови транзакции, за които е необходима висока степен на сигурност.

2. Идентификация на физическото лице - потребител на СКА:

Идентификация на физическото лице - потребител на СКА, може да става с възможностите за идентификация, предвидени в новите лични карти с чип, които ще се издават в България от 2019 г.

3. По отношение на сигурността на комуникацията между НАП и СКА:

НАП може да използва възможностите на NFC модула за криптиране на комуникацията. За допълнителна сигурност, и само ако е необходимо, НАП може да издава уникални цифрови сертификати за всяко физическо устройство, свързани с уникалния NFC код на устройството и работещите само на устройството, за което са издадени.

4. По отношение на установяване местонахождението на СКА:

СКА може да получава информация за местонахождението си от локализационния модул на смарт устройството, на което е инсталиран. За избягване на злоупотреби, СКА ще чете данните си директно от хардуера (GPS модул и радио модул за информация за GSM клетките). По този начин събраната информация ще е много по-точна и по-надеждна от сега използвания метод - чрез локализиране само чрез GSM клетките.

5. По отношение на надеждността на връзката между НАП и СКА:

GSM мрежите са подмножество на всички Интернет мрежи, използвани в практиката. Това по дефиниция означава, че преминаването на комуникация през Интернет ще повиши надеждността на комуникацията с НАП.

6. По отношение на предотвратяване на неоторизирани модификации на СКА:

Всеки СКА може да бъде подписван цифрово от НАП, и НАП може да проверява софтуера всеки път, когато бъде инициирана комуникация с дадения СКА.

Предложеното от нас техническо решение дава разрешение на редица проблеми на сега възприетия подход:

а) Не е необходимо да се закупуват нови касови апарати;

б) Не съществува проблемът с технологичната неутралност на решението;

в) Намалява значително себестойността на решението, и то става по-достъпно за по-широк кръг търговци.

СЕК изразява готовност да участва в работната група по създаване и имплементиране на предложеното техническо решение, ако такава бъде сформирана под ръководството на НАП.

 


 

С уважение,


 

Анета Иванова,

Изпълнителен директор

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

 

София 1784, ж.к.“Младост 1“, бл. 168, офис 3

тел. (+359 2) 44 31 434, 0889 143 743

факс: (+359 2) 44 23 441

e-mail: info@bgsec.org

лице за контакт: Мариела Кръстева (Секретар на СЕК)



 



<< Назад

Copyright © BGSEC.org 2018