Изх. № 37/23.10.2015

03/11/2015

 

 

 

Относно:Становище на СЕК по представения за обществена консултация проект на Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура /ЗЕСМФИ/

Уважаеми Господин Московски,

Развитието на цифровите технологии е от първостепенно значение за просперитета на икономиката ни. Успешното въвеждане в Република България на принципите на т. нар. „цифрова икономика“ ще тласне напред развитието на вътрешния пазар, конкурентоспособността му и интеграцията му с този на Европейския съюз. Неслучайно, Европейската комисия излезе с „Програма в областта на цифровите технологии за Европа: цифровите технологии — двигател на европейския икономически растеж“, в която се предвижда да се осигури основен широколентов достъп за всички европейци до 2013 г., както и да се гарантира, че до 2020 г. те ще имат достъп до интернет с много по-висока скорост — над 30 Mbps. Амбициозна цел на Програмата е най-малко 50 % от домакинствата в Съюза да имат абонаменти за достъп до интернет със скорост над 100 Mbps до 2020 г.

В Програмата в областта на цифровите технологии се акцентира и върху необходимостта от бързи мерки за намаляване на разходите за разгръщане на широколентовия достъп на територията на целия Съюз, за реално и ефективно планиране и координация на инвестициите в тази сфера и, не на последно място-  за намаляване на административната тежест върху мрежовите оператори. Посочените приоритети с пълна сила важат и за нашата страна. Анализът на ситуацията у нас недвусмислено показва, че е необходимо да бъдат направени значителни инвестиции в нова физическа инфраструктура за разполагане на ЕСМ, както и да се стигне до реално съвместно използване на съществуващата физическа инфраструктура, както и на инфраструктурата на мрежовите оператори от другите области на икономиката, когато това е технически възможно.

За съжаление, един обективен и безпристрастен поглед върху процеса по изграждане на физическа инфраструктура и разполагане на ЕСМ в България показва наличие на съществени недостатъци, водещи до прекомерно удължаване на т. нар. „предстроителен период“. Инвеститорите са подложени на прекомерно голяма административна тежест, изразяваща се в наличие на голям брой съгласователни и разрешителни режими /някои от които напълно неоправдани/, необходимост от генериране на значителна по обем документация, масово неспазване на срокове или на други законови изисквания, необходимост от заплащане на неоправдано големи и не разходоориентирани местни и държавни такси. В голям брой общини липсва координация в процеса на планиране, проектиране и изграждане на различните видове инфраструктура. Към тези проблеми се прибавя и съществуващата законова регламентация /предимно в ЗУТ, ЗЕС и ЗУЕС/ която не подпомага в необходимата степен инвестиционния процес в областта на електронните съобщения. Една от причините за несъвършенството на нормативната уредба е неотчитането на  първостепенното значение на ЕСМ за развитието на всички сфери на икономиката, както и на специфичните характеристики на самите ЕСМ и физическата им инфраструктура, отличавайки ги от останалите видове инфраструктурни обекти.

Всичко изложено дотук налага поне три основни извода:

  1. Високоскоростните ЕСМ представляват съществен фактор и катализатор за развитието на всяко едно общество и тяхното ускорено изграждане трябва да бъде издигнато като безспорен приоритет, като национална политика от първостепенно значение;

  2. Необходими са спешни законодателни мерки, насочени към повишаване на ефикасността на използване на съществуващата инфраструктура и към намаляване на разходите и пречките за успешното осъществяване на нови инвестиционни намерения, към осигуряване на бързото и широко разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, при паралелно спазване на правилата и нормите за ефективна конкуренция, както и сигурността и безпроблемното функциониране на съществуващите публична инфраструктура;

  3. Новата нормативна регламентация трябва в пълна степен освен голямата важност да отчете и спецификата на ЕСМ и необходимата за разполагането им инфраструктура в устройствен, технически и вещноправен аспект.

Имайки предвид изложеното дотук, изразяваме нашето становище, че предоставеният за обсъждане проектозакон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура /ЗЕСМФИ/ представлява значителна крачка напред в развитие на законовата ни уредба в областта на електронните съобщения. Той създава качествено нов правен режим по отношение статута и разполагането на електронни съобщителни мрежи и изграждане на съответната физическа инфраструктура. Законопроектът, отчитайки спецификата на обекта на правна регулация на закона, напълно целесъобразно въвежда отделни понятия „електронни съобщителни мрежи“ и „физическа инфраструктура“, като установява по отношение на тях различен режим във всички необходими аспекти. Възприетият в законопроекта подход в значителна степен ще улесни както изграждането на необходимата физическа инфраструктура, така и разполагането на ЕСМ, спестявайки време и финансов ресурс на съответните мрежови оператори. Считаме, че е абсолютно правилно принципното положение, режима на разполагане на ЕСМ и на изграждане на прилежащата им физическа инфраструктура да бъде отделен в необходимата степен от общите постановки на ЗУТ и подробно регламентиран в този нормативен акт.

Адмирираме възприетите от закона принципи по отношение на  осигуряване на достъп до информация по отношение на физическата инфраструктура чрез създаване на Единна информационна точка.

С проектозакона са определени права за доставчиците на обществени съобщителни мрежи на достъп до физическа инфраструктура, независимо от нейното местонахождение, и то при справедливи и разумни условия, отчитащи съществуващите права на собственост, както и икономическите интереси на съответния оператор. Задължението за предоставяне на достъп до съществуваща инфраструктура не засяга правата на собственика на земята или сградата, в която се намира инфраструктурата.

Предлаганата правна регламентация ще съдейства за намаляване на административната и финансовата тежест при изграждане на нова физическа инфраструктура за разполагане на ЕСМ, както „на терен“, така и в съществуващи и бъдещи сгради. Безспорен успех са и нормите, въвеждащи по- лек режим за разполагане на ЕСМ в сгради в съсобственост и в режим на етажна собственост.

Подкрепяме и предлагания по-рационален режим за разполагане на базови станции, който в значителна степен ще ускори процеса на реализация на инвестиционните програми, като при това е осигурено спазването на всички изисквания, свързани с контрола на електромагнитните емисии от компетентните здравни органи.

Предвид гореизложеното, считаме че законопроектът в предлагания си вид, ще изпълни целите, които си поставя. Искаме да отбележим, че в проекта се отделя особено внимание на  облекчаване режима на изграждането на мобилни станции в урбанизирани територии, който ние подкрепяме, независимо че не е част от насоките на директивата.

Искаме да отбележим, че държим след приключване на общественото обсъждане проектът на ЗЕСМФИ да утвърди ясни взаимоотношения, режими и процедури, с които да се постигне реалното облекчаване на режима за разгръщане на високоскоростни ЕСМ, което съотвества и на основните цели и насоки на директивата на ЕС.

Същевременно, с цел прецизиране и подобряване на някои от законовите текстове, както и с цел отстраняване на възможности за противоречиво тълкуване и прилагане на определени норми, правим следните бележки и предложения:

А. Общи положения и цели на закона.

1. С цел терминологична яснота, предлагаме:

-а) в.т.2 думата „както“ да се замени с „включително“; б) т.6 от ал.1 на чл.1 да придобие следния вид:

6. насърчаването на инвестициите в разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи и изграждането на  прилежащата им физическа инфраструктура.“

Б. Достъп до информация по отношение на физическата инфраструктура.

1. Предлагаме в ал.3 на чл.4 да отпадне терминът „при техническа възможност“. Подобна формулировка позволява противоречиво тълкуване и би блокирала неоснователно прилагането на законовите норми. Ако няма към момента техническа възможност за реализацията да се предвиди в преходните и заключителните разпоредби на закона отлагателен срок за въвеждане.

2. Целесъобразно е в преходните и заключителни разпоредби към закона да се помисли за текстове в ЗКИР, които да ускорят създаване на Специализирана карта на ЕСМ и тяхната физическа инфраструктура, тъй като информацията в този кадастър, в по- голямата си част, ще се съдържа и в Единната информационна точка. Необходимо е в ПЗР да бъде даден и срок за създаване на тази карта. Съгласно чл. 34 от ЗКИР за отразяване на елементи на техническата инфраструктура в урбанизирана територия, се изработват специализирани карти за устройствено планиране. Съдържанието и редът за създаване и поддържане на специализираните карти за устройствено планиране се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Издаването на тази наредба трябваше да бъде осъществено още през 2014 г., но и към датата на внасяне на настоящото становище, такава няма. На практика това означава, че операторите не могат да изпълнят задължението си за нанасяне на мрежите си в регистъра, тъй като липсват правилата, които те да следват при изработването на специализираните карти. Липсата на тази наредба ще бъде пречка и за изпълнението на ангажиментите по този закон, а именно – наличие на информация в ЕИТ за наличната физическа инфраструктура към 01 юли 2017 г.

В. Предоставяне на достъп и съвместно ползване на физическа инфраструктура.

1. В алинеи 3 и 4 на чл.17 терминът „учредява“ да се замени с по- подходящия от правна гледна точка термин „предоставя“ /съответно – „учреденото“ с „предоставеното“.

2. В чл.18, ал. 6 т.3отпада, а т.2 придобива следното съдържание:

2. за разполагането на електронни съобщителни мрежи и/или услуги по реда на подаване на заявленията или мрежи на оператор на електронна съобщителна мрежа за нуждите на държавното управление

Предложената редакция ще позволи на малките и средни оператори на ЕСМ да изграждат мрежите си. В противен случай един национален оператор би имал предимство при окабеляването на всяко село, независимо от интересите на други участници на пазара. Считаме за най-справедливо правото на изграждане да бъде по реда на подаване на заявленията, а не съобразно големината на оператора.

3. В чл. 19, основанията не са изброени изчерпателно. Предлагаме в ал. 1 на чл. 19 да се премахне думата „като“, а след думите „въз основа“ да се добави думата „следните“.

4. В чл. 19 т. 4 не е написано коректно, предлагаме следната нова редакция:

4. Съображение за безопасност на общественото здраве“ или „4. Съображения за нарушаване сигурността на общественото здраве и безопасност“* (както е формулирано в чл. 22 ал. 3);

5. Предлагаме алинея 2, на чл.25 да придобие нов вид, както и да се създадат нови алинеи 3 и 4 със следния текст:

(2) За физическа инфраструктура по чл. 43, ал. 4, се изисква сключването на договор за наем или друг вид договор, предоставящ право на временно ползване на оператора на електронна съобщителна мрежа.

(3) В случаите на етажна собственост, договорите по ал. 1 и ал. 2 се сключват въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици по реда на чл. 17, ал. 3 от Закона за управление на етажната собственост.

(4) В случаите на съсобственост, договорите по ал. 1 и 2 се сключват  с лицата, притежаващи повече от половината от собствеността.“.

Сегашната ал.3 да стане ал.5.

Чрез тази нова редакция се надяваме да изясним максимално вещноправната проблематика, свързана с разполагане на ЕСМ и изграждане на съответната физическа инфраструктура. Предлаганият режим е в пълно съответствие с текста на Директивата. Считаме, че той ще бъде по- рационален, като се постигне съвпадане на интересите на всички заинтересовани лица.

6. В ал.1 на чл.26 да се уточни, че става въпрос за  съществуваща „линейна“ физическа инфраструктура за разполагане на ЕСМ.

7. В алинея 1 на чл.28 да се прецизира, че текстът визира физическата инфраструктура „- господстващ имот“, като това се отрази в текста на тази норма. Така текстът става по- точен и няма да се допусне противоречиво тълкуване.

Г. Координиране на дейности.

Нямаме предложения по тази глава.

Д. Разполагане и монтаж на ЕСМ и изграждане на прилежащата им физическа инфраструктура.

В проектозакона е предвидено процедурата за инвестиционно проектиране, за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти и за издаване на разрешение за строеж на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи да се извършва по реда на Закона за устройство на територията, при спазването на определени изисквания на новия закон. За съжаление, ЗУТ не отчита спецификата на самата физическа инфраструктура за разполагане на ЕСМ. Не се предвиждат изменения в ЗУТ, които да отговорят в пълна степен на целите и духа на новия закон и да направят по- безпроблемно паралелното прилагане на тези два акта. По тази причина предлагаме по- съществени промени в тази глава на проектозакона.

  1. Предлагаме чл.43 да придобие следния вид:

Чл. 43. (1) Процедурата за инвестиционно проектиране, съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, с изключение на физическата инфраструктура по ал. 4, се извършва по реда на Закона за устройство на територията, при спазване на изискванията на този закон. Проектирането, инсталирането и въвеждането в експлоатация на елементи на физическата инфраструктура по ал. 4 се извърша при условията и по реда на този закон.

(2) При проектирането, изграждането или разширението и експлоатацията на подводни линейни обекти на физическата инфраструктура, необходима за осъществяването на електронните съобщения, разположени върху морското дъно или в неговите недра в границите на вътрешните морски води, териториалното море, българския участък и в крайбрежната заливаема ивица на река Дунав, се прилагат и специалните разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(3) Елементите на физическата инфраструктура по ал. 1 са с категория съгласно Закона за устройство на територията, както следва:

1. трета категория - физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи, извън урбанизирани територии с национален обхват, с изключение на случаите по ал. 4, т. 2;

2. четвърта категория - физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в урбанизирани територии с високо и средно застрояване или извън урбанизирани територии с обхват повече от една област, с изключение на случаите по ал. 4, т. 1;

3. пета категория - физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в урбанизирани територии с ниско застрояване или извън урбанизирани територии с обхват една област, с изключение на случаите по ал. 4, т. 1 ;

4. шеста категория – дейности по чл. 47.

(4) Не представляват строеж по смисъла на Закона за устройство на територията:

1. елементите на физическата инфраструктура за приемо-предавателни станции на безжични електронни съобщителни мрежи в урбанизирани територии;

2. елементите на физическата инфраструктура за приемо-предавателни станции на безжични електронни съобщителни мрежи извън урбанизирани територии, инсталирани върху, по, на или в сгради, постройки или съоръжения/обекти на техническата инфраструктура;

3. дейностите по поддръжка, ремонт и подобряване на елементи на физическата инфраструктура по т. 1 или 2.“.

С предлаганите промени на чл.43 считаме, че законът ще предложи една по- добра и прагматична категоризация на строежите – обект на регулация на този акт, както и по ясен и категоричен начин  се регламентират обектите и дейностите, които няма да се считат за строежи по ЗУТ. Обектите, които са извадени извън регламентацията на ЗУТ /ал.4 на чл.43/ в повечето случаи не са трайно прикрепени към прилежащия терен или сграда, намират се в урбанизирани вече територии и съществено се отличават от характеристиките на другите елементи на техническата инфраструктура по ЗУТ, които са дефинирани като „строежи“. По тази причина предлагаме тяхното монтиране /инсталиране/ да се уреди възможно най- пълно в този закон.

  1. Ал.7 на чл.44 да придобие следната редакция:

(7) Кметът на общината е длъжен да внесе доклада и проекта на подробен устройствен план по чл. 129 от Закона за устройство на територията за изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи по чл. 43, ал. 3 в 14-дневен срок от приемането на проекта за подробен устройствен план от експертния съвет на общината.“.

С тази редакция се запълва една празнина в законодателството ни /включително и в ЗУТ/, поради която кметът на общината не е ангажиран със срок да докладва проекта за ПУП на съответния общински съвет.

  1. Ал.3 на чл.46 да се измени така:

(3) Не се изисква одобряване на план-схема към подробен устройствен план за съществуваща физическа инфраструктура, отразена в кадастралната карта и кадастралния план, както и за физическа инфраструктура по чл.43, ал. 4.“.

Това предложение следва концептуално предлаганата от нас нова версия на чл.43. Щом обектите по чл.43, ал.4 не се считат за строежи по ЗУТ, а и огромната част от тях може всеки един момент да промени местоположението си или да се демонтира окончателно, не би следвало за тях да се процедира план- схема. Подобно изискване е особено несъстоятелно за физическата инфраструктура на т. нар базови станции.

  1. Т.2 на ал. 2 на чл. 46 предлагаме да отпадне, тъй като систематичното й място не е в този член.Въздушният кабел не е част от физическата инфраструктура.

  1. В ал. 4 на чл.46 точката в края на текста да се смени със запетая и да се дабави текста „освен когато касае изграждане на елементи от нея за разполагане на електронна съобщителна мрежа от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка за достъп до сграда.

Целта на предложението е да се облекчи режима при свързване на потребител.

  1. Ал.1 на чл.47 да придобие нова редакция:

(1) Не се изисква одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж за:

1. ремонт на елементите на физическата инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи;

2. монтаж на елементи на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в сгради, без да се увеличават натоварванията, да се засягат конструктивни елементи и да се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата;

3. изграждане на елементи на физическа инфраструктура за разполагане на електронна съобщителна мрежа от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка за достъп до сграда.“.

Предлаганите текстове, отчитат в максимална степен техническата специфика на обектите по ал.1 и предлага съответен на нея облекчен режим за разрешаване на строителството.

  1. В чл.47, ал.2, буква „б” е залегнало условието, че за издаване на разрешение за строеж за изграждане на елементи на физическа инфраструктура за разполагане на електронна съобщителна мрежа от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка за достъп до сграда е необходим ДОГОВОР със собственика на имота. Освен това в текста не е казано изрично, какъв следва да е  предметът на този договор – за учредяване на право на строеж, за учредяване на сервитут по чл.27 от проектозакона или обикновено съгласие за изграждане на физическа инфраструктура, договор за ползване на електронна съобщителна услуга, респективно формата му /e.g. писмена или писмена с нотариално удостоверяване на подписите/. Предлагаме в текста на ал.2, т.2, буква „б“ да бъде уточнен вида на договора.

8. Отново в духа на предлаганите от нас дотук нови редакции на редица текстове е наложително да се извършат промени и в чл.48 и той да изглежда както следва:

Чл. 48. (1) Не се изисква разрешение за строеж:

1. за текущ ремонт на елементите на физическата инфраструктура за електронни съобщителни мрежи, включително в сгради и части от сгради или върху покриви на сгради, ако не се променят конструкцията, вида на конструктивните елементи и/или натоварвания в съответната физическа инфраструктура, а в случаите на линейна физическа инфраструктура – и нейното трасе;

2. за изтегляне и/или окачване на съобщителни кабели, и/или монтаж на други елементи от електронни съобщителни мрежи в съществуваща физическа инфраструктура,;

3. за поддръжка, подобряване, подмяна и/или допълване на елементи и оборудване на електронни съобщителни мрежи, с елементи и оборудване от същия и/или друг вид технология;

4. за случаите по Раздел III, с изключение на тези по чл. 55.

(2) При изпълнението на дейностите по ал. 1, в случай че се променят техническите характеристики на елементите на електронната съобщителна мрежа, не може да се влошава изпълнението на изискванията за пожарна безопасност , опазване на здравето и живота на хората и безопасната експлоатация.

(3) Операторът на електронна съобщителна мрежа изпраща до Единната информационна точка информация за изпълнението на дейностите по ал. 1, т. 1 - 3 за разполагане или подмяна или допълване на намиращите се извън сгради елементи на физическа инфраструктура или на електронни съобщителни мрежи, както и дейности за обекти по ал. 1, т. 4 - в едномесечен срок от изпълнението.

(4) В случай че за осъществяването на дейности по т. 3 от ал. 1 се налага съществена промяна на конструкцията на съответната физическа инфраструктура и/или вида на конструктивните елементи и/или натоварването й, същите се извършват след приключване на строително-монтажните работи, засягащи съответната физическа инфраструктура, въз основа на разрешение за строеж по чл. 147, ал. 1, т. 6 от ЗУТ.“.

Изразяваме нашето твърдо убеждение, че предложените в това становище промени в редакциите на чл.47 и чл.48 напълно обективно отчитат конструктивните особености, техническата сложност и влияние върху хората и околната среда на обектите и дейностите, за които се предлага облекчен режим. В съвкупност с текстовете на чл.43 се получава така желаният от всички оператори на ЕСМ по- разумен режим за планиране, проектиране и изграждане на физическа инфраструктура и за разполагане на ЕСМ.

  1. В чл.49 предлагаме да се добави нова алинея 3 със следния текст:

(3) Мрежовите оператори са длъжни да поддържат актуална информация, заснета и нанесена в кадастралния план или на специализирана карта, за изградената от тях физическа инфраструктура.“

Свидетели сме на факта, че към днешна дата голяма част от физическата инфраструктура на мрежови оператори не е заснета нито нанесена в кадастъра. Това възпрепятства правилното разполагане на електронно съобщителни мрежи. Считаме, че въвеждайки задължението с ал.3 ще запълним една празнота в законодателството.

  1. Предлагаме следните промени в чл.54:

    1. В ал.2, т.2 термините „отдалечени“ и „малки“ населени места, нямат законови дефиниции и използването би породило противоречива практика. По тази причина предлагаме ал.2 да придобие вид, който вече беше предоставен от нас на вниманието на работната група, а именно:

(2) Кабелни електронни съобщителни мрежи могат да се разполагат въздушно само:

1. извън границите на урбанизираните територии;

2. в урбанизирани територии с население до 10 000 жители;

3. в квартали на урбанизирани територии с население над 10 000 жители, за които е предвидено ниско жилищно застрояване;

4. в квартали на урбанизирани територии с население над 10 000 жители, в които не е налице или не е достъпна подземна физическа инфраструктура на мрежов оператор и е налична стълбовна физическа инфраструктура на мрежов оператор.“.

    1. В ал.3 да отпаднат думите „курортни населени места и в селищни образувания, както и“. Голямата част от курортите в България са села и малки населени места /ето и списък с курортите

http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=0C41648713E083B226F9BED3CA87772E?idMat=62122 /. В голяма част от тях от една страна няма никаква подземна инфраструктура, а от друга има съществуващи кабелни въздушни мрежи на ел. разпределителните дружества. Предложената формулировка противоречи на Директивата и ще остави населението на тези селища без достъп до високоскоростни мрежи.

    1. В ал. 6 думите „ и проектиране и изграждане на физическа инфраструктура за разполагането им“ да отпаднат, тъй като мрежи могат да се разполагат във всякаква физическа инфраструктура, а проектирането и изграждането на физическа инфраструктура са части от строителството, което не може да се обхване от този закон.

  1. Член 55 трябва да се измени по следния начин във връзка с предложените нови формулировки в чл.43:

Чл. 55. Физическа инфраструктура на приемо-предавателни станции на безжични електронни съобщителни мрежи, с изключение на случаите по чл. 43, ал. 4, се изгражда по реда на Закона за устройство на територията.“.

  1. Алинея 1 на чл.56 да придобие нова редакция:

(1) Физическа инфраструктура на приемо-предавателни станции на безжични електронни съобщителни мрежи по чл. 43, ал. 4 се монтира въз основа на разрешение за монтаж, издадено на оператор на електронна съобщителна мрежа от главния архитект на общината по реда на този закон.“. Текстът ще стане по- ясен и безспорен, което ще улесни и главните архитекти на общини.

  1. В ал.6, т.2 на чл.56 след думата „имота“ да се добави изразът „или в сградата“. Това ще направи текста по- точен, ясен и безспорен.

  1. Да се създаде нова ал.8 на чл.56 със следния текст:


<< Назад

Copyright © BGSEC.org 2018