Изх. № 6/08.02.2016г.

09/02/2016

Уважаеми г-н Председател,

Сдружение за електронни комуникации (СЕК, Сдружението) е организация, обединяваща предприятия – доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги и изразяваща общите им интереси при осъществяване на дейността им и свързаните с нея взаимоотношения с трети лица, включително органи на държавната и общинската администрация. До настоящия момент СЕК многократное предлагало ивземало участие в различни инициативи за подобряване на съществуващата регулаторна обстановка за осъществяване на тези дейности. С настоящето бихме искали да изложим позицията си по някой от разпоредбите на Проекта за изменение и допълнение на Общите изисквания (ОИ) при осъществяване на обществени електронни съобщения.

  1. Становище относно параграф 11 във връзка с промяна на чл.47 от ОИ

1.Относно ал.1, т.3 на чл. 47 от ОИ:

Считаме, че предложената формулировка на чл.47, ал.1, т.3. от ОИ в Проекта следва да бъде допълнена в следния или подобен смисъл: „кратко текстово съобщение (SMS) или друга форма на електронно съобщение, което може да бъде съхранено в крайното устройство на абоната.

Аргументите ни са, че допускането на уведомяване само чрез SMS, но не и с друга форма на електронно съобщение, което може да бъде съхранено в крайното устройство на абоната е рестриктивно и нарушава основните принципи на равнопоставеност и технологична неутралност, заложени в Закон за електронните съобщения, тъй като дава повече възможности за уведомяване на предприятията, притежаващи мрежи, изградени по технология, която поддържа SMS и ограничава други предприятия, изградили различен тип мрежи с нови и/или различни технологии за изпращане на текстови съобщения, които също могат да бъдат съхранени в крайното устройство на абоната.

2. Относно ал.2, на чл.47 от ОИ:

Считаме, че ал.2, на чл.47 от ОИ следва да бъде заличена, тъй като няма причина опциите за уведомяването при промяна на договор и/или общи условия за мобилна телефонна услуга да са по-малко в сравнение с опциите за уведомяване при промяна на договор и/или общи условия за друг тип електронно съобщителна услуга.

Считаме, че допускането на уведомяване само чрез SMS, но не и с друга форма на електронно съобщение, което може да бъде съхранено в крайното устройство на абоната, е рестриктивно и нарушава основните принципи на равнопоставеност и технологична неутралност, заложени в Закон за електронните съобщения, тъй като реално не се предоставя никаква възможност за уведомяване на предприятията, изградили мрежи за предоставяне на мобилна гласова услуга по технология, която не поддържа SMS, а поддържа нови и/или различни технологии за изпращане на текстови съобщения,които могат да бъдат съхранени крайното устройство на абоната.

  1. Становище относно параграф 14 във връзка със създаване на нов чл.49а в ОИ

Считаме, че формулировката на чл.49а, ал.1 от ОИ в Проекта следва да бъде допълнена, като се направи следното или подобно уточнение: В случай, че за деактивираната услуга за пренос на данни се дължи срочен абонамент, то същият следва да бъде заплащан до прекратяване на договора за абонамент.

Смятаме, че подобно уточнение е важно, тъй като има хипотези, в които услугите за пренос на данни са с абонамент, независимо че абонатът заплаща за единица пренесени данни. Такива услуги могат да са с включено количество трафик или минимално количество трафик, след изчерпването на които абонатът заплаща за единица пренесени данни, както и услуги, при които абонаментът не включва трафик, но е част от ценообразуването на предприятието, при което то може да предоставя единицата пренесени данни на определена цена, като елемента на печалбата за услугата е заложен в абонамента. Друга хипотеза, за която предложеното допълнение би било съществено, е при предоставянето на ценови пакети по смисъла на чл.216 от ЗЕС, тъй като ценовият пакет би могъл да е с общ месечен абонамент, независимо че за услугата за пренос на данни абонатът заплаща за единица пренесени данни.

При създаването на услуги и ценообразуването се залагат цени на услугите, които са съобразени с минималната продължителност на договорите, при която предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, да имат възвръщане на разходите и печалба. Ако не бъде заложено предложеното от нас допълнение или подобно, за операторите няма да е възможно да си гарантират минимална продължителност за срок по-дълъг от 1 месец на договори с абонамент, при които абонатът заплаща за единица пренесени данни, което би повлияло на предлагането на такъв тип услуги, като ги направи по-скъпи и редки, което в крайна сметка би ощетило пазара и крайния потребител.

  1. Становище относно параграф 15 във връзка със създаване на нов чл.51 в ОИ

1.Относно ал.8 на чл.51 от ОИ:

Считаме, че формулировката на чл.51, ал.8 от ОИ в Проекта следва да бъде допълнена, като се посочи, че в заложената „легенда за всяка представена информация“ трябва да се представи информация за теоритичните параметри на услугите с пренос на данни и конкретно за тяхната скорост, съответстващи на осигуреното покритие, съгласно таблицата в Приложение № 7.

Смятаме, че по отношение на услугите с пренос на данни, само информацията за степента на покритие и ниво на сигнала не е достатъчен ориентир за избор на услуга и може да въведе потребителите в заблуждение. Заблуждението ще е породено от разликите в технологичните възможности на оборудването и различия в разпределенето и усвояването на използвания от операторите радиочестотен ресурс при един и същи тип мрежа (2G, 3G, 4Gмрежа). Често ще се получава така, че в дадени териториални зони в картите ще е посочено високо ниво на сигнала, а реалните параметри на услугата и конкретно нейната скорост ще са по-ниски от други зони с по-лошо ниво на покритие, като това ще се получава както в рамките на мрежата на един и същ оператор, така и в рамките на мрежите на различни оператори.

Хипотези, в които би било възможно такова заблуждение се пораждат от факта, че 3Gоператорите в различните населени места имат 3Gмрежи с различни максимални скорости, които не са свързани с нивото на покритие. Подобна хипотеза, в която би било възможно такова заблуждение се поражда и при операторите с 4Gмрежи, предвид това, че скоростите, предоставяни на потребителите са свързани в по-голяма степен с усвоения и разпределен за пренос на данни радиочестотен ресурс, от колкото от нивото на покритие на мрежите. Смятаме, че в бъдеще подобни хипотези с възможно заблуждение за потребителите ще са още по-чести, тъй като пазарът значително ще се промени, с тенденции на окрупняване на предприятията и споделяне на мрежи и ресурси, с които ще се постигнат още по-високи скорости благодарение на усвояване на комбиниран радиочестотен ресурс, при което скоростите ще се влияят в още по-голяма степен от усвоения радиочестотен ресурс, а не само от нивото на покритие.

2. Относно ал.9 на чл.51 от ОИ:

Считаме, че предложената формулировка на чл.51, ал.9 от ОИ в Проекта следва да бъде променена и допълнена, тъй като би могло да бъде спорно какво се има предвид с „персонален компютър (терминал)“. Смятаме, че подходяща би била следната или подобна промяна „компютър или друго крайно устройство, даващо възможност за визуализация и разглеждане на картите, с размер на дисплея над 5 инча“.

Дефиницията за компютър, най-общо е устройство с общо предназначение, което може да бъде програмирано да извършва набор от аритметични и/или логически операции, като в тази категория влизат множество устройства като лаптопи, таблети, фаблети, смартфони, които стига да са с достатъчен размер на дисплея, биха могли да изпълнят целта на закона, а именно потребителите да могат да се запознаят с картите. Но тъй като горепосочената дефиниция за компютър не е законово описана, смятаме, че „компютър или друго крайно устройство, даващо възможност за визуализация и разглеждане на картите“ е по-подходяща, за да се избегне нуждата от допълнително тълкуване, а уточнението за минимален размер „с размер на дисплея над 5 инча“ е необходимо с оглед пълноценното му използване от крайния потребител.

  1. Становище относно параграф 22, ал(1) във връзка с влизане в сила на нов чл.51 от ОИ

Считаме че, заложеният срок от 2 месеца за влизане в сила на решението по отношение на чл.51 от ОИ е прекалено кратък и следва да бъде променен на 4 месеца, за да се даде разумен срок за създаването и публикуването на картите съгласно ал.1 и снабдяването на търговските обекти с компютри, позволяващи разглеждането на картите, съгласно ал.9.

До голяма степен изискванията на чл.51 не са нови за трите големи мобилни оператора „Мобилтел" ЕАД, „Теленор България" ЕАД и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, тъй като Комисията за регулиране на съобщенията им е наложила подобни изисквания с Решение № 512 от 07 Август 2014, но отделянето на финансов и оперативен ресурс за изпълнението на изискванията по чл.51 от ОИ за по-малките оператори е много по-трудно, поради което изисква повече време.

  1. Предложение за допълнителни промени на чл. 43. ал.12 от ОИ

Кумулативното тълкуване на чл.228, ал.3 от Закон за електронните съобщения и чл. 43. ал.12 от Общите изисквания създават ограничението договорите за електронни съобщителни услуги да могат да влизат в сила само в две хипотези, незабавно при подписването им или след 7 дни. Считаме, че това е рестриктивно и ограничително и е в противоречие с основните принципи на свобода на договаряне, заложена в чл.9 от Закон за задълженията и договорите „Чл. 9. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави“.

Считаме, че разпоредбата на чл. 43. ал.12 от Общите изисквания следва да бъде изменена в следния или подобен смисъл „Условията по ал. 1, регламентиращи съгласието на абоната договорът да влезе в сила незабавно на определена дата, следва да бъдат включени в индивидуалния договор след мястото, определено за полагане на подписа на абоната“.

Често срещана е хипотезата, в която клиенти искат да сключат договор, който да влезе в сила на конкретна дата, като тези клиенти остават разочаровани и обвиняват операторите, че не им се дава друга възможност, освен незабавно влизане в сила или след 7 дни. Освен недоволство в клиентите, че договорите им не могат да влязат в сила на желаната от тях дата, това създава и трудности и забавяне в обслужването им поради излишни обяснения, което създава допълнително недоволство.

За допълнителни въпроси и коментари оставаме на ваше разположение.

С уважение,

Анета Иванова,

Изпълнителен директор

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

София 1784, ж.к.“Младост 1“, бл. 168, офис 3

тел. (+359 2) 44 31 434,  0889 143 743

факс: (+359 2) 44 23 441

e-mail: info@bgsec.org

лице за контакт: Соня Цанкова (Секретар на СЕК)



<< Назад

Copyright © BGSEC.org 2018